№ 3690 София, 15.07.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1973/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби вх. № 1845 и № 1846, двете от 05.05.2025 г., подадени от Л. А. Д. и „Зов 92 Комерс“ ЕООД с управител Л. А. Д., срещу определение № 278/23.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 179/2025 г. на Силистренския окръжен съд, с което без уважение са оставени частни жалби срещу определение № 26000/31.03.2025 г. по гр. д. № 133/2005 г. на Тутраканския районен съд за отхвърляне на молби за възобновяване на производството по делото и конституирането на жалбоподателите като трети лица-помагачи.

Съгласно мотивите към обжалваното определение, производството по гр. д. № 133/2005 г. на Тутраканския районен съд, образувано по иск по чл. 69 ЗН, е приключило с протоколно определение № 5/13.01.2014 г., с което е одобрена съдебна спогодба между съделителите М. С. и Т. С., а поради изтичане на срока за съхранение (чл. 65, ал. 1, т. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата) делото е унищожено.

На 26.03.2025 г. настоящите жалбоподатели са подали молби за възобновяване на производството и за конституирането им като трети лица-помагачи по делото за делба.

Въззивният съд е намерил за правилно определението на първоинстанционния съд, с което молбите са отхвърлени. Посочил е, че няма данни и не се твърди от жалбоподателите определението за одобряване на съдебната спогодба да е било прогласено за нищожно, като не се и констатират пороци...