Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ЕЛЕКТ. С. О“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/, ЕИК:[ЕИК] срещу Решение № 785/17.12.2021 г. по в. т.д. №2120/2020 г. на САС,ТО,5 с-в, с което е отмено първоинстаннционното решение № 203 от 28. 01. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав по т. д. № 709 по описа на съда за 2018 г., с което са били отхвърлени, като неоснователни предявените от „БРИКЕЛ“ ЕАД срещу „ЕЛЕКТ. С. О“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/, ЕИК:[ЕИК], при условията на обективно кумулативно съединяване искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от ищеца вреди, на основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 82 ЗЗД, в размер общо на сумата 699358.33лв. С обжалваното пред ВКС въззивно решение вместо отменото първоинстанционно въззивният съд е осъдил ответника-касатор„ЕЛЕКТ. С. О“ ЕАД да заплати на „БРИКЕЛ“ ЕАД обезщетение за претърпени от „БРИКЕЛ“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК] в размер общо на сумата 699358.33 лв. (шестстотин деветдесет и девет хиляди триста петдесет и осем лева, и 33 ст.), формирана като сумарна величина от обезщетение за понесени вреди, както следва: 1/. начислени и погасени разходи за балансиране за небалансите за периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД в качеството му на производител по сетълмент на „Г. Е. Д“ ЕООД в размер на 119589.93 лева; 2/. начислени и погасени разходи за балансиране за небалансите за периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД в качеството му на потребител по сетълмент на „Г. Е. Д“ ЕООД в размер на 17282.64 лева; 3/. начислени и погасени разходи за балансиране за небалансите за периода от 08:00 часа до 24:00 часа на 04.07.2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД в качеството му на производител по сетълмент на „Г. Е. Д“ ЕООД в размер на 77468.73 лева; 4/. начислени и погасени разходи за акциз и такса задължения към обществото за потребените количества електрическа енергия да периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД от „Г. Е. Д“ ЕООД в размер на 4938.37 лева; 5/. начислени и погасени разходи за достъп, пренос и реактивна енергия за периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД по фактури и протоколи на „ЕСО“ ЕАД в размер на 1947.431лева – всичко по т. т. 1-5 общо в общо размер на сумата от 221227.10 лв.; 6./ стойност на допълнително гориво за разпалване на енергийните съоръжения на „БРИКЕЛ“ ЕАД в размер на 61435.08 лева; 7./ стойност на нанесените щети върху електроенергийните съоръжения на „БРИКЕЛ“ ЕАД в размер на 321149.35 лева; 8./ стойност на щетите по аварирали съоръжения по констативни протоколи на „БРИКЕЛ“ ЕАД в размер на 117124.35 лв. и вреди по сероочистващата инсталация на „БРИКЕЛ“ ЕАД в размер на 204 025 лева; 9./ пропуснати ползи: пропусната полза от производство и продажба на заявено, но непроизведено количество от 900 тона брикети по договор 30. 10. 2013 г. с купувач „ХИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, при продажна цена от 127.00 лева, в общ размер от 16786.93 лева; пропусната полза от производство и продажба на заявено, но непроизведено количество от 900 тона брикети по договор от 21. 08. 2015 г. с купувач „Г. Е. Д.“ ЕООД, при продажна цена от 90.00 лева, в общ нетен размер от 1564.07 лева, и пропусната полза от производство и продажба на заявено, но непроизведено количество от 3034 тона брикети по договор от 21. 08. 2015 г. с купувач „ТРАШ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, при продажна цена от 137 лева, в общ нетен размер от 77 195.80 лв., в общ размер на пропуснатите ползи по тази точка от 95 546.80 лева, както и сумата от 48381.50 лв. разноски в производството.

Излагат се основания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1,т.3 ГПК-формулираните от касатора правни въпроси се явявали от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в нарушение на чл. 73 ал.1,т.1 и ал.3, чл.74 и чл.122 от ЗЕ, както и на чл.24 ал.,т.1 от Наредба 10/09.06.2004 г. относно ангажирането отговорността на[Фирма 2] при конкретните факти и обстоятелства, установени по спора.

Ответникът по касационната жалба „БРИКЕЛ“ ЕАД, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта:

Ищецът е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за енергетиката („ЗЕ“) и осъществява дейностите „производство на електрическа и топлинна енергия“ и „пренос на топлинна енергия“ въз основа на лицензия № Л-096- 03/14.03.2001 г. и лицензия № Л-095- 05/14. 03. 2001 г., издадени на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ от Комисията за енергийно и водно регулиране („КЕВР“), продължени с Решение № И1-Л-095 от 12. 07. 2010 г. на КЕВР. На 30. 12. 2015 г., на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЕ между ищеца, в качеството на производител и ползвател на електропреносната мрежа /по см. на съответната легална дефиниция, залегнала в ДР на ЗЕ/, и ответника, в качеството му на независим преносен оператор, е сключен договор № DST-042 за достъп до и пренос през електропреносната мрежа, в сила и действащ между страните и през 2017 г. /Договора/. По силата на същия, основното задължение на ответника „ЕСО“ ЕАД, установено в чл. 2, ал. 1 от процесния договор, е да предоставя на ищеца мрежови услуги достъп до и пренос на произведената от ищеца електрическата енергия през електропреносната мрежа /ЕПМ/, собственост на и експлоатирана от „ЕСО“ ЕАД. На основание чл. 11 от договора ответникът „ЕСО“ ЕАД е длъжен да управлява уредбите високо напрежение, електропроводите и всички други необходими съоръжения за присъединяване на ищеца към електропреносната мрежа, съгласно изискванията на Наредба № РД-16-57 от 28 януари 2008 г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребители (обн. ДВ, бр. 17 от 19 февруари 2008 г.) и Условията за диспечиране по Приложение № 3 към Договора. Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ достъпът е правото на използване на преносната мрежа за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена. По-конкретно, съгласно чл. 62, ал. 2 от Правилата за управление на електроенергийната система /ЕЕС/, обн. ДВ, бр. 6 от 21 януари 2014 г. („ПУЕЕС“), ползването се извършва чрез вкарване на мощност/електроенергия от уредбите на производителите в определени възли на ЕПМ и изкарване на еднаква мощност/електроенергия от същите или други възли през уредбите на купувача при обезпечени системни показатели - честота, напрежение, сигурност. Съгласно чл. 2, ал. 5 от договора ответникът „ЕСО“ ЕАД се задължава да осигурява достъп до и пренос през ЕПМ при максимално допустимата мощност на енергийните обекти за производство на ищеца. Техническите характеристики на енергийните обекти на ищеца, в това число тяхната мощност, са специфицирани в Приложение № 14 към договора - 4 (четири) турбогенератора ТГ №1, ТГ № 2, ТГ № 3 и ТГ № 4 с инсталирана мощност от 50 MW и максимално допустима активна мощност от 40 MW. Установява се, че ищецът е производител с високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, т. нар. когенерация или комбиниран цикъл на производство, като легалната дефиниция на същото е дадена в § 1, т. 28 от ДР на ЗЕ, а това се установява от приложените към исковата молба решения № С- 12/27. 07. 2017 г. и № С-13/30. 08. 2017 г., издадени от КЕВР за сертифициране на енергията на ищеца в резултат на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за периодите 01. 06. - 30. 06. 2017 г. и 01. 07. - 31. 07. 2017 г. Ищецът е и ползвател на ЕПМ мрежа по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 41а, буква „а“ от ДР на ЗЕ, тъй като през процесния период пренася електрическа енергия през ЕПМ за целите на доставка и продажба на обществения доставчик „Национална електрическа компания“ ЕАД, на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство. На основание на чл. 162, ал. 1 ЗЕ общественият доставчик изкупува от производителите, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени. Това т. нар. „задължително изкупуване“ произтича непосредствено от императивната норма на закона - чл. 162, ал. 1 ЗЕ. Фактът, че ищецът осъществява комбинирано производство е безспорен меужду страните и се установява от лицензия за дейността „производство на електрическа и топлинна енергия“, издадена от КЕВР, и от издадените от същата решенията за сертификати за произхода на комбинирана енергия с показатели за висока ефективност за периоди 01. 06. - 30. 06. 2017 г. и 01. 07. - 31. 07. 2017 г и алгоритъм за пресмятане на количеството комбинирана електрическа енергия, произведена от инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа на ищеца за 2017 г., утвърден със заповед № Е-РД-16-42/06. 01. 2017 г. на Министъра на енергетиката. Съгласно условието на точка 6.2. от утвърдения Алгоритъм топлинната енергия произведена от комбинирания цикъл на производството на ищеца се използва за брикетопроизводство, т. е. централата на ищеца е и тип заводска централа, тъй като съгласно утвърден административен акт топлинната енергия се използва за производство на продукт брикети в брикетопроизводствената фабрика на ищеца. Предвид комбинирания цикъл на производство на ищеца, при който двете производства - на електрическа и на топлинна енергия са технологично свързани, ограничаването на производството на електрическа енергия води до ограничаване на производството на топлинна енергия. Според съда, от така изложеното следва, че основната и обичайна търговска дейност на ищеца е производство на електрическа и топлинна енергия и производство на брикети.

В качеството си на производител на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия на основание чл. 19, вр. с чл. 11, т. 9 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 66 от 26 Юли 2013 г. („ПТЕЕ“) ищецът е задължен да участва в балансираща група и да прехвърли на координатор на балансираща група отговорността за балансирането на обектите си и разпределението на небалансите. В изпълнение на това свое задължение, произтичащо от нормативен акт, ищецът е сключил договор за участие в балансираща група с „Г. Е. Д“ ЕООД, изпълняващо дейността на координатор на балансираща група въз основа на лицензия за търговия с електрическа енергия № JI-349-15/17. 01. 2011 г., изменена с Решение № И1-Л-349/28. 11. 2014 г. на КЕВР, с допълване за дейността на координатор на балансиращи групи. По силата на чл. 2.4. от договора, последният се продължава за всяка следваща календарна година и е в сила и действащ между страните през 2017 г. Ищецът е регистриран като член на балансираща група в качеството си на производител с регистрационен код в системата MMS СНР BRIKEL_BRP и в качеството си на потребител, за случаите в които не произвежда електрическа енергия за собствени нужди, с регистрационен код в системата MMS BRIKEL EAD_BRP. Съгласно предмета на Договора - чл. 2.1., същият регламентира условията за участие в балансиращата група, прехвърлянето на отговорността за балансиране и принципите за разпределяне на общия небаланс в балансиращата група между 6 членовете на балансиращата група, агрегиране на небалансите им и смекчаване на икономическия ефект от цените на балансиращата енергия, каквато именно е целта на балансиращия пазар съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ПТЕЕ. На основание чл. 3.1. от договора ищецът изготвя дневен график за доставка/покупка на електрическа енергия за всички свои обекти, който график обхваща 1 ден, започвайки от 00:00 ч. до 24:00 ч. на съответния ден. На основание чл. 3.2 ищецът валидира и регистрира в системата на ответника „ЕСО“ ЕАД дневните графици за доставка на електрическа енергия от своите обекти. В изпълнение на разпоредбата на чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ и чл. 2.3. от договора, на ищеца се разпределят и фактурират разходи за балансиране, пропорционално на небалансите му като индивидуални тежест, с която допринася за небалансите на цялата група. Небалансът представлява всяко отклонение на участник в балансираща група, включително на ищеца, което се формира като разликата между реално измереното количество електрическа енергия и регистрираният дневен график. Небалансът може да е енергиен излишък - повече произведена електрическа енергия от тази по график или енергиен недостиг - по-малко произведена електрическа енергия от тази по график. Разходите за балансиране представляват плащания за покупка на балансираща енергия, които се начисляват на координатора на балансиращата група от ответника „ЕСО“ ЕАД, в качеството му на организатор на балансиращия пазар - чл. 105, ал. 1 от ПТТЕ. В изпълнение на чл. 18, вр. с чл. 11, т. 8 от ПТЕЕ между координатора на балансиращата група и „ЕСО“ ЕАД се сключва договор за балансиране. На основание чл. 3.5. и чл. 5.1. от договора за балансиране № BAL-004/27.02.2015 г. координаторът на база на финансов сетълмент заплаща на „ЕСО“ ЕАД разходите за балансиране на членовете на балансиращата му група, в която участва ищецът. На основание на индивидуалния договор с всеки член на балансиращата група, включително с ищеца, координаторът разпределя и начислява разходите за балансиране на база на индивидуалните небаланси на всеки участник. Ищецът основава така предявените искове на факта, че ответникът „ЕСО“ ЕАД е нарушил основното си договорно задължение за осигуряване на ищеца на достъп до ЕПМ за производство и пренос на електрическа енергия, поради неизправност на електрическа подстанция „М. И“, собственост и експлоатирана от „ЕСО“ ЕАД, и част от същата мрежа. Установява се/ заключения на две в. л. по СТЕ и свидетелски показания и налична по делото кореспонденция/, че на 28. 06. 2017 г. в 23:02 часа аварира комбиниран измервателен токов трансформатор на събирателна шина, намиращ се в подстанция „М. И“, [населено място]. Подстанцията е собственост на ответника съгласно протокол № 71 от 11. 12. 2013 г. за преобразуване чрез отделяне и Приложение № 1А-5 към него.

Вследствие на настъпилата техническа неизправност в електрическата подстанция на „ЕСО“ ЕАД от 23:02 часа на 28. 06. 2017 г. са изключени изводите „Мир“, „Прогрес“, „Единство“, „Б.“ и „Успех“, чрез които се предоставя достъп на централата на ищеца до ЕПМ. Това е задействало технологичните защити на турбогенераторите на централата на ищеца, която аварийно е изключила. Товарният график за производството на ищеца е сведен до 0 MW и от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия централата му е преминала в режим потребление. Именно техническата неизправност на подстанцията на ответника, е причинила преустановяване на достъпа до ЕПМ, респективно аварийното изключване на централата на ищеца, считано от 23:00 часа на 28. 06. 2017 г. до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г., и последвало аварийно изключване на централата от 08:00 часа до 24:00 часа на 04. 07. 2017 година. Това обстоятелство се установява, както от приложено към исковата молба експертно становище, така и от съответните заключения на технико-икономическа експертиза, впоследствие допусната и изслушана по делото. Именно неизпълнението от страна на ответника на задължението за предоставяне на достъп до ЕПМ на съоръженията за производство на ищеца при максимално допустимата мощност, специфицирана в приложение към договора, е дпредизвикало в процесните периоди липсата на комбинирано производство и на основния продукт от дейността му - брикети. При комбинирания цикъл на производство на ищеца изключването на достъпа до ЕПМ, респективно изключването на производствените съоръжения на централата, води до непроизводство на електрическа и топлинна енергия. Последната се използва за технологичния процес за производство на брикети, една от основните търговски дейности на ищеца. Ако[Фирма 2] не бешее преустановило достъпа на ищеца до ЕПМ, то ищецът е щеше да произведе за процесния период брикети и да реализира приход от продажбата на произведените брикети по заявките по действащите договори с неговите контрагенти в съответен размер.

При отклонение между заявените и утвърдени графици на ищеца за производство и потребление на електрическа енергия от една страна и от друга страна реално произведеното и потребено количество електрическа енергия, за ищеца възниква задължение за плащане на разходи за небаланси. Вследствие на вредоносното деяние на ответника, ищецът е изпаднал в невъзможност от 23:00 часа на 28. 06. до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. и от 08:00 часа до 24:00 часа на 04. 07. 2017 г. да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за участие в балансираща група, за производство и потребление на количествата електрическа енергия, заявени по графика за цитирания период.

Съдът е приел, че са доказани основанията за ангажиране договорната отговорност на ответника в пълнопредявения размер на вредите, доколкото е налице изпълнен фактически състав в хипотезите на правните норми в разпоредбите на чл.79-83 ЗЗД, като в обосновка на този извод е изложено в мотивите на обжалвания пред ВКС акт следното:

Налице е неизпълнение на договорно задължение на ответника в отношенията му с ищеца доколкото основното и главно задължение на ответника по договорае осигуряването на ищеца, на достъп до, и пренос през ЕПМ при максимално допустимата мощност на енергийните обекти за производство на ищеца. Също безспорно е установено по делото, че предметът на това основно и главно задължение на ответника – посоченият достъп и то – при максимално допустимата мощност на енергийните обекти на ищеца, не е бил налице, напротив – изцяло е преустановен за период от около пет часа от 23:02 на 28. 06. 2017 г., до 03:55 на 29. 06. с. г. /самият ответник в отговора си на исковата молба твърди, че в 02:42 часа на 29. 06. 2017 г. е включен АТ 202 и е захранена шина „А“ – 110 kV, като изводите 110 kV са включени поетапно, в т. ч. относимите към ТЕЦ „Б.“, както следва: в 02:47 часа /3:45 мин. след аварията/ - „Мир“, в 2:52 часа /3:50 мин. след аварията/ - „Единство“, в 3:25 /4:23 мин. след аварията/ - „Успех“, в 3:52 часа /4:50 мин. след аварията/; ВЛ по СТЕ проф. К. посочвва, че 0в 2:42 часа е включен АТ 202 и е захранена шина „А“ – 110 kV, като изводите 110 kV са включени поетапно, в т. ч. относимите към ТЕЦ „Б.“, както следва: в 02:47 часа /3:45 мин. след аварията/ - „Мир“, в 2:52 часа /3:50 мин. след аварията/ - „Единство“, в 3:25 /4:23 мин. след аварията/ - „Успех“, в 3:52 часа /4:50 мин. след аварията/; ВЛ по СТЕ инж. Б. също установява, че в 02:42 часа е включен АТ 202 и е захранена шина „А“ – 110 kV, като изводите 110 kV са включени поетапно, в т. ч. относимите към ТЕЦ „Б.“, както следва: в 02:47 часа /3:45 мин. след аварията/ - „Мир“, в 2:52 часа /3:50 мин. след аварията/ - „Единство“, в 3:25 /4:23 мин. след аварията/ - „Успех“, в 3:52 часа /4:50 мин. след аварията/ - „Прогрес“,

От изложеното, въззивният съд прави извод, че процесният достъп на обекта на ищеца до ЕПМ по начина, по който е уговорен в договора между страните – безспорно именно като непрекъснат, и при максимално допустимата мощност на енергийните обекти на ищеца, е бил възстановен не както ответникът твърди в отговора си на исковата молба – в началния час на захранването на ВЕЛ 110 kV„Мир“ в 2:47 часа на 29. 06. 2017 г., а едва с включването /захранването/ и на четирите електропровода 110 kV, които го осигуряват /достъпа до ЕПМ – при максимална мощност/ по отношение на обекта на ищеца – в 3:52 часа на 29. 08. 2017 г., 4 часа и 50 минути след аварията /самият ответник сочи като времетраене 4 часа и 55 минути/, и това, за съда, е както безспорно по делото, така е и безспорно установено от всички, събрани по делото доказателства – гласни и писмени.

По отношение на реалното настъпване на претендираните за обезщететявяне вреди и техния размер, въззивният състав се е позовал на заключението на в. л. по СТЕ инж.К. като е приел за доказано наличието на претърпени загуби, включващи фактурирани и погасени разходи за балансиране на небалансите за периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. и от 08:00 часа до 24:00 часа на 04. 07. 2017 г., и фактурираните и погасени разходи за достъп, пренос и реактивна енергия за потребените количества от централата вследствие на изключване на съоръженията и преминаване от режим на производство в режим на потребление, и допълнителен разход за мазут за разпалване на енергийните съоръжения на „Б.“ ЕАД, от които: 1/. начислени и погасени разходи за балансиране за небалансите за периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД в качеството му на производител по сетълмент на „ГРАНД ЕНЕРДЖИ 78 ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД в размер на 119589.93 лева. 2/. начислени и погасени разходи за балансиране за небалансите за периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД в качеството му на потребител по сетълмент на „Г. Е. Д“ ЕООД в размер на 17282.64 лева; 3/. начислени и погасени разходи за балансиране за небалансите за периода от 08:00 часа до 24:00 часа на 04.07.2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД в качеството му на производител по сетълмент на „Г. Е. Д“ ЕООД в размер на 77468.73 лева. 4/. начислени и погасени разходи за акциз и такса задължения към обществото за потребените количества електрическа енергия за периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД от „Г. Е. Д“ ЕООД в размер на 4938.37 лева; 5/. начислени и погасени разходи за достъп, пренос и реактивна енергия за периода от 12:00 часа до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД по фактури и протоколи на „ЕСО“ ЕАД в размер на 1947.43лева. Относно определянето на количеството и стойността в размер на 61 435,08 лева на използването на допълнителното гориво/мазут/ за разпалване на енергийните съоръжения на ищцовото дружество, с оглед възстановяването на пълния капацитет на производство на ел. централата на ищеца в периодите, в които е била лишена от достъп до ЕПМ съдът се е позовал на заключенията на двете вещи лица по СТЕ и обясненията им в с. з.

Въз основа на техническите експертизи и изразените в тях експертни становища, съставът на САС е приел за доказани и стойностите на щетите по аварирали съоръжения по констативни протоколи на „БРИКЕЛ“ ЕАД в размер на 117124.35 лв. и вреди по сероочистващата инсталация на „БРИКЕЛ“ ЕАД в размер на 204 025 лева.

По отношение на претендираните пропуснати ползи, претендирани в общ размер от 95 546.80, от които: пропусната полза от производство и продажба на заявено, но непроизведено количество от 900 тона брикети по договор 30. 10. 2013 г. с купувач „ХИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, при продажна цена от 127.00 лева, в общ размер от 16786.93 лева;. пропусната полза от производство и продажба на заявено, но 84 непроизведено количество от 900 тона брикети по договор от 21. 08. 2015 г. с купувач „Г. Е. Д.“ ЕООД, при продажна цена от 90.00 лева, в общ нетен размер от 1564.07 лева, и 9.3. пропусната полза от производство и продажба на заявено, но непроизведено количество от 3034 тона брикети по договор от 21. 08. 2015 г. с купувач „ТРАШ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, при продажна цена от 137 лева, в общ нетен размер от 77 195.80 лв. съдът е изложил следните съображения:

От наличните договори на ищеца безспорно се установява, че на 30. 10. 2013 г. ищецът е сключил с „ХИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и „Г. Е. Д“ ЕООД описаните договори за покупко-продажба на брикети. Същите не са били оспорени от страна ответника относно истинноста на съдържанието им. В заключението си по СТЕ в. л. проф. К. сочи, че в резултат на възникналата авария в п/ст „М. И“, целият технологичен процес на „Б.“ е бил преустановен за времето от 23:02 ч. на 28. 06. 2017 г. до 11:00 ч. на 29. 06. 2017 г., с оглед на което съдът е счел, че основателна се явява претенцията на ищеца за пропуснати ползи от непроизвеждането, съответно – нереализирането на брикети, вследствие процесната авария, в пълният и размер, така както същата е заявена, а именно – не за една, а за три смени, за колкото същите вреди се и претендират.

От друга страна, по отношение размера на същите вреди, вещите лица по допуснатата комплексна технико-икономическа експертиза инж. Б. и М., установяват, че общият размер на нереализираният приход от продажбата на непроизведени брикети и обогатено енергийно гориво през периода 28. 06. 2017 г. – 05. 07. с. г., след приспадане на относимите разходи за производството им, е 105225.48 лв., от които за периода от 28 до 30 юни – 70895.43 лв. и за периода 04-05 юли – 34330.05 лв., т. е. така установеният от ВЛ общ размер на вредите, съставляващи пропуснати ползи, надвишава заявеният от ищеца такъв от 95 546.80 лв.,поради което и така предявената до този размер искова претенция се явява основателна.

По отношение на наличие на причинно-следствена връзка между договорното неизпълнение от страна „ЕСО“ АД и описаните вреди/материални щети и пропуснати ползи/ от страна на въззивния съд са изложени в мотивите на обжалвания акт следните съображения:

Според вещото лице инж. Б. се установява, че причинно-следствената връзка между аварията в п/ст „М. И“ и работата на „Б.“ ЕАД се състои в: - прекъсване в момента на аварията на част от връзките /4 бр. ВЕЛ 110 kV от ТЕЦ „Б.“ към п/ст „М. И“/ между ТЕЦ „Б.“ и ЕПМ (EEC на страната); - последващо обезточване на ТЕЦ /след изключване на работещите към момента на аварията турбогенератори ТГ-2 и ТГ-3 на ТЕЦ/ с оглед захранване на собствените му нужди /СН/ на ТЕЦ; - последващо, при и поради липса на захранване, авариране изцяло или частично на работещите в момента на аварията котли К-2, К-3 и К-5, подробно описани в приетата експертиза /основното заключение и на други работещи и/или намиращи се в близост агрегати и съоръжения на ТЕЦ /; последващо, поради липса на производство на ЕЕ, но и поради липса на връзка към ЕПМ, спиране на доставката на ЕЕ към EEC на страната; - последващо, поради липса на захранване с ЕЕ и ТЕ, спиране на производството на „Б. фабрика“, както и на производството на ТЕ за топлофикационни нужди. В обобщение на изложеното в. л. инж. Б. еднозначно е заключил, че се установява причинно-следствена връзка между сочените в процесните становища на „Еко-анализ“ ЕООД и аварийни протоколи за щети и процесната авария в п/ст „М. И“, обхватът на щетите върху електроенергийните съоръжения в ТЕЦ „Б.“, вследствие на аварийното им изключване за периода от 23:02 часа на 28. 06. 2017 г. до 24:00 часа на 29. 06. 2017 г. и от 08:00 часа до 24:00 часа на 04. 07. 2017 г.

Според въззивния състав в посочената пряка причинно-следствена връзка с процесната авария на 28. 06. 2017 г., се намират и вредите, констатирани по съоръженията на централата на ищеца, и произтичащите, като последица от тях други такива – претърпени загуби и пропуснати ползи, описани по-горе и като такива за периода от 08:00 часа до 24:00 часа на 04. 07. 2017 гг. Позовал се е на следното: Според в. л. инж. п.. К., на 04. 07. 2017 г., аварии в ЕПМ не са регистрирани, не е било налице изключване на централата, а изключване на котли вследствие авариране на съоръженията на ТЕЦ „Б.“, но ВЛ е проучило какво се е случило на тази дата и е установило, че всъщност К-2 – котелът получава пропуск в барабана и дежурният диспечер на „Б.“ иска разрешение от диспечера за спиране на този котел и включване на котел К-3, който е изправен, това е, което на ВЛ му е известно, т. е. споредв. л. проф. К., ако е имало спиране то отново е станало в резултат на вероятно дефекти, получени от аварията от 28. 06. Повредите по оборудването на ТЕЦ „Б.“, констатирани на 04. 07. 2017 г., са пряко следствие от аварията на 28. 06. с. г., и то – че са обусловени единствено, и само от нея,. Последното следва от заключението и на двете, цитирани вещи по СТЕ. И двете ВЛ, според съда, установяват, че вредите, настъпили и констатирани на 04. 07., са следствие от аварията на 28. 06. 2017 г. Налице е причинно-следствена връзка между аварията на 28. 06. 2017 г. и повредите по оборудването на централата на ищеца, настъпили на 04. 07. с. г., както и на произтичащите от тези повреди, негативни икономически последици за ищеца /заплащане на небаланси, гориво, неизпълнение на договори, с произтичащите от това преки вред /загуби/, и пропуснати ползи/.

Относно вината в поведението на ответника, като изискуем за ангажиране на отговорността му елемент от ФС, съдът се е позовал на следното:

В Решение № 158 от 30. 09. 2013 г. по т. д. № 679/2012 г., Т.К., ІІ т. о. на ВКС, според което съгласно чл. 154 ГПК всяка страна дължи да докаже фактите, на които основава своите претенции и възражения, като това задължение отпада в случаите на законова презумпция. Договорната отговорност за неизпълнение на поети с договора задължения се предпоставя винаги от виновното действие или бездействие на страните /аргумент на противното от чл. 81, ал. 1 ЗЗД/, тежестта на отговорността е в зависимост от формата на вината: небрежност или недобросъвестност /умисъл/ - чл. 82 предл. второ ЗЗД, а в случаите на вина и на двете страни съдът може да прибегне до тяхната компенсация - чл. 83, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният състав е счел, че от събраните доказателства се установява претендираното от ищеца, виновно поведение на ответника при неизпълнението на посоченото му, подробно анализирано по-горе, негово основно, главно и централно, договорно задължение, поето по силата на процесния договор между страните, и останало изцяло неизпълнено за процесният период през 2017 г.,, За съда в случая е проявена груба небрежност от страна на ответника, поради следното: По делото не се оспорва от ответника, но се и установява от абсолютно всички, събрани относно тези обстоятелства, доказателства по делото в тяхната съвкупност – както писмени /съдържанието на протокол от 29. 06. 2017 г. за разследване на нарушения в работата на п/ст „М. И“ на 28. 97 06. 2017 г., наличен по делото и неоспорен/, така и от от депозираните по делото, неоспорени и в тези им части изцяло кредитирани от съда, като обосновани, обективни, и основани на специалните знания на в. л. по СТЕ както и от изявленията на същите в. л, при разпитите им в открито съдебно заседание, че към момента на процесната авария – 28. 06. 2017 г., всички изводи 110 kV, осигуряващи процесният достъп на ищцовата ТЕЦ „Б.“ до ЕПМ са били свързани само на една шина от иначе двушинната система 110 k V на п/ст „М. И“. Това е нормалната работа на подстанцията – на две различни шини, за да може да се запази работата, ако стане нещо и се изключи едната шина от пожар. За нормална работа на подстанцията се работи на 2 шини. В допълнителното си заключение в. л. по СТЕ констатират, че към момента на процесната авария п/ст „М. И“ е била в ремонт, с включена само една шина „А“, с включени към нея всички електропроводи, включително тези, свързващи ТЕЦ „Б.“ с ЕПМ, и че ако п/ст „М. И“ не беше в ремонтна схема с включена само към една шина, а в нормална експлоатационна схема с две шини, изводите, фиксирани към незасегнатата от аварията шина щяха да продължат да работят и да свързват ТЕЦ „Б.“ с ЕПМ, чийто системен оператор е ЕСО, респ. – с ЕЕС на страната; От друга страна аварията на измервателния трансформатор /ИТ/ в п/ст „М. И“ става в период за планов ремонт на шина „Б“, когато всички работещи присъединения са били фиксирани към действащата шина „А“ на п/ст„М. И“; като при нормални обстоятелства, т. е. при редовна работа на двете шини „А“ и „Б“, от аварията биха били засегнати само електропроводите към авариралата шина, което би дало възможност за бързи оперативни превключвания към изправната шина;

От своя страна в. л. инж. п.. К. е установило, че при аварийни или ремонтни схеми, свързани с изключването на ВЛ 110 kV „Успех“, паралелната работа на ТГ-4 на ТЕЦ „Б.“ към ЕЕС се осъществява чрез 110 kV „Б.“, в същото време обаче „Б.“ в момента на аварията е репериран /изключен/, и то – ръчно, и именно от „М. И“, а това е също безспорно установено по делото, както от св. показания, така и от заключенията на ВЛ по СТЕ.

С оглед така изложеното въззивният състав е формирал следните окончателни изводи: Съобразно чл. 109 от ЗЕ операторът на ЕПМ, какъвто е ответникът е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, както и определя координиран график за планираните престои на производствените мощности и елементите на преносната мрежа по критерий максимална надеждност. На свой ред разпоредбите на чл. 13-15 ПУЕЕС императивно постановяват, че /чл. 13/ в процеса на експлоатация при нормален режим на работа преносната мрежа трябва да отговаря поне на критерия за сигурност n - 1, което означава, че: 1. изключването на един който и да е елемент от преносната мрежа (електропровод, трансформаторна единица, генераторен блок или компенсиращо устройство), както и на група елементи на преносната мрежа (събирателни шини в разпределително устройство високо напрежение и др., както в случая), които могат да бъдат изключени едновременно от действието на едно защитно устройство или от действието на няколко защитни устройства, но в резултат на единична повреда, не трябва да довежда до: а) отклонения на напреженията в който и да е от възлите на преносната мрежа извън границите, посочени в чл. 21, т. 1; б) претоварване на оставащите в работа елементи на преносната мрежа; в) нарушаване на качеството на електроснабдяването; г) намаляване на запаса по устойчивост под допустимите стойности; д) нарушения в режима на работа на съседни електроенергийни системи, с които електроенергийната система на България работи в паралел; 2. изключването на двоен електропровод на обща стълбовна линия /също както в случая/, се приема като единична повреда, като чл. 14 изрично и също императивно постановява, е конфигурацията на преносната мрежа трябва да позволява провеждането на планови ремонтни работи на съоръженията, без да се нарушават посочените в чл. 13 критерии за сигурност, а чл. 15 установява, че изборът на критериите за сигурност трябва да се извършва на базата на сравнителен технико-икономически анализ на следните фактори: 1. вероятност от възникване на даден вид авария; 2. последствия от възникване на този тип авария; 3. разходи, необходими за покриване на постоянния риск; 4. цена на защитните мерки за предпазване от развитието на дадената авария. Извън тези нормативни изисквания, според съда, от решаващо значение за изхода на спора по настоящото дело, също така е и съдържанието на договора между страните /чл. 2, ал. 1, изр. 1, в края/ включва договорното задължение за ответника да осигурява на ищеца и системни услуги, които съобразно дефиницията, заложена в самия договор са услугите, предоставени от НПО на ползвателя за планиране, диспечиране и управление на надеждната паралелна работа на турбогенераторите за пренос на доставената от централата /на ищеца/ енергия до ползвателите на мрежата и потребителите на електроенергия, за балансиране на тези доставки, за измерване на произведената електрическа енергия, както и за обезпечаване на надеждността на системата, описани в договора. Според чл. 11 от договора, НПО т. е. ответникът, е длъжен да управлява уредби високо напрежение, електропроводите и всички други необходими съоръжения за присъединяване на ищеца към ЕПМ, съгласно изискванията на приложимите нормативни актове. Ето защо, с оглед императивните изисквания за безусловна необходимост от спазване и при реконструкции/ремонти, на всички главни, съществени правила и норми за осигуряване преди всичко на сигурността и надеждността на системата, според съда, следва да се приеме, че с предприемане на процесния ремонт /реконструкция/, вследствие извършването на който всички изводи, освен ръчно изключения „Б.“, са се оказали на една шина от иначе двушинната, обходна, типична за подстанциите от типа на процесната „М. И“ в ЕЕС на България, ответникът е нарушил виновно всичките си, така описани по-горе, както нормативни, така и договорни задължения по договора му с ищеца.

Според съда, при проявена дори и минимална грижа за изпълнение на специфичните си, нормативно възложени му, и договорно поети към ищеца задължения, ответникът не би следвало да разчита на „стечението на обстоятелствата“, надявайки се, че точно през време на продължителен, предварително планиран и осъществяван от него, именно планов ремонт, не биха настъпили събития от категорията на процесното. При така изложеното, съдът е счел, че в случая процесната авария е настъпила, съответно – вредите за ищеца от нея, обезщетяването на които е предмет на делото, са възникнали, в резултат от груба небрежност, допусната при изпълнението на високотехнологичната, специфична, но и извършвана по занятие от ответника, чрез съответните физически лица, на които същият е възложил непосредственото и, и непрекъснато осъществяване, и при нарушаване, както на нормативните изисквания, така и на договорните задължения на ищеца към ответника, регламентиращи нейното изпълнение. Поради изложеното, според съда, се установява наличието и от субективна страна в лицето на ответника, на нормативно и договорно установените предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност за обезщетяване на понесените от ищеца, процесни вреди.

С оглед приетата от съда форма на вина, именно груба небрежност, същият е счел, че липсва необходимост за обсъждане на валидността на конкретните уговорки между страните с предмет договорно ограничаване на условията за отговорността им една към друга, вкл. чл. 45 от договора между тях, както и на законовите разпоредби, уреждащи допустимите възможности за такова ограничаване – както на общите такива – пр. чл. 94 от ЗЗД, така и на специалните - чл. 73, 74, 122 от ЗЕ.

Според съда, разпоредбите на чл. 73-74 и 122 от ЗЕ, на които ответникът базира главна част от възраженията си по иска, са неприложими в случая, доколкото визират извинително, като признато от законодателя, активно действие /обективирано разпореждане/ от страна на оператора на мрежа от типа на процесната ЕПМ, докато в процесният случай става въпрос за укоримо, според съда, неизвинително, съответно – и виновно допуснато от ответника, негово противоправно бездействие – неполагане на дължимата грижа за осигуряване в достатъчна степен сигурността на системата, връзката на ТЕЦ на ищеца с ЕПМ.

Въззивният състав е изложил съображения и за това, че по делото не се установява изпълнението на процесните договорни задължения на ответника към ищеца, в конкретният процесен случай да е възпрепятствано и от обстоятелства, разкриващи характеристиките на непреодолима сила /“форс мажор“, vis major/, в какъвто смисъл са неоснователни и релевираните по делото възражения на ответника в тази насока - чл. 306, ал. 2 от ТЗ гласи, че непреодолимата сила, като извинителна причина за неизпълнение на договорно задължение, е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. За да бъде освободен неизправният длъжник от отговорност за вреди в случаи, като процесния, освен установяването по делото на елементите на така дефинираната от законодателя хипотеза на непреодолима сила, следва също да е налице невъзможност за изпълнение, и причинна връзка между събитието или действието, представляващи непреодолима сила и тази, конкретна невъзможност за изпълнение. Според съда аварията в п/ст „М. И“ е преодолимо и преодоляно при процесните условия, но изискващо време за преодоляване събитие за подстанцията. Процесната авария не съставлява нито непредвидимо, нито непредотвратимо събитие от действителността в случай, че ответникът бе положил дължимата грижа на добрия търговец, високо и тясно специализиран в дейността, която извършва по занятие, и точно в тесните професионални рамки на която своя изключително специфична, своя професионална дейност и компетентност, се е договорил с ищеца да му осигури срещу заплащане и услугите – предмет на конкретният, процесен договор между страните. Съобразно процесния договор между страните и съдържащите се в него дефиниции форсмажор означава всяко едно от неизчерпателно изброените по-долу събития или комбинации от събития, които са непредвидими и независещи от волята на страните, и водят до прекратяване /пълно или частично/, или невъзможност да се изпълнят задълженията по този договор, и които не биха могли да бъдат разумно избегнати или преодолени от всяка от страните, като саботаж, война, революция, бунт, експлозия, пожар, наводнение, земетресение, мълнии, буря, ураган, проливни дъждове, градушка, свлачище, суша, заледяване, обледеняване, въздействие на околната среда върху електрическите уредби и съоръжения по-големи от оразмерителните по проект и други бедствия, стачки, локаут и други социални безредици, засягащи една от страните, административни и съдебни актове и други подобни събития, извън контрола на страните, като видно е, че и в самия договор въздействия върху ел. уредби и съоръжения, служещи за изпълнение на договора в рамките на проектните им характеристики, какъвто е и процесният случай, не съставляват форсмажор, както и събития, които не са „извън контрола на страните“ също. Отново според конкретното съдържание на договора между страните /чл. 44, ал. 2/, същите изрично са приели, че не представляват форсмажор по този договор повредата или обичайно износване на материали, оборудване, машини или части от централата или преносните съоръжения. Според съда конкретно авариралият трансформатор – първоначална причина за процесната, увреждаща авария представлява машина и се повредил повредил. Като второстепенен аргумент все в полза на изложения извод досежно липсата на установено по делото основание за освобождаване на ответника от отговорност, поради форсмажор, е и обстоятелството, че ответникът не е уведомил ищеца за претендираното състояние на непреодолима сила, като причина за неизпълнението, а е отправил само предупреждение за невъзможност за подаване на напрежение от п/ст „М. И“ към ТЕЦ „Б.“ в краткосрочен план, поради пожар в подстанцията.

По отношение на евентуалната отговорността и на ищеца за настъпването на процесните вреди /срв. чл. 83 от ЗЗД/, съдът е изложил следното:

Наличието или не на основание да се носи такава отговорност следва да се преценява на плоскостта на полагането или неполагането на дължимата от съответната страна по договора, грижа – в случая – грижата на добрия търговец /срв. чл. 83, ал. 2, in fine ЗЗД/. Само при установяване на неположена такава, като доказателствената тежест за това е на насрещната страна, конкретно тук - на ответника, отговорността на последния в случай, че отговорността му бива ангажирана, както в случая, но би могла да бъде намалена, чрез споделянето и от ищеца за частта от вредите, която би могла да бъде избегната, при положена от него дължимата грижа на добрия търговец, ако и доколкото по делото бъде установено всъщност да не е положена от кредитора – ищец, или пък /отговорността на ответника/ - изцяло изключена, и то – при положение, че от субективна страна, това евентуално установено неполагане от страна на ищеца, на дължащата се от него грижа, би могло също да му се вмени във вина, Следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между конкретното поведение на кредитора, осъществено в условията на неполагане на дължимата грижа, и вредите, за да са налице и условията за компенсирането им с тези, за които длъжникът отговаря. Съдът е счел за недоказано по делото неполагането от страна на ищеца, на дължимата грижа за собствените му съоръжения, което да е обусловило и настъпването на вредите или част от тях. В заключение на в. л. Б. ясно се сочи, че действията на служителите на ТЕЦ „Б.“ по време на и непосредствено след процесната авария, са адекватни. Ето защо съдът не е намирил основание за ангажиране на отговорността на ищеца, за съпричиняване /допринасяне за настъпването/ на вредните последици от аварията, дори и частично.

На основание всичко изложено въззивният съд е счел така предявените обективно кумулативно съединени искове за доказани по основание и размер.

По отношение на наведените основания по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. От страна на касатора се сочат като правни въпроси от значение за спора, следните такива: 1. Следва ли изключението от общата хипотеза на чл.74 ал.2 ЗЕ да се прилага при прекъсване или ограничаване на производството по вина на енергийното предприятие; 2. Допустимо ли е при преценка за наличие на основания за ангажиране на отговорност за претърпени вреди да се взимат в предвид и обстоятелства, които не са в причинно следствена връзка с конкретното прекъсване или ограничаване. 3. Следва ли изпълнението на законови и лицензионни задължения на оператора на ЕПМ да се разглеждат като груба небрежност, в случаите когато не е била налице възможност за предотвратяване на вреди, причинени от непредвидими обстоятелства от извънреден характер.

Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че първият от трите формулирани от касатора правни въпроси, на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК, се отнася към материалната законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение, относно законосъобразността на извода на въззивния съд за приложимостта на конкретна правна разпоредба към специфичните за конкретния спор факти. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Отделно от това, въпросът се основава на твърдение на страната за наличие на виновно поведение на ищеца, каквото не само не се съдържа при произнасянето на въззивния съд, но и е изрично отречено.

Вторият въпрос съдържа твърдение за допуснати процесуални нарушения, без конкретизиране на същите, което от една страна възпрепятства преценката за неговото значение за изхода на спора и от друга самият въпрос се явява по процесулната законосъобразност на обжалваното решение, по което ВКС не се произнася в производството по чл.288 ГПК.

Третият въпрос отново се основава на фактически твърдения на страната относно това, че по отношение на оператора на ЕПМ не е била налице възможност за предотвратяване на вреди, причинени от непредвидими обстоятелства от извънреден характер, които решаващият спора въззивен състав не е възприел като установени по спора и не е формирал правната си воля въз основа на тях.

С оглед изложеното, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Не е налице „очевидна неправилност“ на обжалваното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

В полза на ответника по касация не следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция, с оглед липсата на доказателства за направата на такива. С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 785/17.12.2021 г. по в. т.д. №2120/2020 г. на САС,ТО,5 с-в.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.