Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т., чрез пълномощника му адвокат Е. В. против решение № 266727 от 26.11.2021 г., постановено по гр. д. № 7158 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 28676 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 2250/2019 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от А. Д. Т. против Л. Х. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 250 лв. до сумата 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в разпространяване на клеветнически израз, уронващи доброто име и честта на ищеца чрез публикация във фейсбук профила на ответника, съдържаща клевети и обиди, а именно, че ищецът е „агент-доносник на ДС“, „нереализиран поради некадърност“, „карикатура на политическия ни живот“, „смешен и жалък“, която публикация е била установена от ищеца на дата 27.12.2018 г.

Л. Х. К. е подал чрез пълномощника си адвокат Ц. М. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК

Въззивното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 250 лв. е влязло в сила като необжалвано.

С определение № 50485 от 15.12.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „следва ли да се приеме без доказване (като ноторен или служебно известен на съда факт), че аудиторията на публикуваните със свободен достъп в социалната мрежа „Фейсбук“ и новинарските (публицистичните) сайтове в Интернет е неограничена (обективно неопределяема) или е необходимо страните да ангажират доказателства за установяване на конкретния брой на лицата, до които процесната публикация е достигнала, респ. чия е доказателствената тежест, когато е налице твърдение на ответника, че същата не е достигнала до широк кръг хора, какви биха могли да бъдат доказателствените средства за това и какъв е правният смисъл на понятието „широк кръг хора“.

Въпросите са относими към мотивите на съда за определяне размера на заместващо обезщетение за неимуществени вреди, доколкото съдът е отчел, че публикацията не е достигнала до „широк кръг хора“ без да изложи съображения как е установил това обстоятелство и как то се съотнася с негативните изживявания на ищеца.

Влязлото в сила въззивно решение за уважаване на иска до размера на сумата 250 лв. установява със сила на пресъдено нещо фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД за клеветническо твърдение на ответника спрямо ищеца осъществено чрез израза „…създадена от някогашните и днешните работодатели на Т., един нереализиран поради некадърност агент-доносник на ДС, …“, използван в публикация в личния фейсбук профил на ответника Л. К. от 26.12.2018 г. в 23:14 ч., до която достъпът е свободен и същата е отбелязана като публична и към която и понастоящем препраща линк, като статията е била препечатана от сайта [Фирма 3]“ на 27.12.2018 г.

При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че следва да бъдат взети предвид краткотрайността на преживените негативни емоции в навечерието на новогодишните празници на 2019 г. и преживения психичен дискомфорт (само няколко дни), както и обстоятелството, че ищецът Т. е бивш депутат и политолог, т. е. същият е „публична личност“. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че периодът на преживените неприятни усещания е бил кратък (няколко дни), обстоятелството че по делото не се установява публикацията да е достигнала до широк кръг от хора, както и че ответникът К. е също журналист, който, макар и в нарушение на чл. 39, ал. 1 КРБ, да е упражнил правото си на свободно мнение и неговото разпространение чрез слово – в случая писмено, то същият с процесната статия е изразил личната си позиция, като по делото не се установява от процесната публикация да са произтекли по-тежки последици от констатираните по-горе. По тези съображения е определил обезщетение в размер на 250 лв., като е посочил, че с факта на самото осъждане на ответника се постига моралната част от обезщетението, доколкото в настоящата хипотеза обезщетението е заместващо, а не компенсаторно.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Интернет социалните мрежи, включително и „Фейсбук“ са предназначени за обмен на информация и съдържание (файлове, снимки, аудио, видео и др.) между потребителите, регистрирали профил в съответната социална мрежа. „Фейсбук“ позволява на потребителя да извършва настройки до кого ще достигне публикувана в профил информация. Ако настройката е „Публично“ публикацията е достъпна за всички останали потребители до момента, в който не бъде изтрита или не бъде изтрит съответния личен профил и то само ако преди това не е била разпространена от други потребители. Следователно при определяне размера на дължимото заместващо обезщетение за неимуществени вреди от клеветническо твърдение, съдържащо се в публикация в личен фейсбук профил с настройка „Публично“ следва да се приема като ноторно известен факт, че аудиторията на публикацията със свободен достъп е неограничена (освен от броя на потребителите на съответната интернет социална мрежа). Не подлежи на доказване обстоятелството до колко конкретни потребителя е достигнала публикацията, съдържаща клеветническото твърдение, от което са произлезли подлежащите на обезщетение вреди.

По основателността на касационната жалба:

Доводите на касаторът са, че неправилно съдът е разделил написаното „Сам по себе си Т. е една карикатурна илюстрация на политическия ни живот. И става още no-смешен и жалък, когато скача и плюе един млад, умен, интелигентен и перспективен човек, какъвто е К. З.. Ако Т. е забравил, ще си позволя да му припомня, че З. се образова в чужбина. Владее езици и би могъл да се реализира някъде там, на Запад. Но предпочете да се върне у нас и да се опитва да промени нещо в кочината, създадена от някогашните и днешните работодатели на Т., един нереализиран поради некадърност агент-доносник на ДС, негоден дори да бъде депутат от ПГ на ГЕРБ.“ на съставните му части и се е произнесъл поотделно; неправилно е намалил присъденото от районния съд обезщетение с основния аргумент, че липсват доказателства процесният израз да е достигнал до значителен брой хора и че ответникът е журналист по професия (което не е вярно), като не е съобразил, че ищецът е професисонален политолог, журналист и медиен коментатор, автор и водещ на собствено телевизионно предаване по ТВ „Европа“, а преди това и по „Канал 3“, който се стреми към обществена подкрепа и телевизионна аудитория, а отправянето на подобен ред брутални изрази и драстични клевети по негов адрес в социалната мрежа „Фейсбук“ и в три електронни медии в Интернет е в състояние буквално да унищожи общественото доверие в него, както и рейтинга му като телевизионен водещ, а не просто да накърни честта и достойнството му и/или доброто му име в обществото, каквато би била последица за лице, което не е публична личност.

Доводите са неоснователни.

Деликтно обезщетение се дължи не за всички субективни негативни изживявания, а само за тези, които са следствие от използвани обидни изрази или изрази, съставляващи клевета. Оценъчните съждения, съставляващи коментар на факти и изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, не съставляват противоправно поведение, ако обективно не засягат достойнството на личността (дори субективно да са възприети като такива от пострадалия). Въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал изразите, които ищецът е възприел като обидни и клеветнически и правилно е разграничил кои от тях съставляват оценъчни съждения и то насочена срещу публична личност (която следва да приема по-голяма намеса в частноправната си сфера) и кои твърдения за факти, като е подложил последните на проверка за истинността им, с оглед на което е приел и основателност на иска само за тези писмени изявления, съставляващи твърдения за неверни факти с клеветнически характер.

Правилно съдът е приложил и чл. 52 ЗЗД при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди, като в изпълнение задълженията си по чл. 236, ал. 2 ГПК е изложил ясни и разбираеми изводи за установените по делото конкретни факти, съвкупността от които дава основание като паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди да се оредели обезщетение в присъдения размер от 250 лв. Съобразено, че негативните изживявания са били краткотрайни – само няколко дни в навечерието на новогодишните празници на 2019 г., качеството на ищеца на публична личност, качеството на журналист на ответника, който е упражнил правото си на свободно мнение и неговото разпространение чрез слово (макар и в нарушение на чл. 39, ал. 1 КРБ), както и липсата на по-тежки последици освен няколкодневните негативни изживявания.

Тези мотиви илюстрират неоснователност на тезата на касатора, че основния аргумент на въззивния съд да намали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е приетото от него, че публикацията не е достигнала до значителен брой хора. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че чрез публикуване изявления в личен фейсбук профил с настройка „Публично“, те са в състояния да достигнат до всеки потребител на социалната мрежа и именно така ги е възприел ищецът, поради което се ядосал и притеснил, че името му се свързва с Държавна сигурност. Този необоснован извод на въззивния съд обаче не се е отразил върху правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, доколкото по делото липсват каквито и да било данни (освен няколкодневните негативни изживявания) за ищеца да са настъпили други последици от публикацията. Обезщетение се дължи за действително претърпените вреди, които са следствие от обида и/или клеветническото твърдение, но не и за тези, които е било възможно, но не са настъпили. Затова неотносими са доводите на касатора, че като политолог и водещ на собствено телевизионно предаване подобна публикация е била в състояние буквално да унищожи общественото доверие в него, както и рейтинга му като телевизионен водещ.

Правилно съдът е отчел и обстоятелството, че спрямо ищеца като публична личност границите на допустимата критика са по-широки, поради което не всички негови негативни изживявания подлежат на обезщетяване, а само тези следствие от клеветническото твърдение, както и че ответникът също е журналист, упражнил правото си на свободно мнение. Не е ясно на какви факти се основава тезата на касаторът, че ответникът не е журналист. Като журналисти най-общо се определят лица, припознавани като такива в професионалната общност, които събират и разпространяват информация за обществени явления, вкл. политически събития, тенденции, важни теми и хора, като без значение е дали са на щат в медия или не и дали получават възнаграждение за това или не, като показанията на свидетелката С. установяват, че ответникът е журналист.

В обобщение въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на ответника направените в касационното производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Ц. М..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266727 от 26.11.2021 г., постановено по гр. д. № 7158 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявения от А. Д. Т. против Л. Х. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 250 лв. до сумата 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в разпространяване на клеветнически израз, уронващи доброто име и честта на ищеца чрез публикация във фейсбук профила на ответника, съдържаща клевети и обиди, а именно, че ищецът е „агент-доносник на ДС“, „нереализиран поради некадърност“, „карикатура на политическия ни живот“, „смешен и жалък“, която публикация е била установена от ищеца на дата 27.12.2018 г.

ОСЪЖДА А. Д. Т., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица] (партер), адвокат Е. В. да заплати на Л. Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 18, адвокат Ц. М. разноски за касационното производство в размер на 1000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: