Образувано е по касационната жалба на Д. М, гражданин на Република К. против решение по адм. д.№ 490/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Твърди, че решението е несправедливо и незаконосъобразно. Съдът не е обсъдил становището му, че от издаване на заповедта през 2005 г. до 2015 г. са изминали 10 години, но не си спомнил точната дата, на която забраната изтича. Не му била дадена и възможност да обясни чрез преводач това обстоятелство. Други оплаквания не са развити в касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител адвокат М. Г.Н. не се е явила. Представя писмени бележки.

Ответната страна началникът на сектор "Миграция" не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата .

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок от надлежно упълномощен адвокат на страната, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е оспорил пред първоинстанционния съд заповед № 5386з-32-10.02.2015 г. на началник сектор "Миграция", Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 41, т. 3, чл. 42з, ал.1, т.1 и чл.42з, ал.4 вр. с чл.10, ал.1, т.13 от ЗЧРБ са му наложени две принудителни административни мерки:1.принудително отвеждане на чужденец до границата и 2. забрана за влизане в Р. Б със срок от 5 години. С решение №830/ 27.04.2015 г. първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна като е обсъдил обстоятелствата, доказани с писмените доказателства към административната преписка.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган, в какъвто смисъл са оплакванията на жалбоподателя. Основанието, на което са приложени административните мерки са обективни факти, поради което субективното отношение на жалбоподателя към тях, за което твърди, че му е бил необходим преводач, са без значение. Освен това в съдебното производство не е установил други обстоятелства, от които да може да се изведе извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Безспорно е установено по делото, че със заповед № З-1555/ 8.06.2005 г. на директор на Р. П., на основание чл. 42, ал.1 и ал. 2 и чл.42а, ал.1 вр. с чл.10, ал.1, т.3 от ЗЧРБ на лицето Б. Д., гражданин на Турция, роден на 2.07.1967 г. е наложена ПАМ отнемане правото на пребиваване, експулсиране от Р. Б и забрана за влизане в страната за срок от 10 години, като заповедта е връчена на същата дата 8.06.2005 г.

Снети са пръстови отпечатъци и експертна дактилоскопна стравка №48/2015 г., с които се установява, че отпечатъците на Б. Д. са идентични с дактилоскопни отпечатъци на лицето Д. М, роден на 2.07.1967 г., но гражданин на Република К., който в периода от 25.12.2013 г. до 8.02.2015 г. е влизал (съответно излизал) през границите на Р. Б общо 19 пъти в нарушение на наложената му мярка - виж л.23 от делото на АС-Пловдив с приложена справка за пътуванията на лицето Д.М.К преписката са приложени копия от двата паспорта.

Доказаните факти установяват основанията по чл. 41, т. 3, чл. 42з, ал. 1, т.1 и чл. 52з, ал. 4 вр. с чл.10, ал. 1, т.13 от ЗЧРБ за принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в страната със срок от 5 години. Решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 830/ 27.04.2015 г. по адм. д.№ 490/2015 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Решението е окончателно. Особено мнение: