Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. с § 4, ал. 6 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) (ЗГ).
Образувано е по жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като поземлени имоти в горски територии собствените му имоти с № [номер] по Картата на възстановената собственост (КВС), с нов идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище [населено място], [община], местност [наименование], с площ 8,211 дка; №[номер] по КВС, с нов идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище [населено място], [община], местност [наименование], с площ 8,210 дка по скица; и имоти с №№ [номер], [номер], [номер] и [номер] по КВС с нов идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище [населено място], [община], местност [наименование], с обща площ 14,300 дка. Иска обявяване нищожност на заповедта или отмяна по съображения развити в жалбата.
Ответникът министърът на земеделието, храните и горите, конституиран в хода на съдебното производство на мястото на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Развива съображения в писмено становище.
Настоящата първа инстанция е втора по ред след отменително решение № 11586/ 1.11.2016 г. по адм. д.№ 6353/ 2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия. Като изпълни дадените от петчленния съдебен състав указания и след като взе предвид очертания предмет на спора в хода на съдебното производство по адм. д.№ 9818/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение, предвид и определение № 7745/ 25.06.2015 г. по адм. д.№ 6889/ 2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав, настоящият съдебен състав прие за установено следното:
Жалбоподателят оспорва заповед № РД-49-163/15.05.2012 г. на министъра за земеделието и храните само, с която на основание пар.4, ал. 5 от ПЗР на ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) са определени като поземлени имоти в горски територии, в частта относно имот № [номер] по КВС, с нов идентификатор [номер], по кадастрална карта и кадастрални регистри на землище [населено място], [община], местност [наименование], с площ 8,211 дка и имот №[номер] по КВС, с нов идентификатор [номер] по кадастрална карта и кадастрални регистри на землище [населено място], [община], местност [наименование], с площ 8,210 дка, и двата идентични със стар имот ПИ [номер] по КВС.
С обжалваната заповед, на основание § 4, ал. 5 от ПЗР на ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ), обн., ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г. посочените по-горе имоти са определени като поземлени в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ имоти в землището на [населено място], ведно с други имоти. Заповедта е подписана от заместник-министър С.Б. по заповед за заместване № РД-09-765/ 11.05.2012 г.
В изпълнение на указанията на петчленния състав в настоящото съдебно производство с определение от 10.11.2016 г. настоящият съдебен състав указа на министъра на земеделието и храните да представи заповедта за заместване, както и доказателства за наличието на предпоставки за заместване на министъра за съответния период. Със същото определение е указано да бъдат представени и скиците на имотите, предвид решението по адм. д.№ 6353/ 2016 г. на ВАС, петчленен състав. С молба от 13.12.2016 г. ответникът представя по делото заповед № РД-09-765/11.05.2012 г., с която на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) във връзка със "служебно отсъствие на 14.05.2012 г. и 15.05.2012 г." е възложено на С. Б. заместник-министър на земеделието и храните да замества министъра в посочения период. Представени са също и скиците на имотите.
При първото разглеждане на делото е допусната и приета лесотехническа експертиза, с която е установено, че имоти №№ [номер] и[номер] по КВС са идентични със стар имот № ПИ [номер] по КВС, находящ се в землището на [населено място], местността [наименование], нот. акт № [номер], том V, рег. № 625/2005 г. от 26.08.2005 г. Част от имот № [номер] с площ от 2, 2 дка не притежава фактическите характеристики на гора по смисъла на чл. 2, ал.1, т.1 ЗГ, а съставлява затревена, силно наводнена, сравнително равнинна площ, която не е включена в територията на ДГС Ропотамо. Останалата част от имота притежава характеристиките на гора. Такава характеристика на гора има и целият имот №[номер], тъй като е зает с издънково насаждение благун и цер с естествен произход на възраст 50 години.
Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима и основателна.
Оспореният административен акт е издаден от заместник-министър на земеделието и храните при условие на заместване, за предпоставките на което не са ангажирани доказателства, въпреки дадените указания.
Заместването е правен способ за упражняване на материална компетентност и има за цел да гарантира непрекъснатост на управленския процес. За разлика от възможността за делегиране на правомощия, за упражняване на правомощия по заместване не е необходимо нормативно овластяване. Достатъчно е заместващия да има нормативно установената съответна служебна функция и фактическа невъзможност на титуляра да изпълнява правомощията си. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) заместник-министърът подпомага министъра при изпълнението на неговите правомощия. В чл. 5, ал.1 от действащия към момента на издаване на заповедта Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните (УП), обн. ДВ бр. 90 /2009 г., отм. ДВ бр.77/ 2013 г., е посочено, че при осъществяване на своите функции министърът се подпомага от заместник-министри. УП на Министерството на земеделието и храните е приет на основание чл. 42, ал. 4 ЗЗД и определя организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на министерството. Съгласно чл. 5, ал. 3 от УП функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законово установен отпуск се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. От това следва, че за да е налице валидно заместване на министъра и упражняване на неговата материална компетентност от заместник-министър е необходимо да са налице две кумулативно дадени предпоставки:.1 отсъствие на министъра от страната и 2. заповед от министъра.
От доказателствата по делото се установява, че министърът на земеделието и храните е издал заповед за заместването му от заместник-министър С. Б. в периода от 14.05.2012 г. и 15.05.2012 г. включително. Първата от двете кумулативни предпоставки е налице.
В заповедта като основание за заместването на министъра е посочено „служебното ми отсъствие“.
Съгласно чл. 19а, ал. 1 ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) министърът има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното му положение. Министрите, предвид чл. 28, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, като членовете на Министерския съвет ползват отпуските, предвидени в трудовото законодателство. По време на законоустановен отпуск министърът на земеделието и храните може да бъде заместван, предвид чл.5, ал. 3 от Правилника на министерството.
Втората хипотеза за заместване по чл. 5, ал. 3 от УП е отсъствие на министъра от страната.
Отсъствието на министър по служебни причини се свързва с отсъствието му от седалището на органа във връзка с възложените му функции и може да бъде както в страната, така и извън страната. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба за командировките в страната за командироването на министър в страната не се издава командировъчна заповед. За целите в чл.1 от Наредба за командировките в страната (условията за командироване, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите) командировката се доказва с установените в наредбата документи, като след изтичането на всяко тримесечие се изготвя писмен отчет за получените командировъчни пари, който се одобрява от длъжностното лице, с което е сключен съответния договор.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ДВ бр. 50/2004 г., заповедите за командировки в чужбина за министрите се издава от министър-председателя или упълномощено от него длъжностно лице. Това е допустимото доказателствено средство за установяване отсъствие от страната по служебни причини като основание за заместване на министъра на земеделието и храните по чл. 5, ал.3 от УП.
В настоящото съдебно производство, въпреки указанията дадени и с отменителното решение на петчленния съдебен състав и с определение от 10.11.2016 г., ответникът не доказа наличието на една от двете кумулативни предпоставки на чл. 5, ал. 3 от УП на Министерството на земеделието и храните, които правят законосъобразно изпълнението на функциите на министъра от заместник-министъра.
За изпълнение на правомощията си на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност министърът на земеделието и храните е необходимо да осъществява временно функциите си и извън седалището на органа, съвпадащо със седалището на министерството, определено с УП. Според УП на Министерството на земеделието и храните обаче командировката в страната не е правно основание за заместване на министъра от заместник-министър. Заместването на министъра е допустимо само при фактическото му отсъствие от страната или в период на ползване на законово установен отпуск. Във всички останали случаи, дори при изпълняване на функциите си на място различно от седалището на органа, но на територията на страната, министърът няма право да предоставя правомощията си на заместник-министър. Недопустимо е в един и същ момент, но на различно място в страната, две различни лица да упражняват правомощия на министър. Като не е доказал служебно отсъствие по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, ДВ бр. обн. ДВ бр. 90 /2009 г., отм. ДВ бр.77/ 2013 г., като основание за предоставяне на правомощията на заместник-министър, ответникът не доказа материална компетентност за издателя на оспорената пред съда заповед (виж в същия смисъл Решение 5624/ 12.05.2016 г. по адм. д.№ 9703/ 2015 г. по описа на ВАС, седмо отделение). Липсата на компетентност винаги е основание за обявяване на нищожност на административния акт, предвид Тълкувателно решение №2 / 1991 г. на ОСГК на ВС и чл.146, т.1 от АПК.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на заповед № РД-49-163/15.05.2012 г. на министъра за земеделието и храните, в частта, с която на основание пар.4, ал. 5 от ПЗР на ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) и утвърден протокол от заседание на областна комисия Бургас, са определени като поземлени имоти в горски територии имот № [номер] по КВС, с нов идентификатор [номер], по кадастрална карта и кадастрални регистри на землище [населено място], [община], местност [наименование], с площ 8,211 дка и имот №[номер] по КВС, с нов идентификатор [номер] по кадастрална карта и кадастрални регистри на землище [населено място], [община], местност [наименование], с площ 8,210 дка.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.