Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на началника на Митнически пункт /МП/ „В. запад” и началника на Митница В. срещу решение № 1685 от 07.07.2014г. по адм. д. № 3778/2013 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение № 4444-1345-5 от 21.08.2013г. на началника на МП „В.-запад“ към ЕАД № 11BG002002H0083850/11102011, потвърдено с Решение № Ф47-82-1/08.10.2013г. на началника на Митница В., с което е извършена корекция на данните в ЕАД и на [фирма] са определени задължения за митни сборове, както следва: А00 /мито/ - 6 849,45лв, А30 /антидъмпингово мито/ - 61 547,24лв. и В00 /ДДС/ - 33 249,21лв.

Касаторите, в посоченото им по-горе качество, както и чрез общия си процесуален представил поддържат, че решението е необосновано, като постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излагат подробни съображения в подкрепа на тезата си, че митническата декларация е подадена от лице с представителна власт по отношение на дружеството. Искат отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу решение на началника на МП В.-запад. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - [фирма] чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба на началника на митница В. е недопустима. Последният е горестоящ административен орган по смисъла на чл. 93 АПК. Той се произнася по подадените по реда на чл. 220 ЗМ жалби. Доколкото посоченият текст препраща без други допълнения и уточнения към АПК, то при отхвърляне на жалбата от страна на горестоящия административен орган, както е в случая, на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт, съгласно чл. 145, ал.2, т.1 АПК. В случая този акт е Решение...