Производството е по гл. ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационни жалби на началника на Митница С. и на Т. [фирма] срещу решение № 351/17.09.2014г. на Административен съд В. Т по административно дело № 234 по описа за 2014 г., с което е обявено за нищожно решение за промяна на тарифен номер № Т 47/0014/15.01.2014г. на и. д. началника на Митница С. в частта му, с която Т. [фирма] е задължено да доплати акциз в размер 13 306,71 лв., отмнено е решението в частта относно допълнително определения в тежест на дружеството ДДС в размер 2 661,34лв. и е отхвърлена жалбата срещу административния акт в останалата част. Първият касатор обжалва съдебния акт в отменителната част, а вторият – в отхвърлителната. Конкретни са оплакванията на митническия орган за напревилност на решението поради противоречието му с материалния закон. Доводите са за неприложимост на ДОПК за установяване на задължения за акциз при внос, както и на правилата за последващия контрол на декларирането по ЗМ при промяната на посочения в ЕАД тарифен номер с последиците за размера на дължимия ДДС. За противоречие на решението с материалния закон в обжалваната от него част са и доводите на търговеца. Укорите му са към пропуска на съда да възприеме допуснати при издаването на административния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на обжалваната от него част от първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването на административния акт, респ. да се прогласи нищожност на неотменената от административния съд част. Претендират се деловодни разноски.
Като ответник по касация Т. [фирма] отрича основателността на насрещната жалба.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на митническия орган и за основателност на тази на Т. [фирма].
Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспореното пред АС В. Т решение митнически орган от Митница С. е отказал да приеме декларирания от Т. [фирма] код по КН за стоката по ЕАД № 13BG004300Н0012788/30.09.2013 г.; определил е за нея Т. код – 2701 11 00 00 и е задължил вносителя [фирма] да доплати акциз в размер 13 306,71лв. и ДДС в размер 2 661,34лв. С
ЕАД № 13BG004300Н [фирма] е поставило под режим „едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба“ стока с описание в кл.31,както следва: каменни енергийни въглища; марка – Т,1 пл. съд, VO – 659 334 кг.,насипни, размер 0-100мм, сяра 1,9%, пепел 25,3%, летливи – 6,6%, влага – 5,7%, калоричност 5 800 ккал/кг.“ и посочен в кл.33 Т. код 2701 19 00 00. Посочен е допълнителен код Х311, за да се отнесат към внасяната стока разпоредбите на чл.33, ал.1, т.7 от ЗАДС. Към момента на деклариране дружеството освободен от акциз краен потребител по удостоверение №BG004300Е0073 от 29.03.2012г. за акцизен продукт : “Други видове въглища“, с код по КН 2701 19 00 00 и цел за която се използва този продукт – „Производство на електроенергия“ и адресат на удостоверение за регистрация № BG005800I0159/16.12.2009г. по чл.57а, ал.1,т.1 от ЗАДС.
Корекцията на декларираната тарифна позиция на внесените стоки е в резултат на зачитане на изследването на проби от тях, извършено с митническа лабораторна експертиза № 09_03.10.2013/16.12.2013г. Прието е, че стоката подлежи на облагане с акциз, като енергиен продукт „антрацит“, предназначен за отопление и включен в код по КН 2701 11 00, с акцизна ставка по чл.33,ал.1,т.1 от ЗАДС е 0,60лв. за гигаджаул. Изключено е правото на вносителя на освобождаване на акциз, тъй като енергийният продукт с този код по КН не е в предметния обхват на издаденото му удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на административния акт в частта за допълнително определеното задължение за акциз. С препращането от чл. 104, ал. 1 ЗАДС, съдът е обосновал приложимостта на реда на ДОПК към установяването на задължения за акциз. Предвид установеното с чл. 104, ал. 3 ЗАДС компетентност на началника на митницата по чл. 112, ал. 2 ДОПК, е отречено той да притежава и правомощието за издаване на утежняващия административен акт.
Съдът е изключил относимостта към определянето на задължения за ДДС на сочените в решението на митническия орган правила на чл. 29 от МКО (приет с Регламент /Е./ №2913/92 на Съвета), чл.19 от ЗМ, чл.27 от ППЗМ, чл.37, ал.1, т.7 и чл.24, ал.2 от ЗАДС. Приел е, че е осъществен последващ контрол на декларирането, подчинен на режима на чл. 78, § 2 от МКО и чл. 84 и сл. от ЗМ. Пропускът на администрацията да следва административнопроизводствените правила в обхвата на този контрол е отчел като самостоятелно основание за отмяна на решението. Към тази категория основания за незаконосъобразност на акта е отнесено и определянето на задължение за ДДС без да е стабилизиран акта за установяване на допълнителни задължения за акциз, след като дължимият акциз се включва в данъчната основа за ДДС – чл. 26, ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
В частта за промяна на тарифния номер е призната законосъобразността на митническият акт. Според инстанцията по същество при установеното с М. и съдебно-техническата експертиза съдържание на летливи вещества /
изчислено върху сухото вещество без минерални съставки/ е по - малко от 14% - 12,14%, стоката правилно е класирана в код по КН 2701 11 00. Към акта са отнесени изискванията на чл.220 от ЗМ, вр. с чл.15, ал.1, т. 8 и чл. 16, ал.1, т.6 от ЗМ.
След като е прогласил частична нищожност на административния акт и частично го е отменил, съдът е изпратил преписките съответно на компетентния да възлага ревизии митнически орган за провеждане на проверки или ревизия за установяване н азадължение за акциз по конкретния ЕАД и на началника на Митница С. за издаване на административен акт след решаване на въпроса за размера на дължимия акциз по същия ЕАД.
Първоинстанционното решение е правилно в прогласяващата нищожността и в отменителната и неправилно в отхвърлителната част.
Верни са изводите на административния съд за отсъствие на компетентност на началника на митницата да установи задължения за акциз за енергийните продукти по чл. 13, т. 2 ЗАДС, като акцизни стоки по чл. 2, т. 3 ЗАДС. При препращането от чл. 104, ал. 1 от ЗАДС /и в актуалната редакция от ДВ бр. 55/2010 г./ за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителент процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите. Установяването на задължението за акциз може да се извърши въз основа на подадена от задълженото лице декларация с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от митнически орган /вж. чл. 104, ал. 1 от ЗАДС/ различен от началника на митницата, тъй като той притежава компетентността на решаващ орган – чл. 104, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК или с ревизионен акт /вж. чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 118 от ДОПК. Както при предварителното установяване на данъчни задължения по раздел І от гл. ХІV от ДОПК, така и при установяването с РА по раздел ІІ от същата глава компетентността е на митническите органи с функциите на органи по приходите – чл. 107, ал. 3 или на възложилия ревизията митнически орган и ръководителя на ревизията по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. след ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. За ревизионното производство съществува и особен динамичен фактически състав по гл. ХV от ДОПК, който не е осъществен.
Компетентност на началника на митницата за установяване на задължение за акциз не следва от разпоредбите на чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 27 ППЗМ. С арг. за противното от чл. 4, § 10 във вр. с § 9 от МКО и § 1, т. 7 от ДР на ЗМ задължението за акциз не е митническо задължение. Битието му на държавно вземане /по терминологията на чл. 211, ал. 2 от ЗМ – в ред. до ДВ бр. 60/2015 г./ и публично вземане /чл. 211 а от ЗМ – отм. и чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ не сочи на реда за установяване по чл. 211а от ЗМ отм. , тъй като разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС е специална по отношение на тази по ЗМ. Издаденият от некомпетентен орган административен акт е нищожен, а прогласяването на нищожността от административния съд е правилно. Съобразено с правилото на чл. 173, ал. 2 АПК е изпращането на преписката на компетентния орган.
Правилно първостепенният съд е отнесъл към административната дейност на митническия орган по определянето на допълнителни задължения за ДДС правилата на последващия контрол на декларирането. Т. [фирма] е извършило митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2454/93 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (Е.) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В съответствие с НАРЕДБА № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (Е.) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ посочването на тарифния код е част от необходимото съдържание на ЕАД /вж. чл. 8, т. 26/. Това включва тарифния код в обхвата на проверката по чл. 78, § 3 от МКО и на правомощието по § 1 от разпоредбата за поправка на митническата декларация.
Процесуалната уредба на последващият контрол на декларирането се съдържа в раздел ІV от гл. ХІV от ЗМ. Производството за последващ контрол е единно за двете проявления на контрола – проверката на декларацията по чл. 84, ал. 1 от ЗМ и проверката на търговски документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки по чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Последващият контрол по чл. 84, ал. 2 от ЗМ е предметно идентичен с този по чл. 78, § 2 от МКО. Неспазването на съществените елементи от процедурата е установено от инстанцията по същество – последващият контрол не е възложен по реда на чл. 84в от ЗМ, не е проведено обсъждането по чл. 84к и не е изготвен доклад по чл. 84л от ЗМ. Тези опущения засягат съдържанието на заключителния административен акт и сочат на основанието за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 АПК.
При действието на чл. 25, ал. 1 ЗДДС вносът на стоки по чл. 16 от закона е данъчно събитие, а чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС включва в данъчната основа при вноса освен митническата стойност и митните сборове, акциза и другите такси. Щом в съответствие с чл. 56 ЗДДС начисляването на данъка при вноса се осъществява от митническите органи, то законосъобразността на определянето на по-голям от посочения в ЕАД ДДС е функция от доказването на предпоставките за съществуването на задължение за акциз, което да се включи в ДО по ЗДДС. Установяването на фактическите основания за издаване на утежняващия административен акт е за администрацията – чл. 170, ал. 1 АПК. Няма как да бъде зачетено определянето на единия от елементите на ДО за облагане с ДДС при внос с нищожен административен акт.
В случая задължението за акциз е обвързано с промяната в тарифното класиране на внесените акцизни стоки за изключването им от кръга на тези, за които вносителят е освободен от акциз краен потребител. Предвид горните съждения за посочването на тарифния код като част от необходимото съдържание на ЕАД, изцяло важими са изводите за последиците за законосъобразността на заключителния акт от неспазването на производството по раздел IV от гл. X. на ЗМ за последващия контрол при декларирането. Съдът е съобразил тези последици при решаването на спора за съществуването на допълнително определените задължения за ДДС, но не и на този за правомерността на претарифирането. Динамичният фактически състав на раздел IV от гл. X. на ЗМ създава съществени гаранции за законосъобразността на решението на митническия орган. За адресата на акта е препятствана възможността да участва при установяването на новите обстоятелства, въз основа на които следва да се вземат мерките по прилагане на съответния митнически режим /така чл. 78, § 3 МКО/, а в съответствие с чл. 275 от Директова 2006/112/ЕО формалностите, свързвани с вноса на стоки, посочени в член 274, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за вноса на стоки на митническата територия на Общността.
Претарифирането на внесените от Т. [фирма] стоки по ЕАД № 13BG004300Н е извършено с административен акт, постановен при съществено противоречие с административнопроизводствените правила. Отхвърлянето на оспорването срещу него е неправилно. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на решението на митническия орган в тази част. Доколкото пред администрацията остава висящ за решаване въпрос относно колектното тарифно класиране на стоките, а с този въпрос са свързани и споровете за съществуването на задължения за акциз и за ДДС, то в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК преписката следвада се изпрати на компетентния орган - началника на Митница С. за постановяване на решение за тарифно класиране на стоките след производство по раздел ІV от гл. ХІV от ЗМ.
В частта за прогласяване на нищожността на административния акт и в частта за отмяната му първоинстанционното решение ще бъда оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 351/17.09.2014г. на Административен съд В. Т по административно дело № 234 по описа за 2014 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. [фирма] против решение за промяна на тарифен номер № Т 47/0014/15.01.2014г. на и. д. началника на Митница С. относно отказа да се приеме декларирания от Т. [фирма] код по КН за стоката по ЕАД № 13BG004300Н0012788/30.09.2013 г. и определянето за нея на Т. код – 2701 11 00 00 и вместо него в тази част постановява:
ОТМЕНЯ решение за промяна на тарифен номер № Т 47/0014/15.01.2014г. на и. д. началника на Митница С. относно отказа да се приеме декларирания от Т. [фирма] код по КН за стоката по ЕАД № 13BG004300Н0012788/30.09.2013 г. и определянето за нея на Т. код – 2701 11 00 00.
ИЗПРАЩА преписката в тази част на началника на Митница С..
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 351/17.09.2014г. на Административен съд В. Т по административно дело № 234 по описа за 2014 г. в останалата част.
Решението не може да се обжалва.
Особено мнение: