Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от К. П. С. от [населено място] против решение № 6127/10.10.2016 г. по адм. д. № 5008/2016 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Твърди, че в жилището живее единият му син със семейството си (съпруга и дете), съпругата му и другият му син. В съдебно заседание се представлява от адв. Н.. Моли да се уважи касационната жалба. Твърди, че по делото са представени обратни разписки за връчвани книжа на непълнолетния син на касационния жалбоподател.

Ответникът по жалбата – кметът на Столична община, район „Слатина“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Дъбов. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Заявява, че видно от доказателствата, всички заповеди и книжа са връчвани на пълолетни членове на семейството.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 65 ЗОбС е посочил, че имотът се държи и владее без основание. Наемните договори за трите стаи са били прекратени с влязла в сила на 07.03.2014 г. заповед, която не е била оспорена. Разпоредбата на чл. 65, ал.1 ЗОС е императивна и не допуска изключение от правилото.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от К. П. С. срещу заповед № РЛС16-РД09-168/21.04.2016 г. на кмета на район „Слатина”, Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 ЗОбС е наредено да се изземе общинско жилище,...