Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. П. К. против решение № 5749 от 25.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2016/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – началникът на затвора [населено място], в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на К. П. К. против заповед № Л-09/28.01.2014 г. на началника на затвора С., с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец.
За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) и Правилник за приложението му отм. , като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят заема длъжност „надзирател” І-ва степен, категория „Е – полицай І-ва степен” в затворническо общежитие „К.” към затвора в [населено място]. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от началника на затвора [населено място], който е компетентния за това орган съгласно правилото на чл. 15, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) вр. чл. 226, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР отм. , Ето защо доводът в касационната жалба, че липсват доказателства издателят на заповедта да е разполагал с необходимата компетентност да наложи дисциплинарното наказание, е неоснователен.
Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР отм. , като изложените фактически основания сочат на маловажно дисциплинарно нарушение, при което отклонението от изискванията е незначително, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 225, ал. 1 от ППЗМВР отм. , Доводите на касатора, че посочените в заповедта фактически основания са неясни и не е установено точно какво е извършеното нарушение и какви са вещите и предмети, които е следвало да бъдат иззети, са неоснователни. Видно от фактическите основания за издаване на административния акт е, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 24.11.2013 г. полицай К., като постови надзирател на временен пост, определен за проверка на багаж, предназначен за лишени от свобода, не е изпълнил качествено задълженията си в следствие, на което в проверен от него багаж са открити и иззети забранени вещи и предмети. В заповедта изрично е посочен като нарушен чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР отм. , поради което става ясно, че неточно формулираното в заповедта нарушение посочено като некачествено изпълнение, представлява неизпълнение на служебните задължения. Фактът, че в заповедта не са посочени конкретно забранените предмети, които са допуснати да бъдат внесени в затвора, не обосновава незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. От приложените по делото писмени доказателства в т. ч. и от писмените и устни обяснения на жалбоподателя, дадени в дисциплинарното производство, по несъмнен начин е установено, че се касае за 10 бр. лекарствени таблетки бели на цвят с надпис „roche” и нелицензирани дискове. Освен това в заповедта е налице изрично позоваване на докладна записка вх. № 1832/09.12.2013 г. на главния надзирател в затворническото общежитие, от която става ясно какви са забранените вещи и предмети, а именно нелицензирани дискове и таблетки, които е следвало да бъдат описани в бележките за багаж. Жалбоподателят е дал писмени и устни обяснения именно за тези предмети, поради което правото му на защита не е било нарушено противно на твърдяното в касационната жалба.
Неоснователен е доводът на касатора, че в оспорената заповед не е посочено конкретно кои задължения не са изпълнени от същия. След като по несъмнен начин по делото е установено, че на посочената в заповедта дата служителят е бил назначен на пост за проверка на багаж и при повторна проверка на същия багаж са установени забранени за внасяне в затвора предмети, то е очевидно, че не е изпълнено основното задължение възложено на служителя.
Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното нарушение е установено от наказващия орган най-рано, когато същият е поставил резолюция върху докладната записка от инспектор Т., а именно на 09.12.2013 г. Дисциплинарното наказание е наложено на 28.01.2014 г. и следователно е спазен чл. 225, ал. 1 от ЗМВР отм. вр. чл. 223 от ППЗМВР отм. , Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 223 от ППЗМВР отм. съгласно, които дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, което е станало на 09.12.2013 г., установено от приложеното по делото копие от входящата поща на затвора [населено място]. Ето защо доводът на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР отм. , е неоснователен.
Законосъобразен е и изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно не е изпълнил стриктно служебните си задължения по проверка на багажа, предназначен за затворници, като е допуснал в затвора да бъдат внесени забранени вещи и предмети. Твърдението на касатора, че таблетките са поставени от лишените от свобода, които след извършената проверка носят касетките с багажа е недоказано. Недоказано е и твърдението за извършена от К. щателна проверка на багажа. Показанията на свидетеля Д. не могат да бъдат взети предвид, тъй като същият заедно с жалбоподателя е извършвал проверка на багажа.
При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Доказателствената тежест правилно е разпределена между страните, като на жалбоподателя изрично е указано, че следва да установи фактите, на които основава претенциите си и черпи права (чл. 144 АПК вр. чл. 154, ал. 1 ГПК). Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Фактът, че съдът с изрично определение не е открил производство по оспорване на докладна записка от инспектор Т. в частта й относно посочената дата 03.12.2013 г., както е направеното уточнение от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание по делото, проведено на 14.05.2014 г., не обосновава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Върху самата докладна записка освен посочената дата са поставени и входящ номер на затвора [населено място], което се установява от приложеното копие от входящата поща на затвора [населено място] (вх. № 1832 от 09.12.2013 г.), като са поставени и резолюции с конкретно посочени дати, които не са оспорени.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5749 от 25.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2016/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: