Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. против решение № 2231/23.11.2016 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 2910/2015 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 16000914000255-091-001/06.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 654/12.08.2015 г. при обжалването по административен ред относно установените за 2011 година задължения данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ.

Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно формирането на данъчната основа по чл. 122, ал.2 ДОПК на годишна база, включително доход, получен в края на годината. В тази връзка счита, че съдът правилно е приложил чл. 17 ЗДДФЛ, изискващ формиране на годишна облагаема данъчна основа, но неправилно е намалил размера на недостига с получена през м.12.2011 г. сума в размер на 52 440 лева. Направените изчисления водят до неправилно изменение на данъчната основа и размера на дължимия данък и осигурителни вноски.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на ревизионния акт.

Ответникът - В. А. И., действаща и като [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на В. А. И., упражняваща и стопанска дейност като [фирма] са установени следните задължения:

- данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 5 579.31 лева и лихви от 1...