О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 2270
[населено място] 15.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. И.
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 2509 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
И. И. Г., К. Г. Г. и Т. И. Г., чрез адвокат А. К., обжалват решение № 172 от 14.06.2024 г. по в. т.д. № 151/2024 г. на Апелативен съд – Варна, III състав, с което е потвърдено решение № 1535 от 29.12.2023 г. по гр. д. № 545/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Х състав, с което са обявени за относително недействителни по отношение на „У. Б. АД договори за покупко-продажба от 21.02.2020 г., обективирани в нотариален акт № 70, том II, рег. № 1937, дело № 202/2020 г., с които И. И. Г. и К. Г. Г. са прехвърлили на Т. И. Г., правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1./ апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица] идентификатор № 10135.2560.374.1.6 по КККР, находящ се на втори етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор 10135.2560.374 по тази кадастрална карта, със застроена площ от 65.60 кв. м., състоящ се от входно антре, кухня с трапезария, дневна, спалня, баня - тоалет и две тераси под обекта: № 10135.2560.374.1.36, № 10135.2560.374.1.35 и над обекта: № 10135.2560.374.1.10, ведно с изба № 6 с площ от 3,27 кв. м., както и 0,0310 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж или общо 79,21 кв. м., заедно с 12,34 кв. м. от поземления имот, в който е построена сградата;
2./ апартамент № 25, находящ се в [населено място], [улица] идентификатор № 10135.2555.284.1.25 по КККР, находящ се във вх. Б, на пети етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № 10135.2555.284 по тази кадастрална карта, със застроена площ от 117.10 кв. м., състоящ се от дневна зона с кухненски бокс, две спални, две помещения „баня - тоалет“, перално помещение и две тераси, ведно с изба № 25 с площ от 2, 25 кв. м., както и 1,51 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 1,56 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата и
3/ гараж, находящ се в [населено място], [улица] идентификатор № 10135.2555.284.1.56 по КККР, находящ се във вх. А, Б, В, на етаж - 1, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: 10135.2555.284.1.50, 10135.2555.284.1.48, 10135.2555.284.1.49, 10135.2555.284.1.54 и 10135.2555.284.1.51, а по документ за собственост паркомясто № 10, представляващо 1/25 идеална част от подземен гараж с идентификатор № 10135.2555.284.1.56, разположен на сутеренен етаж в сграда с идентификатор № 10135.2555.284.1 в [населено място], [улица], вх. „А,Б,В“, ет. - 1, целият с обща застроена площ от 1 044, 15 кв. м., целият състоящ се от 25 броя паркоместа и рампа, както и 0,44 % идеални части от общите части на сградата, припадащи се на всяко паркомясто, заедно с 1/112 идеална част от поземления имот, в който сградата е построена, запазвайки си заедно и поотделно, безсрочно и безвъзмездно правото на ползване върху тях, на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивното решение. Претендират разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовават на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според жалбоподателите обжалваното решение е очевидно неправилно.
Сочат и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.Достатъчни ли са свидетелски показания на близки на третото лице по отменителен иск, които да навеждат твърдения за преки впечатления за липса на знание у третото лице, за да бъде оборена презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД?
2.Следва ли съдът да уважи отменителен иск, когато по делото е установено чрез свидетелски показания на близки на третото лице по отменителен иск, които да навеждат твърдения за преки впечатления за липса на знание у третото лице?
3.Налице ли е увреждащ характер за сделка, за която е предявен отменителен иск, когато се касае за покупко-продажба на недвижими имоти, върху които е била учредена ипотека в полза на кредитор, различен от ищеца и ипотеката е била заличена само и единствено при условия, че процесната сделката се сключи?
4.Налице ли е увреждащ характер за сделка, за която е предявен отменителен иск, когато се касае за покупко-продажба на недвижими имоти, върху които е била учредена ипотека в полза на кредитор, различен от ищеца и цената по процесната сделка е платена директно на ипотекарния кредитор със задължение от негова страна да заличи ипотеката?
Не е постъпил писмен отговор от ответника „У. Б. АД, [населено място].
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не било спорно, а и от представените по делото доказателства се установило, че между „У. Б. АД, от една страна, като кредитор и „ГрейнБг Експорт“ ЕООД /в несъстоятелност/, от друга страна, като кредитополучател, са били сключени три кредитни правоотношения. Привлечени като солидарни длъжници по същите били „ГрейнБг“ ЕООД /в несъстоятелност/, И. И. Г. и К. Г. Г..
Установено е наличие на договори за кредит между длъжника „Грейнбг експорт“ ЕООД и „У. Б. АД, както и наличие на поето солидарно задължение по всеки от договорите от И. И. Г. и К. Г. Г.. Посочени са всички договори, както следва: договор за банков револвиращ кредит с фиксирани аванси № 713/13.01.2016 г., последно изменен с анекс № 7/27.05.2019 г., от който се установявало, че на кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит с фиксирани аванси с главница 1 000 000 лв. със срок за погасяване до 28.02.2020 г.; договор за стандартен кредит за оборотни средства № 566/16.04.2015 г., последно изменен с анекс 3/29.12.2016 г., от който е установено, че е отпуснат кредит с главница 1 000 000 лв. със срок за погасяване 20.11.2019 г.; договор за банков револвиращ кредит № 787/28.06.2016 г., последно изменен с анекс № 6/27.05.2019 г. се който се установявало, че е отпуснат кредит с главница 1 500 000 лв. със срок за погасяване до 28.12.2020 г.
От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установило, че по молба от 13.12.2019 г. на управителя на „ГрейнБг Експорт“ ЕООД - И. Г., по отношение на същото дружество било открито производство по несъстоятелност с решение № 343/10.06.2020 г. на Окръжен съд - Варна постановено по т. д. № 57/2020 г. Съответно по молба от 17.12.2019 г. на управителя на „ГрейнБг“ ЕООД - И. Г., по отношение на същото дружество било открито производство по несъстоятелност с решение № 344/11.06.2020 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по т. д. № 108/2020 г. Вземанията на „У. Б. АД по горепосочените договори за кредит, както били изменени с поредица от анекси, са били включени в списъците на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ГрейнБг Експорт“ и „ГрейнБг“ ЕООД.
На 27.01.2020 г. чрез ПЧСИ Ц. Т. при ЧСИ с рег. № 892 било връчено уведомление изх. № 0911-41-000130/21.01.2020 г. на И. И. Г., както лично, така и със задължение да предаде същото на К. Г.. С посоченото уведомление „У. Б. АД е довело до знанието на адресатите, че на 14.01.2020 г. е обявило предсрочната изискуемост на договор за банков револвиращ кредит с фиксирани аванси № 713/13.01.2016 г., договор за стандартен кредит за оборотни средства № 566/16.04.2015 г., договор за банков револвиращ кредит № 787/28.06.2016 г. и анексите към тях, поради нарушение от страна на кредитополучателя на клаузите на посочените договори, изразяващо се в непогасяване на вноска с настъпил падеж, както и депозиране на молба от страна на кредитополучателя за откриване на производство по несъстоятелност на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и гл. IX, чл. 28.2 от общите условия, при които кредитодателят предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност. Вземанията на банката към 15.01.2020 г. били индивидуализирани, както следва: 1) по договор за стандартен кредит за оборотни средства № 566/16.04.2015 г. и анексите към него - в общ размер на 61 091,37 лв., от които: 1.1 изискуема главница - 57 200 лв.; 1.2 изискуеми разноски - 1 686,33 лв.; 1.3 изискуема лихва – 244,46 лв.; 1.4 изискуема наказателна лихва – 912,08 лв.; изискуема законова лихва – 48,50 лв.; 2) по договор за банков револвиращ кредит с фиксирани аванси № 713/13.01.2016 г. и анексите към него - в общ размер на 1 012 065,23 лв., от които: 2.1 изискуема главница - 1 000 000 лв.; 2.2. изискуема лихва - 7 195,37 лв.; 2.3 изискуема наказателна лихва - 4 592,09 лв.; 2.4 изискуема законова лихва – 277,77 лв.; 3) по договор за банков револвиращ кредит № 787/27.06.2016 г. и анексите към него - в общ размер на 1 471 924,75 лв., от които: 3.1 изискуема главница - 1 460 000 лв.; 3.2 изискуема просрочена лихва 11 199,43 лв.; 3.3 изискуема наказателна лихва – 319,76 лв.; 3.4 изискуема законова лихва – 405,56 лв.
Въззивният състав е посочил, че не било спорно и се установявало от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, рег. № 1937, дело № 202 от 2020 г., че на 21.02.2020 г. И. И. Г. и К. Г. Г. са прехвърлили на дъщеря си Т. И. Г. правото на собственост върху недвижимите имоти, както следва: 1) апартамент № 6, с идентификатор № 10135.2560.374.1.6, разположен на втория етаж в сграда с идентификатор № 10135.2560.374.1, с адрес на самостоятелния обект: [населено място], [улица], ет. 2, със застроена площ от 65.60 кв. м., 2) апартамент № 26 с идентификатор № 10135.2555.284.1.25, разположен на пети етаж, в сграда с идентификатор № 10135.2555.284.1 с административен адрес на самостоятелния обект: [населено място], общ. Варна, обл. Варна, район „Приморски“, [улица], вх. „Б“, ет. 5, ап. 25, със застроена площ 117.10 кв. м., 3) паркомясто № 10, представляващо 1/25 ид. ч. от подземен гараж с идентификатор № 10135.2555.284.1.56, разположен на сутеренен етаж, в сграда с идентификатор № 10135.2555.284.1, с административен адрес на самостоятелния обект: [населено място], общ. Варна, обл. Варна, район „Приморски“, [улица], вх. „А, Б, В“, ет. -1, които имоти са подробно описани, срещу цена от 217 000 евро, платима в срок до 25.02.2020 г. по банкова сметка - BIC: UBBSBGSF, IBAN: [банкова сметка] с титуляр „О. Б. Б. АД.
Установено е, че средствата за заплащане на горепосочената цена са били предоставени на въззивницата Т. Г. по два договора за заем, както следва: 1) договор за временна финансова помощ от 06.04.2020 г., сключен между „А. Р. Т. ЕООД като заемодател и Т. И. Г. като заемател за сумата от 100 000 лв. с падеж за връщане на сумата: 31.12.2020 г.; 2) договор за временна финансова помощ от 19.06.2020 г., сключен между „Бг Ленд Ко“ АД като заемодател и Т. И. Г. като заемател за сумата от 385 000 лв. с падеж за връщане на сумата: 31.12.2021 г. Сумите са били предоставени в заем на Т. Г. на датите на сключване на горепосочените договори.
Като е съобразил данните от справки № 1329352/12.10.2023 г. и № 1329302/12.10.2023 г. за отдалечен достъп по данни за имот /л. 317 - 331, том II на гр. д. № 545/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна/, както и извлечението от платежно нареждане с посочена дата на вальор 10.08.2020 г. /л. 369 - 370, том II на гр. д. № 545/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна/, въззивният състав е приел, че Т. Г. е превела сумата от 217 000 евро за закупуването на имотите, индивидуализирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, рег. № 1937, дело № 202 от 2020 г. по сметка на „О. Б. Б. АД.
Предвид приложените: споразумение към договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ „Малки и средни предприятия“ № MS13-00003/13.02.2013 г., Договор за револвиращ банков кредит Европодкрепа с възможност за финансиране от европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ № MS13-00029/16.08.2013 г. и Договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ „Малки и средни предприятия“ № MS14-00008/28.02.2014 г. и анексите към тях от 18.02.2020 г. и анекс № 1 към споразумението, съдът е намерил, че така преведената сума от 217 000 евро по сметка на „Обединена българска банка“ АД е била предназначена за погасяване на кредитните задължения на И. Г. и К. Г. към „Обединена българска банка“ АД, които са били обезпечени с ипотеки върху апартамент № 6, с идентификатор № 10135.2560.374.1.6 и апартамент № 26 с идентификатор № 10135.2555.284.1.25 и паркомясто № 10, представляващо 1/25 ид. ч. от подземен гараж с идентификатор № 10135.2555.284.1.56. В подкрепа на този извод е била и приложената молба - съгласие на „Обединена българска банка“ АД за заличаване на договорна ипотека на осн. чл. 179 от ЗЗД /л. 365 - 367 от делото на Окръжен съд - Варна/.
Въззивният състав е приел, че от договор за гарантирано краткосрочно наемане /л. 398 - 430 от делото на Окръжен съд - Варна/ се установило, че Т. И. Г. е сключила договор за наем на жилищен имот в чужбина на 13.02.2023 г. за срок от дванадесет месеца без един ден.
Съдът е отчел представеното без превод на български език удостоверение от 20.06.2016 г., от което ставало ясно, че Т. Г. е учила в колеж „К. Е. в [населено място], Обединено кралство Великобритания и С. И. в редовна форма на обучение, при 34-седмична продължителност с хорариум от 40 часа занятия през всяка седмица през учебната година от 01.09.2015 г до момента на издаване на удостоверението. Посочен бил постоянен адрес на ответницата в [населено място]. От приложената на л. 381 диплома за висше образование се установило, че Т. Г. е завършила на 24.06.2021 г. висше образование в чуждестранно учебно заведение - университет „М. М. по специалността „Технология на компютърните игри“ като е придобила ОКС „Бакалавър“, завършвайки с общ успех „Много добър“.
От показанията на свидетеля В. И. М., депозирани пред първостепенния съд, се установило, че през периода от 2015 г. до 2021 г. въззивницата Т. Г. е учила във Великобритания. Свидетелят не е възприемал разговори, при които въззивниците И. Г. и К. Г. да са споделяли с дъщеря си за договорите за кредит, сключени между „У. Б. АД и „ГрейнБг Експорт“ ЕООД.
Спорният въпрос за разрешаване от въззивната инстанция се свеждал до наличието на знание за увреждане на банката-кредитор по договорите за кредит от страна на приобретателя по договора за покупко-продажба на недвижимите имоти.
Въззивният състав е посочил, че ищецът - кредитор по отменителните искове, предвидени в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е всяко лице, което е титуляр на парично или непарично вземане, по отношение на ответника - длъжник. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е обусловено от наличието на действително вземане, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Посочил е, че съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на вземането на кредитора. Всяко действие, с което длъжникът се разпореди се с имуществото си, служещо за общото обезпечение, създава или увеличава своята неплатежоспособност, осуети или засегне правата на кредитора си, е увреждащо. От този момент за кредитора възниквало правото да иска обявяване спрямо себе си за относително недействително на увреждащото действие. Целта на отменителния иск била да обезпечи възможността за удовлетворяване на кредитора чрез откриване на възможността за принудително изпълнение, насочено към имуществото - предмет на увреждащото действие от страна на длъжника - ответник. Въззивният състав е посочил, че съобразно чл. 135, ал. 1, изр. второ от ЗЗД при възмездни действия на длъжника, с които уврежда своя кредитор е необходимо третото лице, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, а с ал. 2 на чл. 135 от ЗЗД е въведена оборима презумпция за знание на увреждащия характер на това действие от страна на третото лице, стига последното да е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Въззивният съд е приел, че в процесния случай била налице тази презумпция, предвид родството на низходяща на Т. Г., която е низходяща родственица от първа степен на длъжниците, дъщеря на ответници И. и К. Г., и същевременно се явява трето лице в отношенията на последните двама с „У. Б. АД.
В процесния случай увреждащото действие се изразявало в прехвърляне на правото на собственост от страна на въззивниците И. и К. Г., длъжници на банката, на тяхната дъщеря Т. Г. на описаните недвижими имоти и идеални части от такива, срещу цена, която е за сметка на продавачите, но заплатена по сметка на „ОББ“ АД с цел погасяване на вземания на посочената банка от И. и К. Г. по съществуващи кредитни правоотношения, обезпечени с договорни ипотеки, учредени върху имотите - предмет на сделката за покупко-продажба.
Въззивният състав е приел за недоказано в процесния случай възражението на въззивниците, че Т. Г. не е знаела за увреждащия характер на прехвърлителната сделка. Обстоятелството, че последната поначало е учела висше образование в чуждестранно учебно заведение в момент, в който е извършено увреждащото действие, не разколебавал извода за наличие на знание. Последната е контактувала, както със семейството си включително и по повод на процесната сделка, като е получила и се е задължила да върне два необезпечени заема на значителна стойност, с които да финансира покупко-продажбата. Съдът не кредитирал показанията на свидетеля И. К. К., тъй като същите не се основавали на негови преки впечатления, а по-скоро съставлявали възпроизвеждане на обясненията на Т. Г..
С оглед на гореизложеното, въззивният съд е намерил, че били налице всички елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД по отношение на двамата съпрузи и третото лице - приобретател на процесните недвижими имоти и е прието, че искът е основателен.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.
Поставените първи и втори правни въпроси, в изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, засягат правния въпрос относно оборване на въведената от законодателя презумпция, предвидена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, израз на която са Решение № 19 от 14.02.2018 г. по гр. д. № 1766/2017 г., ГК, III ГО на ВКС, Решение № 423/29.11.12 г. по гр. д. № 1623/11 г. на ІV г. о. на ВКС; Решение № 171/14.07.11 г. по гр. д. № 1201/10 г. на ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 64/23.03.10 г. по т. д. № 959/09 г. на ІІ т. о. на ВКС, относителната недействителност, предвидена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е учредена в полза на кредитора, с оглед защита на неговите интереси от увреждащи действия или сделки на длъжника. Едновременно с това е създаден баланс на интересите на лицето, с което длъжникът е договарял, като е въведено изискване третото лице да е знаело за увреждането. Когато третото лице е сред посочените в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, законодателят е въвел оборима презумпция. Съгласно посоченото тълкуване, наличието на оборима презумпция изисква при условията на пълно обратно доказване да се установи липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката. В настоящия случай, съдът е приел, че не е проведено пълно обратно доказване, след анализ на доказателствата по делото, събраните свидетелски показания. Не са кредитирани показанията на свидетеля, тъй като не почиват на преки впечатления, а само на разкази на договорящия приобритател, дъщеря на прехвърлителя. От друга страна, след анализ на доказателствата е прието, че е налице недостоверност на твърдението, че само от факта, че лицето учи и живее в чужбина, не е имало представа за финансовите задължения на родителите си. Прието е, че самата договаряща е сключила договори за кредит, за да плати стойността на прехвърляната вещ и е налице плащане на цената по сметка на банка, за погасяване на съществуващ дълг на родителите, макар и банката да е различна. При съпоставка на всички установени факти, установени със свидетелски показания, така и от фактите, установени от писмените доказателства, е посочен в мотивите изводът, че липсва оборване на презумпцията. Въззивният съд не е приел, че само свидетелските показания са достатъчни, приел е, че те не установяват пряко факта на липса на знание и е установено и липса на оборване на презумпцията при условията на пълно обратно доказване. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че разрешаването на поставения правен въпрос не е разрешен в отклонение от трайната практика на ВКС, така както е посочена по-горе. Въззивният съд е направил изводите си следствие на анализ на доказателствата при преценка условията на пълно и главно доказване. Не се е отклонил от задължението си да преценява всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Въпросът за това дали са „достатъчни свидетелски“ показания не може да бъде правен, той е свързан с конкретния анализ на доказателствата. По изложените съображения не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Соченото от касаторите допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 3 от ГПК, не е налице, доколкото по посочения правен въпрос е налице трайна практика на ВКС и липсват допълнително изложени мотиви за наличие на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Нормата е ясна, липсва развитие на обществените отношения, което да налага различно тълкуване. Посоченото тълкуване в трайната практика на ВКС, не е неправилно.
По отношение на третия и четвърти поставени правни въпроси, касаторът е взел предвид изложените мотиви относно установените факти, че върху прехвърляния недвижим имот, е имало учредена ипотека в полза на друг кредитор на прехвърлителите - „ОББ“ АД, която е погасена след изплащане на задължението, което обезпечава в полза на „ОББ“ АД. Плащането на задължението е извършено от приобритателя на недвижимите имоти, дъщерята на прехвърлителите, по сметка на „ОББ“ АД, като по този начин е прието, че е платена цената на недвижимия имот. Поставеният правен въпрос е относно намаляване на възможностите на кредитора да се удовлетвори при всяко отчуждаване на имущество на длъжника. По отношение на този правен въпрос е налице трайна практика, съгласно Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV ГО и посочените в него, съгласно която всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, обезпечение на друг дълг, опрощаване на дълг, изпълнение на чужд дълг, без правен интерес.
Тълкуването на чл. 135 във връзка с чл. 133 от ЗЗД, е че цялото имущество на длъжника принадлежи на кредиторите за удовлетворение на правата им, с изключение на несеквестируемата част от имуществото. Длъжникът не може да противопостави притежанието на друго имущество. В случай, че притежава такова имущество, може да изплати задължението, респ. да удовлетвори правото. В противен случай, кредиторът може да се удовлетвори по своя преценка с оглед интересите си за насочване на принудително изпълнение върху всяко имущество. Поради това именно е налице и предвидения отменителен иск, съгласно чл. 135 от ЗЗД. Обстоятелството, че е имало ипотека върху прехвърления имот и е заличена поради удовлетворение на кредитора, поради плащане на дълга от приобритателя, не може да изключи посоченото тълкуване. Поради това и въззивният съд, за да потвърди решението за обявяване на относителна недействителност на продажбите, е съобразил и изложил мотиви, че сделката е увреждаща кредитора, предявил иска. В този смисъл, въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, обективирана в посоченото и множество други решения на ВКС и не е налице допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за обсъждане на доказателствата и за установяване на релевантните факти е фактически въпрос, не е правен. Не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид наличието на трайна практика на ВКС по посочения правен въпрос. Липсва основание да се приеме, че тази практика е резултат на неточно тълкуване.
По отношение соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на : прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.
Така мотивиран ВКС
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 14.06.2024 г. по т. д. 151/24 г. по описа на АС – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: