Образувано е по касационна жалба на [фирма] /предишно [фирма]/, седалище в [населено място], област М., чрез адвокат В. Х. Л. срещу решение № 606 от 18.11.2014 г., постановено по адм. д. № 99/2014 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/1812 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението си административният съд не е съобразил установените по делото обстоятелства, допуснал е нарушение на материалноправните разпоредби на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Иска от касационния съд да го отмени и да уважи изцяло жалбата на касатора. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата, не сочи нови доказателства.
Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” не се представлява в съдебно заседания, в писмено становище, чрез юрисконсулт Т. Н. оспорва жалбата, намира я за неоснователна, иска от съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд - Монтана за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:
Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 606 от 18.11.2014 г., постановено по адм. д. № 99/2014 г. на Административен съд – Монтана е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/1812 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г.
Установено е по делото, че [фирма], като земеделски стопанин е подал общо заявление за плащания на площ за кампания 2012 г. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/, като е заявил за подпомагане 82 БЗС с обща площ от 727.22 ха. С оспорения акт, административният орган е отказал да оторизира суми за подпомагане по СЕПП, като е приел, че е заявена недопустима за подпомагане площ от 239.38 ха, които представляват 49.07% спрямо установената за подпомагане площ в размер на 487.84 ха, посочил е мотиви за отказа за финансово подпомагане и данните са обобщени в таблици.
С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане площи, за които извършените административни и теренни проверки установили, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и има застъпване в площта, за която се иска подпомагане от две или повече лица, както и че са заявени площи, които попадат извън обхвата на одобрения слой „Площи в добро земеделско състояние”.
В производството пред административния орган и в съдебното производство чрез съдебно-техническа експертиза е установено и не е оборено с други доказателства обстоятелството, че заявеният БЗС №х 46036-901-15-2 попада частично – в размер на 0.45 ха - извън одобрения със заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2012 г.
Освен заявената площ извън допустимия за подпомагане слой се установява, че земеделският производител е заявил площи, които са предмет и на други заявления на земеделски производители и се е получило така нареченото двойно заявяване, застъпване. За установените от административната проверка двойно заявени площи земеделският производител е уведомен с писмо изх № 120-2600/3521 от 18.09.2012 г., видно от доказателствата по делото. С това писмо е даден срок от двадесет работни дни, в които земеделският стопанин да изясни принадлежността на установеното застъпване на заявени от повече от един стопанин площи.
Касаторът е подал декларация за изясняване принадлежността на двойно заявените площи и е приложил документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, за да установява правното основание за ползване на заявените за подпомагане имоти. За тях са подадени документи и от други ползватели – земеделски производители, които също са ги заявили за подпомагане. Тези обстоятелства са установени от административния орган и от съдебно-техническата експертиза в съдебна фаза и не са оборени от оспорващия.
При това положение административният орган е приложил чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 в приложимата редакция, съгласно който, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009.
При установените факти в хода на административното производство административният орган е издал оспорения административен акт, след като са установени площи по СЕПП, които са извън одобрения окончателен слой „Площи в добро земеделско състояние” за Кампания 2012 г. и са се установили застъпвания на заявени от повече от един производител площи, за които от няколко земеделски производители са представени документи, установяващи за всеки от тях право на ползване, с който е отказал оторизация на суми за подпомагане.
Съдът е установил и чрез съдебно-технически експертизи обстоятелствата от фактическата обстановка по спора, като заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и са приети от съда като безпристрастни и компетентни. И първата и втора експертизи са установили недопустими за подпомагане площи и двойно заявени така, както са посочени и в оспорения административен акт.
След като е установил обстоятелствата по делото, съдът е отговорил в мотивите на съдебното решение на всяко от твърденията на оспорващия. Приел е, че в оспорения административен акт са изложени фактическите и правни основания за издаването му, които се допълват подробно от всички документи по административната преписка. Приел е, че от отразените данни в таблица в оспорения акт и от събраните от административния орган доказателства е установено, че на земеделския стопанин е отказано подпомагане по СЕПП, тъй като са заявени недопустими за подпомагане и двойно декларирани площи.
Административният съд е изследвал подробно провеждането на производството пред административния орган и приложимите законови разпоредби и е установил, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да може да повлияе на крайния акт.
В мотивите на обжалваното решение административният съд е обосновал своите правни изводи въз основа на установените фактически обстоятелства и правилно е приел, че съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2011 г. при процентно съотношение между декларирана и установена за подпомагане площ в размер между 20% и 50% се отказва изцяло подпомагане. Правилно съдът е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. За приложението на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 в приложимата им редакция, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се подкрепят. Неоснователни са твърденията в касационната жалба в този смисъл, че административният орган е задължен с императивна норма на Наредба № 5 да изследва правото на ползване при дойно заявени площи. Неотносими към спора са обстоятелствата, че заявителят – земеделски производител има сключени договори за съвместна дейност с друг заявител, чийто площи се застъпват. За предоставянето на субсидии при двойно декларирани площи е необходимо пред административния орган да бъдат предоставени документи, обосноваващи правото на ползване на един от заявителите. В случай на колизия на права на ползване, нито административния орган, нито административния съд са оправомощени от закона да преценяват в това производство представените документи, както и да определят въз основа на тях право на един или друг заявител. Поради това и чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 в приложимата редакция регламентира, че в тези случаи се отказва на всички земеделски производители, заявили застъпените площи.
Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло.
Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Предвид изхода от спора и при своевременно направеното искане от ответника за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606 от 18.11.2014 г., постановено по адм. д. № 99/2014 г. на Административен съд – Монтана.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на ДФЗ РА съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
Особено мнение: