ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.

С. Димитрова

изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 266/2010 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на К. М. Г. от гр. С., подадена от пълномощника му - адв. Р. С., срещу определение № 1740 от 8.12.2009 г. по гр. д. № 2978/2009 г. на Софийски апелативен съд съд, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, постановено на 8.04.2009 г. по ч. гр. д. № 2765/2009 г., с което е оставена без разглеждане жалба срещу действия на съдебен изпълнител по изп. д. № 20051110423188/2005 г. по описа на Съдебно изпълнителната служба при Софийски районен съд, и без уважение направеното с частната жалба искане за спиране на производството по принудителното изпълнение до произнасянето на съда дали е налице валиден договор, въз основа на който да възникне задължението, предмет на изпълнението.

Поддържа се, че определението е неправилно, а допускането до касационно обжалване се обосновава с произнасянето по процесуалноправен въпрос в отклонение от трайната съдебна практика.

Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, ІІІ г. о. намира частната жалба за недопустима, поради следното:

С определение от 8.04.2009 г. постановено по ч. гр. д. № 2765/2009 г. Софийски градски съд е оставил без разглеждане жалбата на К. М. Г. от гр. С. против всички действия на съдебния изпълнител по изп. д. изп. д. № 20051110423188/2005 г. по описа на Съдебно изпълнителната служба при Софийски районен съд, и без уважение направеното с частната жалба искане за спиране на производството по принудителното изпълнение до произнасянето на съда дали е налице валиден договор, въз основа на който да възникне задължението, предмет на изпълнението. Софийски апелативен съд е потвърдил определението на Софийски градски съд, по съображения, че в разпоредбата на чл.435, ал.1-5 ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. Действията по образуване на производството и връчване на покана за доброволно изпълнение, не са сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал.2 и ал.3 ГПК, поради което и жалбоподателят не разполага с право на жалба по отношение на тях. По отношение искането за спиране на производството по принудително изпълнение апелативният съд е приел, че липсва основание по чл.432 ГПК, тъй като жалбата срещу действията на съдебния изпълнител трябва да е допустима и вероятно основателна. На второ място с искането за спиране не се цели обезпечаване на частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а на такова на исковото производство, което се допуска по предвидения в чл.389 и сл. ГПК реда, а не по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител.

Процесуалният ред за контрол за законосъобразността на акта на Софийски градски съд е изчерпан с произнасянето на апелативния съд. Определението на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението на СГС за оставяне без разглеждане жалбата срещу действия на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на обжалване. В този смисъл е т. 2 на ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГК и ТК на ВКС, която запазва действието си и при новата уредба на ГПК. Определението в частта, с която е потвърдено определението на СГС за оставяне без уважение искането за спиране на изпълнението по изпълнителното дело също не попада в кръга на посочените в чл.274, ал.3 ГПК определения, които подлежат на касационно обжалване.

По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационен контрол пред ВКС. Подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане частната касационна жалба на К. М. Г. от гр. С., подадена от пълномощника му - адв. Р. С., срещу определение № 1740 от 8.12.2009 г. по гр. д. № 2978/2009 г. на Софийски апелативен съд съд.

Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: