Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Администрацията на Министерски съвет /МС/ и на държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба” на МС в качеството му на орган по чл. 28 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) /ЗДОИ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 1358/09.03.2015 г. по адм. дело № 3736/2014 г. на Административен съд София–град /АССГ/, с което е отменено решение № 03.07-38/18.03.2014 г. на държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба” на МС за предоставяне на достъп до обществена информация – предмет на Заявление № 03.07-38/06.03.2014 г. и е задължен административният орган да представи исканата информация.

Касаторите поддържат твърдения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Сочи се, че обжалваният съдебен акт е постановен само въз основа на фактическите и правни твърдения на оспорващия, без да се мотивират посочените от административния орган доводи по конкретни факти и обстоятелства. Съдът не е отчел, че с обжалвания административен акт на заявителя е даден частичен достъп до исканата информация, не е отчетено наличието на поверителна информация, приложението на чл. 5, ал. 3 от ЗКонц (ЗАКОН ЗЗД КОНЦЕСИИТЕ) /ЗК/, установяващ субсидиарност на общия ЗК спрямо специалния ЗПБ (ЗАКОН ЗЗД ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) /З./ по отношение на публичността на договорите в архива на Н., представляващи описание на търсената информация. Неправилни са изводите на съда досежно наличието на надделяващ обществен интерес. В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени съображения за неприложимост на изключението по чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, свързани с приложение на материалния закон които са погрешни или неотносими към концесионните договори за добив на подземни богатства. Иска се отмяна на съдебния акт.

Ответникът по касационна жалба – В. М. И., жив. в [населено място], редовно призован, не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното:

По касационната жалба на Администрацията на Министерски съвет: Жалбата е процесуално недопустима.

Съдебното производство по първоинстанционното дело е образувано по жалба на И. против решение № 03.07-38/18.03.2014 г. на държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба” на МС. По жалбата е образувано а. д. № 3736/2014 г. и като страни по него са конституирани като жалбоподател – В. И. и като ответник, на основание чл. 153, ал. 1 от АПК -държавен експерт в ДПИС на МС, в качеството му на орган-издател на административния акт. Ето защо само последният, като страна по делото, и на основание чл. 210, ал. 1 АПК, има правото да обжалва решението, тъй като за него то е неблагоприятно. От отмяната на решението на първоинстанционния съд не настъпват неблагоприятни последици и не се засягат права и законни интереси на Администрацията на Министерски съвет, поради което, поради липса на правен интерес за нея, тя няма и право на касационна жалба по смисъла на чл. 201, ал. 2 от АПК. Касационната жалба на Администрацията на Министерски съвет като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. По

касационната жалба на държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба” на МС:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На основание чл. 153, ал. 3 от АПК по делото

вместо този касатор е конституиран началникът на отдел " Административно и правно обслужване и собственост " в дирекция "АПОУС" към Администрацията на МС

, Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна.

От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че със заявление с вх. № 03.07-38/06.03.2014 г. И. е поискал по реда на ЗДОИ предоставянето на достъп до информацията, съдържаща се в 5 концесионни договора, индивидуализирани с партида по Н. и решението съответно на Министерския съвет или на общински съвет, сключени с 4 търговски дружества, както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях. На основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ административният орган е изискал съгласие от [фирма], [фирма] и [фирма]. Концесионерите, чрез изпълнителните си директори, са изразили изрично писмено несъгласие за предоставяне на концесионните им договори. Предмет на оспореното решение е отказът да се предостави достъп до исканата обществена информация, аргументиран с наличието на специален ред за достъп до данните - по ЗКонц (ЗАКОН ЗЗД КОНЦЕСИИТЕ), чрез Националния концесионен регистър, неизпълнение на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - изискани били документи, а не информация, както и с несъгласието на третите лица.

За да отмени обжалваният административен акт съдът е приел от правна страна, че отказът е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Като фактически основания за постановяване на отказа задълженият субект е посочил, че не се иска достъп до информация а достъп до документи; третите лица не са дали съгласие за достъп до исканата информация и същата не следва да се предоставя и поради това, че е налична в Националния концесионен регистър.

Законосъобразен е изводът на първоинстанциония съд, че в случая се иска достъп до обществена информация, независимо че в заявлението е посочено искане за достъп до документи. Правилно съдът е приел, че искането е за достъп до информацията, съдържаща се в исканите документи, като предоставянето им като копия е предпочетената форма за достъп до информацията.

Законосъобразен е и изводът на съда, че независимо, че третите лица не са дали съгласие съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, то в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 6 ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, като информацията би дала възможност на молителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост.

Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър /Н./ и този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 1 и 2 от ЗК МС поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилник за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен.

Правилно съдът е приел, че доводите на ответната страна за законосъобразност на оспорения административен акт поради конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК, са неоснователни. Такива фактически и правни основания за отказ не са посочени в административния акт, а са въведи в съдебното производство от процесуалния представител на ответната страна, което е недопустимо, тъй като съдът извършва проверка за законосъобразност на акта с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му, като същите не могат да бъдат допълвани или изменяни в хода на съдебното производство. Законосъобразно съдът е приел, че при положение, че документите съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът е разполагал с възможността да предостави частичен достъп, съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ.

Твърдението на касатора, че концесионните такси се определят по нормативен път във фазата на изпълнението на концесията и не са част от концесионните договори за добив на подземни богатства, не обосновава извод за отказ за предоставяне на искания достъп до обществена информация. Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗПБ (ЗАКОН ЗЗД ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор, а с Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ (ЗАКОН ЗЗД ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) се уреждат принципите, по които се определя концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, и начините за определяне на конкретния му размер в съответствие с тези принципи. Следователно конкретните размери се определят съобразно договора и по предвидения в закона ред, като не е налице нормативно предвидена забрана за предоставяне на достъп до информация относно извършеното конкретно плащане.

Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: О. Б. Р.

касационната жалба, подадена от Администрация на Министерски съвет срещу решение № 1358/09.03.2015 г. по адм. дело № 3736/2014 г. на Административен съд София–град и

ПРЕКРАТЯВА

производството по адм. дело № 5177/2015 г. на Върховния административен съд в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1358/09.03.2015 г. по адм. дело № 3736/2014 г. на Административен съд София–град.

Съдебният акт, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение: