Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП и от А. Н. П., действаща като [фирма],чрез адв. Д. Д. срещу Решение № 311 от 11.07.2014 г. по адм. дело № 1124/2013 г. по описа на Административен съд В. Т, 6 състав в съответните обжалвани части.

Касаторът – и. д. директор на дирекция „ОДОП“ – [населено място] обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт №[ЕИК] от 13.08.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Т. относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 8 571,87 лева ведно със съответните лихви, както и в частта, в която РА е отменен за определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за горницата над 12 669,40 лева и за 2009 г. за горницата над 4172,30 лева ведно с лихвите за забава, както и относно присъдените в полза на ЕТ разноски в размер на 839,70 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът е формирал противоречиви мотиви за процесните години и въпреки че е възприел като правилни констатациите на данъчните органи, е приел за неправилно определяне на данък за 2007 г. и съответно, е намалил определения с РА данък за 2008 г. и 2009 г. Иска се отмяната на решението в посочената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба...