О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3692
гр. София, 15.07.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 2502 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. З. П. и М. Д. П., и двамата представлявани от адвокат А. Д. от САК, срещу въззивно решение № 6168/01.12.2023 г. по в. гр. д. № 1644/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.03.2021 г. по гр. д. 21491/2017 г. по описа на Районен съд – София, с което е отхвърлен предявения от Б. З. П. срещу Ц. Н. М. и Н. Н. М. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на имот с кадастрален идентификатор ***** , представляващ жилище, находящ се на адрес [населено място], район „С.“, [улица], ет. 1, с площ от около 20 кв. м и прилежащи части 250/10650 идеални части от общите части на сградата.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Касационните жалбоподатели молят решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск за делба да бъде уважен със законните последици.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3, т.1 от ГПК, съдържащо се в касационната жалба, касационните жалбоподатели поддържат наличие на основанията на чл.280 ал.1 , т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на решението до касация- поради очевидна неправилност на решението от ГПК и поради това, че съдьт се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата и същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационните жалбоподатели поддържат, че по предходно дело по чл.7 от ЗВСОНИ състав на СГС и състав на ВКС са приели, че процесната галерия е самостоятелен обект на собственост, че същата въпреки присъединяването й към апартамента на П. е запазила своята самостоятелност, поради което искът по чл.7 от ЗВСОНИ е бил частично уважен само по отношение на същата галерия. Считат, че не може в едно производство /това по чл.7 от ЗВСОНИ / процесната галерия да е самостоятелен обект на собственост, а в друго - настоящото - без да са налице промени във фактическото й състояние и правен статут - да не е. Поддържат, че галерията е самостоятелен обект, подлежащ на делба, а не е част от апартамента. Поддържат, че решението противоречи на решение № 416/20.12.2012г постановено по гр. д. № 294/2012г по описа на ВКС І г. о. Поставят следните въпроси:
1.Длъжен ли е бил и следвало ли е въззивният съд да зачете силата на пресъдено нещо между страните, формирана с влязлото в законна сила решение по по гр. д. 2285/09 г. по описа на СГС, IIв състав, по предявения от ответниците иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ относно правния статут на процесната галерия като самостоятелен обект на собственост и допустимо ли е въпреки изричното изявление на въззивния съд, че отчита силата на пресъдено нещо по горното дело, да направи обратен извод, че не е налице самостоятелен обект на собственост без никакво изменение от фактическа и правна страна на същата галерия след постановяване на първото решение ?
Поддържат, че по този въпрос няма формирана практика на ВКС, поради което го поставят като основание за допускане до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, защото би бил от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото във връзка с пределите на силата на пресъдено нещо по даден правен въпрос, разрешен по различни начини в производство по реда на чл.7 от ЗВСОНИ и делбено такова.
2. При наведени доводи от страната за самостоятелен статут на процесния имот трябва ли въззивната инстанция да прецени установените факти, както и да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
По горния въпрос е допуснато касационно обжалване с определение № 407/25.09.2019 г. по гр. д.№1534/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. и е постановено решение № 159/2020г, в противоречие с което е обжалваното решение. Поддържат още, че поставят въпроса си с оглед противоречието на решението в обжалваната му част с ТР №1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 98/ 20.05.2013 г. по гр. д. № 520/2012 г. на ВКС, ІV г. о.
3. Предвид извода на въззивния съд, че е следвало да бъде предявен иск за делба от страна на ищеца едновременно на процесната галерия и магазина под нея, се поставя въпроса може ли да се допусне делба на имот, който не е съсобствен между страните / магазинът - собственост само на първоначалните ответнини по иска за делба /, само защото преди одържавяването й процесната галерия е била присъединена към него и одържавена заедно с него?
Поддържат, че отговорът на този въпрос би бил от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото — касационно основание за допускане на обжалване по смисъла на чл. чл.280, ал.1, т.З ГПК.
Насрещните страни в производство Ц. Н. М. представляван от адв. С. и Н. Н. М., представляван от адв. Д. са депозирали общ писмен отговор, в които оспорват касационната жалба и наличието на основания за допускане касационното обжалване. Молят решението на СГС да не бъде допускано до касация в обжалваната част. Развиват съображения, че процесната галерия може да бъде предмет на делба единствено с апартамента, към който е приобщена. Претендират разноски.
На свой ред обща касационна жалба са подали и Ц. Н. М., представляван от адв. С. и Н. Н. М., представляван от адв. Д. срещу въззивно решение № 6168/01.12.2023 г. по в. гр. д. № 1644/2023 г. на СГС, в частта, с която е потвърдено решение от 16.03.2021 г., постановено по гр. д. 21491/2017 г. по описа на РС – София, в частта, с която е отхвърлен предявения от Ц. Н. М. и Н. Н. М. срещу Столична община и З. Г. П. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на апартамент, който съгласно договор за продажба от 03.07.1969 г., сключен между Д. В. – председател на ИК на Ленински РНС, от една страна, и Г. И. П. и Н. Б. П. – от друга, е находящ се в жилищната сграда на [улица], втори етаж, и се състои от една стая, хол, кухня /дописана/, баня-клозет, входно антре, със застроена площ от 86.09 кв. м, който е изцяло идентичен с имоти с актуални кадастрални идентификатори ***** и *****, (поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 12.10.2022 г. относно адреса в [населено място], С. о., [улица], ет. 1 в сграда № 1, с идентификатор ***).
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че въззивният съд е формирал изводите си въз основа на несъбрани по делото доказателства, приложил е към спора нормативни разпоредби, неосносими и неприложими и който не са действащо право към възникването на съответните юридически факти. Касаторите поддържат, че съдът е възприел грешна фактическа обстановка. Навеждат оплакване за липса на произнасяне на въззивния съд по всички доказателства и мотивиране на констатирани противоречия.
В изложението си на основанията за допускане до касация на въззивното решение касационните жалбоподатели сочат основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Поставят следните правни въпроси от значение за изхода на делото:
1.Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, пр. 2 от ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция ?
2. Допустимо ли е при отменено определение за допускане на допълнително заключение на СТЕ от първоинстанционния съд, въззивният съд да основава решението си в обратен смисъл, а именно, че това е установено обстоятелство по делото - което е директно нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК и такова установено обстоятелство не съществува между кориците по делото ?
3. Допустимо ли е въззивният съд да прилага аналогията на подзаконовата Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /отм./, отнасяща се за жилищни обекти, за нежилищни /тьрговски/ обекти, каквато е ъгловата стая към процесния апартамент /бивша галерия от 20 кв. м./, която към момента на построяване на сграда /1936 г./ е била част от магазин № 5 /под нея/ ?
4. Допустимо ли е въззивният съд в нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗНА да прилага отменената Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /подзаконов акт/, вместо нормативният акт с по-висока степен, а именно чл. 7 от ЗВСОНИ и чл. 108 от ЗС, по силата на които е прието, че процесният договор за продажба от 03.07.1969 г. между Общината и Г. и Н. П. /праводателите на З. П./ с изцяло нищожен по чл. 26 от ЗЗД ?
Във връзка с този въпрос поддържат, че по делото е установено намаляване на площта на процесната галерия, станало след влизане в сила на решението по чл.7 от ЗВСОНИ и несъобразено от съда.
5.Допустимо ли е да не се допуска и извършва делба на процесния апартамент от 86.09 кв. м., когато фактически отново е намалена площта на ъгловата стая /нежилищен обект -галерия/ от 20 кв. м, на 17,40 кв. м. - установено с приетото доказателство от първоинстанционния съд /на стр. 32/ скица на ъгловата стая-галерия, като това намаляване на площта на галерията е станало отново без строителни книжа в периода след влизане в сила на съдебно решение от 03.05.2012 г. на СГС ІІ “В” състав по гр. д. № 2285/2009 г. /по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 от ЗС/ до подаване на исковата молба по настоящото дело за делба от Б. З. П. пред СРС, 158 с-в, а от друга страна с влязлото в сила съдебно решение от 03.05.2012 г. на СГС, II B с-в, по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 от ЗС е прието, че е нищожен договорът за продажба от 03.07.1969 г. на целия апартамент с площ от 86,09 кв. м. ?
6. Допустимо ли е да не се допуска и извършва делба на процесния апартамент от 86.09 кв. м., когато по силата на съдебно решение от 03.05.2012 г. на СГС по гр. д. № 2285/2009 г., с което са уважени исковете по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 от ЗС, е възстановено с обратна сила правото на собственост към 1948 г. на приобщената галерия /нежилишен обект/ към процесния апартамент, като по този начин е създадена съсобственост по чл. 34 от ЗС между страните върху процесния апартамент?
Или, допустимо ли е да се извършва национализация на недвижим имот чрез съдебно решение, а не по силата на закон, както е станало с решението на въззивния съд ?
7. Налице ли е съсобственост между страните по делото на процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м., при положение, че единствения възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв. м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде ?
8. Допустима ли е да се допусне и извърши делбата на процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м., между настоящите страни при положение, че единствени възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв. м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде ?
Поддържат, че решението е постановено в противоречие с решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр. д.№ 1728/09 г. на ВКС, решение №14 от 03.08.2012 г. по гр. д.№217/2010 г. на ВКС, решение №131 от 14.07.2011 г. по гр. д.№1 120/2010 г. на ВКС, решение №176 от 08.06.2011 г. по гр. д.№ 1281 /2010 г. на ВКС и Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК, с които е прието, че с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, пр.2 от ГПК въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция. В тази връзка поддържат, че въззивният съд е обсъждал неприета съдебно-техническа експертиза, която не е част от доказателствата по делото и това е мотивирало извода му да отхвърли делбата на процесния апартамент. Поддържат, че решеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото . Поддържат, че въззивният съд е приел, че приобщаването на галерията от 20 кв. м, към процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м, не водело до възникване на нов обект, без да съобрази, че предявеният иск е за делба, т. е. съдът е следвало да установи правото на съсобственост между страните по делото, а не правото на собственост върху процесния апартамент от 86.09 кв. м., тъй като е безспорно приобщаването на галерията към апартамента /чл. 7 от 3BCBOI1И и чл. 108 от ЗС/. Поддържат, че съдът не се е произнесъл по въпроса дали между страните е налице съсобственост върху процесния апартамент. Поддържат, че правният въпрос от значение за изхода на настоящото дело, разрешен в обжалваното решение, които е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е:
9. Допустим ли е отказът от правораздаване и правосъдие /чл. 56 и чл. 117, ал. 1 от КРБ; чл, 2, чл. 5 и чл. 10 от ГПК/ при фактическо приобщаване на нежилищен обект - галерия от 20 кв. м, към апартамента /жилищен обект/ без строителни книжа и обратната сила на съдебното решение от 03.05.2012 г. на СГС II “В” с-в, по гр. д. № 2285/2009 г. по чл. 7 ЗВСВОНИ, още от 1948 г. /ЗОЕГПНС/?
Поддържат основания за допускане до касация по чл.280, ал.2 от ГПК, а именно, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като в мотивите му въззивния съд е приел, че не следва да се допуска до делба процесния апартамент, при съобразяване на неприета СТЕ и прилагане на неотносим закон.
Поддържат, че изводите на съда относно характера на делбения имот са необосновани и в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, тьй като с тях очевидно се отрича извършената в полза на жалбоподателите реституция като правен способ /чл. 7 от ЗВСВОНИ и чл. 108 от ЗС/ и то за сметка на праводателите на ищеца Б. З. П., които на 03.07.1969 г. са закупили от държавата апартамента, заедно с незаконно приобщената галерия, понастоящем ъглова стая /без преустройство/, която обаче сделка е призната за нищожна по чл. 26 от ЗЗД с влязло в сила решение между страните.
Насрещните страни в производство Б. З. П. и М. Д. П., и двамата чрез адв. А. Д. - САК са депозирали общ писмен отговор, в които оспорват касационната жалба и наличието на основания за допускане касационното обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани страни – страни в производство по делба, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и са допустими.
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в неговата цялост.
По делото се установява, че пред Софийски районен съд е бил предявен иск от Б. П. против Ц. М. и Н. М. за делба на имот - галерия с площ от 20 кв. м. В исковата молба ищецът е твърдял, че галерията има условна самостоятелност и следва да бъде допусната до делба при права 1/4 ид. ч. за ищеца и 3/4 ид. ч. за ответниците.
В отговора на исковата молба ответниците Ц. Н. М. и Н. Н. М. са оспорили притежаваните от ищеца права върху имота. Посочили са, че праводателят на ищеца – З. Г. П., не е могъл да придобие права върху процесния имот, тъй като сключеният на 03.07.1969 договор е прогласен за нищожен. Заявили са още, че след одържавяването процесната галерия е била приобщена към апартамента на П. и понастоящем е част от този имот и обект на делба следва да бъде апартамента на втори етаж на [улица] в [населено място]. Твърдели са, че апартаментът следва да бъде допуснат до делба между тях и Столична община, като по тяхно искане като съделители са включени в процеса С. О. и З. П..
С решение 16.03.2021 г., гр. д. 21491/2017 г., СРС, 158 с-в са отхвърлени и двата предявени иска.
Със сега обжалваното въззивно решение Софийски градски съд, сезиран с въззивни жалби и от двете страни в процеса, потвърждава решението на СРС. Съдът е конституирал на мястото на починалия З. П., по реда на чл. 227 ГПК, неговите наследниците по закон – съпруга М. Д. П. и син Б. З. П.. Съдът е установил, че с влязло в сила на 17.01.2013 г. решение от 03.05.2012 г. по гр. д. 2285/2009 г., СГС, II-В с-в е признал за установено на основание чл. 7 ЗВСОНИ, по иска на Н. Н. М. (наследодател на настоящите ответници Ц. Н. М. и Н. Н. М.) и М. Н. М., заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от свои наследници, срещу З. Г. П. и Столична община, че договор от 03.07.1969 г., с който е бил продаден на Г. И. П. и Н. Б. П. (родители на първоначалния ответник по настоящото дело З. Г. П. ) апартаментът на втори етаж, е нищожен поради нарушение на нормативни актове до размер на 3/4 идеални части и съдът е осъдил на основание чл. 108 от ЗС З. Г. П. да предаде собствеността и владението върху 3/4 идеални части от галерия, с площ 20 кв. м., приобщена към апартамента, намираща се над над магазин № 5, на ищците. Въззивният съд е направил извод, че ответниците Ц. Н. М. и Н. Н. М. се легитимират като наследници на правоимащи въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 7 ЗВСОНИ върху 3/4 ид. ч. от процесната ъглова стая, бивша галерия. Същите са наследници и на възстановена собственост по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ върху магазин № 5, част от който към момента на одържавяването по ЗОЕГПНС от наследодателя им е била и бившата галерия, свързана посредством вътрешна стълба. Приел е, че с оглед решението по чл. 7 от ЗВСОНИ договорът за прехвърлените от Н. П. 3/4 ид. ч. от целия апартамент на Б. З. П., не произвежда вещноправен транслативен ефект и същият се легитимира като собственик на останалите 1/4ид. ч. по силата на дарение от 12.09.1997, извършено от З. Г. П.. Приел е, че не следва да се обсъжда, като недопустимо, възражението, че договорът за продажба от 03.07.1969 г. е нищожен за тази 1/4 ид. ч. поради противоречие и заобикаляне на законови изисквания за присъединяване на помещения към чужд обект при наличие на архитектурен проект, строителни разрешения и документация, тъй като нормативно регламентираната възможност за прогласяване нищожност на отчуждени по ЗОЕГПНС имоти, които са продадени от държавата на трети лица, е следвало да се осъществи само със специалния иск по чл. 7 ЗВСОНИ, при това в рамките на изтеклите вече преклузивни срокове по този закон. Само за пълнота съдът е отбелязал, че възражението за нищожност на договора е и неоснователно, като е развил съображения във връзка с чл.38, ал.4 от Строителните правила и норми /СПН /- нова, ДВ, бр. 39, 17.05.1963 г., като е приел, че доколкото обединяването на галерията с апартамента е станало преди 17.05.1963г, следва да се запази разделната собственост на двете обединени части от жилището, в който смисъл съдът е приложил тълкуването , дадено с ТР № 96/16.11.1971 г., ОСГК на ВС и решение № 5/03.02.2022 г., гр. д.1984/2021 г., г, ВКС, І г. о. Приел е, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК на ВС, когато при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяването. Посочил е, че вътрешните преустройства, колкото и значителни по обем да са, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността. Съобразил е т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2006 година, съгласно която целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Посочил е, че когато с оглед ново строителство при пристрояване или надстрояване е увеличен размера на заварените сгради, ако новопостроеното няма самостоятелен статут и представляват приращение към старите сгради следва да бъде реституирано заедно с тях. Въз основа на цитираните ТР съдът е приел решаващ извод, че независимо, че има свой идентификатор в КККР, ъгловата стая не може да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, т. к. няма самостоятелно функционално предназначение по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗКИР, § 5, т. 39 ДР на ЗУТ вр. чл. 39 ЗС, поради което не може да се дели. Със самостоятелен правен статут разполагат ъгловата стая, ведно с намиращия се под нея магазин № 5, с който са били свързани чрез вътрешна стълба. Именно в този смисъл с обвързващото страните и техните правоприемници решение по гр. д. 2285/2009 г. на СГС е прието, че на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ наследодателите на настоящите съделители Ц. Н. М. и Н. Н. М. са реституирани собственици на галерията, сега ъглова стая, ведно с намиращия се под нея магазин № 5, с който са били свързани чрез вътрешна стълба. Прието е, че имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, извършеното след одържавяването вътрешно преустройство, в резултат на което имотът увеличава размерите си чрез приобщаване към апартамента на 2 етаж, не води до възникване на нов обект на право на собственост, различен от отчуждения, тъй като ограждащите стени са запазени, като без значение за реституцията са промените на функционалното предназначение в жилищно. Само в подкрепа на тези свои изводи съдът е цитирал допълнителна съдебно-технически експертиза за отделянето на ъгловата стая от апартамента на втория етаж. Изводът на съда е, че делба на ъгловата стая би могла да се извърши единствено заедно с намиращия се под нея магазин, с какъвто иск съдът не е сезиран и не дължи произнасяне. Предявените исковете за нейната делба самостоятелно или заедно с целия апартамент на втория етаж следва да се отхвърлят като неоснователни. Спрямо останалата част от апартамента, без ъгловата стая, Ц. М. и Н. М. не установяват права на собственост, поради което и искът за делба на апартамента на вторяия етаж съдът е приел за неоснователен.
По тези съображения и при съвпадащите крайни изводи по предявените искове въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение изцяло.
Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.
Допускането до касация на обжалвано въззивно решение е в зависимост от доказването на предпоставки за селекция на касационната жалба. За наличието на част от тези предпоставки - посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационният състав следи служебно. За останалите предпоставки за допускане на въззивно решение до касация, посочени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, касационната инстанция, проверява в рамките и съответно на сезирането от страна на касатора. Съгласно задължителните разяснения по тълкуването и приложението на закона, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо с решението си съдът да се е произнесъл по правен въпрос, такъв който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, в противоречие със задължителната практика на ВС, ВКС, КС, СЕС или по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да бъде допусната до касация подадената касационна жалба следва жалбоподателят да е посочил конкретния правен въпрос, разрешен от въззивния съд, както и допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Формулираният от касаторът правен въпрос може да е материалноправен или процесуалноправен, но следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, без да има за предмет правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да бъде селектирана касационната жалба и решението да бъде допуснато до касация е необходимо касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и няма право да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.
По отношение на първия поставен от касаторите П. въпрос/ Длъжен ли е бил и следвало ли е въззивният съд да зачете силата на пресъдено нещо между страните, формирана с влязлото в законна сила решение по по гр. д. 2285/09 г. по описа на СГС, IIв състав, по предявения от ответниците иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ относно правния статут на процесната галерия като самостоятелен обект на собственост и допустимо ли е въпреки изричното изявление на въззивния съд, че отчита силата на пресъдено нещо по горното дело, да направи обратен извод, че не е налице самостоятелен обект на собственост без никакво изменение от фактическа и правна страна на същата галерия след постановяване на първото решение /- същият не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е обуславящ решението на въззивната инстанция, а и не е решен в противоречие с цитираната от касаторите практика.
Съгласно чл.297 и чл.298, ал.1 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. и същото влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Следователно, силата на пресъдено нещо, на която се позовават касаторите, представлява забрана за пререшаемост на разрешен съдебно правен спор, като нейния предмет съвпада с предмета на делото. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, но не и мотивите към него, съгласно ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г, на ОСГК на ВС.
По делото се установява, че с решение по гр. д. № 2285/2009 г. по описа на СГС съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ и чл.108 от ЗС, като в диспозитива си е признал в отношенията между страните, че договор от 03.07.1969 г. , с който са продадени от държавата на Г. и Н. П. 3/4 ид. ч. от процесния сега апартамент, ведно с приобщената към него бивша галерия - стая, е нищожен и З. П. е осъден да предаде на правоимащите лица 3/4 ид. ч. от процесната галерия. Липсва произнасяне на съда в диспозитива на решението относно това дали галерията е самостоятелен обект на право на собственост. Произнасянето е било и СПН се е сформирала по отношение на валидността на сделката от 03.07.1969 г. и относно защитата на правото на собственост на правоимащите лица - М. върху реституирания им имот, част от който е процесната галерия. Липсата на произнасяне в диспозитива на решението по предходното дело относно самостоятелния характер на галерията като обект на право на собственост означава, че поставеният касационен въпрос не е разрешен от въззивния съд при несъобразяване пределите на силата на пресъдено нещо и не може да послужи за допускане на обжалваното решение до касационна проверка.
На следващо място – цитираното от касаторите решение № 416/ 2012 г. по гр. д. № 294/2012 г. на ВКС има различен предмет от настоящото дело. В цитираното решение съдът е дал отговор на въпроса относно последиците при предявен и уважен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ в идеална част, дали възниква ли съсобственост между частично реституирания собственик и третото лице, купило от държавата, респективно правоприемниците му, или нереституираната идеална част остава държавна собственост поради това, че сделката е обявена за нищожна. Този въпрос е неотносим към спора по настоящото дело, поради което и липсва твърдяното противоречие между решението на СГС и така цитираната практика на ВКС от касаторите.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че така поставеният въпрос не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийски градски съд.
Следващият поставен въпрос/ При наведени доводи от страната за самостоятелен статут на процесния имот трябва ли въззивната инстанция да прецени установените факти, както и да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?/ се свежда до задължението на въззивния съд като инстанция по същество да обсъди всички доказателства, становища на страните, доводи и възражения и да постанови мотивирано решение. Тези задължения са съобразени от въззивната инстанция и тя е дала отговор на всички относими към спора въпроси. Неудовлетворението на ответниците-сега касатори - от решението на въззивната инстанция се дължи на това, че съдът не е възприел тяхното твърдение, че спорната галерия е самостоятелен обект съсобствен между страните.
Въззивният съд е посочил в своите мотиви, че ъгловата стая не е самостоятелен обект на права, тъй като няма свое самостоятелно функционално предназначение, по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗКИР, §5,т.39 от ДР на ЗУТ вр. чл.39, поради което не може да се дели самостоятелно. Съдът е изложил мотиви относно твърденията и възраженията на страните, посочил е въз основа на какви доказателства и правни норми е приел съответни изводи. Изводът, който е направен от въззивния съд за това, кой обект е самостоятелен отговаря на практиката на ВКС, постановена по този въпрос. В решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д № 3114/2017 г. на ІІ г. о., както и в решение № 261 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2013 г., I г. о. е разяснено, че за да се приеме, че един обект е самостоятелен, следва същият да има обособеност и собствено функционално предназначение. Въззивният съд е приел извод съобразен с посочената съдебна практика и мотивиран, съобразно задълженията на въззивната инстанция. Поставеният въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, включително в съответствие с тази, цитирана от касатора.
Третият поставен от касаторите П. въпрос / Предвид извода на въззивния съд, че е следвало да бъде предявен иск за делба от страна на ищеца едновременно на процесната галерия и магазина под нея, се поставя въпроса може ли ла се допусне делба на имот, който не е съсобствен между страните / магазинът - собственост само на първоначалните ответници по иска за делба /, само защото преди одържавяването й процесната галерия е била присъединена към него и одържавена заедно с него?/ не обуславя допускането на обжалваното въззивно решение до касация тъй като касае евентуално бъдещо съдебно производство между страните . Въпросът е и фактически, тъй като за да му бъде даден отговор съдът не следва да тълкува правна норма, а да се произнесе въз основа на събраните по делото доказателства.
Производството по делба е особено исково, разписано в глава двадесет и девета от ГПК и урежда прекратяване на съществуваща съсобственост чрез предвидени в закона способи. На съдебна делба подлежат прехвърлими вещни права с обект - вещ, която, за да бъде допустима делбата, следва да е определена, самостоятелна и съществуваща към момента на устните състезание по конкретното дело. Няма разногласие в теорията и съдебната практика, че обект на вещни права може да бъде вещ, обособена като самостоятелен обект. Такива обекти могат да бъдат както незастроени недвижими имоти, така и сгради или части от тях, които не представляват принадлежност към жилищни обекти. Преценката дали една вещ представлява принадлежност към главна вещ или представлява самостоятелен обект на право на собственост, следва да се извърши с оглед нейното предназначение към момента на построяването, придобиването, реституцията – съответно според конкретния случай, като се съобразят и законовите изисквания към самостоятелните обекти на права.
Доколкото поставения въпрос касае правилността на обжалваното въззивно решение, а не е правен по своя характер, съдебният състав намира, че същият не може да послужи за селектиране на касационната жалба.
По отношение на поставените касационни въпроси от касаторите М.-
Настоящият съдебен състав дължи на отбележи, че въззивният съд е приел, че искът за делба на апартамента на втория етаж, към който е приобщена процесната гелария от 20 кв. м., е отхвърлен поради липса на твърдения и доказателства за съсобственост на страните върху този апартамент. Съдът е приел, че към момента на одържавяване галерията е била част от магазина, намиращ се на първия етаж под нея и че галерията е реституирана като част от този магазин, поради което делбата й следва да бъде ведно с магазина, а не ведно с апартамента, към който е приобщена след одържавяването й.
Ето защо поставените от касаторите М. касациони въпроси не представляват правни и обуславящи въпроси за изводите на въззивния съд .
Въпросите от 1 до 4 - 1.Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, пр. 2 от ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти и обстоятелства, по конто не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция ?
2. Допустимо ли е при отменено определение за допускане на допълнително заключение на СТЕ от първоинстанционния съд, въззивният съд да основава решението си в обратен смисъл, а именно, че това е установено обстоятелство по делото - което е директно нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК и такова установено обстоятелство не съществува между кориците по делото ?
3. Допустимо ли е въззивният съд да прилага аналогията на подзаконовата Наредба № 5 за правила и иорми по ТСУ /отм./, отнасяща се за жилищни обекти, за нежилищни /тьрговски/ обекти, каквато е ъгловата стая към процесния апартамент /бивша галерия от 20 кв. м./, която към момента на построяване на сграда /1936 г./ е била част от магазин № 5 /по нея/ ?
4. Допустимо ли е въззивният съд в нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗНА да прилага отменената Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /подзаконов акт/, вместо нормативният акт с по-висока степен, а именно чл. 7 от ЗВСОНИ и чл. 108 от ЗС, по силата на които е прието, че процесният договор за продажба от 03.07.1969 г. между Общината и Г. и Н. П. /праводателите на З. П./ с изцяло нищожен по чл. 26 от ЗЗД ? - не са обуславящи, защото нямат значение за крайните изводи на съда. Те касаят изложени мотиви във въззивното решение само като допълнение към решаващите мотиви на съда. Съдът, след като е приел, че не може да се разглежда възражение за нищожност на сделката от 03.07.1969 г. извън производството по чл.7 от ЗВСОНИ и след изтичане на сроковете, уредени в закона, за пълнота е развил съображения за неоснователност на възражението за нищожност на посочения договор поради несамостоятелност на обекта на сделката, в рамките на които мотиви е обсъждал чл.38 от ПСН/отм./.
Също като допълнение към решаващите си мотиви, че процесната галерия е реституирана така, както е одържавена - като част от магазина, който се намира под нея - съдът е изложил мотиви, обсъждащи неприетата по делото допълнителна СТЕ.
Така изложените мотиви и в двата случая имат допълващ характер, не касаят изложените главни и решаващи мотиви на въззивната инстанция, поради което и поставените въпроси, касаещи тези допълващи мотиви нямат характер на обуславящи изводите на въззивния съд.
С оглед изложеното тези четири въпроса, поставени от касаторите М. не отговарят на общата предпоставка по чл.280 от ГПК за формулиране на правен въпрос, решен от въззивния съд, поради което не могат да послежат като основание за допускане на обжалваното решение до касация.
Въпросите, поставени от касаторите М. от №5 до №9 са фактически и необуславящи правните изводи на въззивния съд.
В отговора на въпрос №3 от касационната жалба на П. съдът е разяснил допустимостта на производството по съдебна делба, който отговор е относим и към поставените въпроси от касаторите М. за допустимост на делбата на недвижими имоти.
Поставените въпроси от касаторите М. са обусловени от твърдяни от тях факти за възстановяване на собствеността върху галерията в пълен обем, а не в съсобственост, за прогласяване на нищожност на сделката от 03.07.1969 г. изцяло, а не съобразно правата на ищците по предходното дело по иск по чл.7 от ЗВСОНИ. Поставените въпроси от касаторите са предпоставени от условия, които отговарят на тяхната защитна линия, но не са възприети от въззивния съд като доказани факти и съответно не са обсъждани при постановяване на обжалваното решение.Не е ясно защо касаторите считат, че мотивираното отхвърляне на иска за делба е национализация и отказ от правосъдие.
Поставеният въпрос под №7 е изцяло фактически и отговорът му предполага съобразяване на представените по делото доказателства, което изключва възможността за даване на отговор по този въпрос във фазата по селекция на касационната жалба.
Ето защо, настоящият касационен състав приема, че поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл.280 от ГПК за формулиране на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в своето решение, поради което и същите не могат да послужат за допускане на обжалваното решение до касация.
Поради липса на формулирани правни въпроси, обуславящи произнасянето на въззивния съд настоящият състав намира, че не е необходимо изследването на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на решението на Софийски градски съд до касация.
Независимо от това следва да се посочи, че основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо, когато за разрешаване на спора е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени и се налага чрез тълкуване да се разкрие точния смисъл на правната норма или когато е налице съдебна практика по прилагането на неясната правна норма, но тя е противоречива или неактуална. При позоваване на това основание, наличието му следва да се обоснове, а не само то да се посочи като текст от закона. В случая такава особновка не е направена от касаторите и по двете касационни жалби. От друга страна практиката на ВКС по отношение на производството по делба и неговата допустимост е ясна, трайна и не се нуждае от осъвременяване. Затова не е налице наведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение. Такава е налице, когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения при постановяване на обжалваното решение. Не са нарушени основни логически и общоприложими правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и на това основание.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6168 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. № 1644/2023 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Б. З. П. и М. Д. П. и по касационната жалба на Ц. Н. М. и Н. Н. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: