Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно –осигурителна практика" Бургас против решение № 1095 от 19.06.2017 г. на Административен съд, гр. Б., по адм. д. № 1022/2017 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-02002816006081-091-001/24.02.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 79/11.04.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189 б от ЗКПО. Касаторът счита, че физическите лица - земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, макар и да са избрали реда за облагане по чл. 29а от ЗДДФЛ не се ползват от правото за преотстъпване на данък. Твърди се също, че административният съд се е произнесъл със свръх петитум, поради факта, че РА е обжалван частично и се иска в тази част решението да бъде обезсилено, като алтернатива искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – Г. И. Т., не изразява становище по спора.

Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Бургас е бил Ревизионен акт № Р-02002816006081-091-001/24.02.2017 г. на орган по приходите при ТД...