Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. В. с [фирма] срещу решение № 1961 от 02.09.2013 г. по адм. дело № 3426 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт №[ЕИК] от 04.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД П., потвърден и изменен с Решение № 1112 от 15.11.2011г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” П., при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно допълнително определен данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2004г. в размер на 9 852.73 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7 794,33 лв. и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. Изложените и развити оплаквания сочат на наведени касационни основания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Разноски не се претендират.

От Н. Д. В. е подадена и жалба против решение № 1346 от 01.07.2015г. постановено по адм. д.№ 3426 по описа за 2011г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлено искането му за поправка на диспозитива на решение № 1961 от 02.09.2013 г. по адм. дело № 3426 по описа за 2011 г. на Административен съд – Пловдив.

Ответника - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П., в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК

, намира, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна предвид следното:

Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е бил...