Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез юрк. С., срещу Решение № 1348/02. 03. 2017 г. по адм. д. № 11858 / 2016 г. по описа на Административен съд София – град – 15-ти състав, с което е отменено Решение № 7600 / 31. 08. 2016 г. на председателя на ДАБ.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че изискването за уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“, е само в случаите на изслушване на дете, както и когато се касае за непридружени малолетни или непълнолетни, какъвто не е настоящия случай. Моли да се отмени решението на АССГ и да се потвърди административния акт.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, подържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи, че неправилно е осъдена агенцията да заплати направените от жалбоподателката разноски, тъй като на основание чл. 92 от ЗУБ, такива не се дължали.
Ответникът – Н. Л., лично и като законен представител на малолетното си дете Т. Н., чрез писмен отговор на касационната жалба и писмено становище на процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение в производство по реда на чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) Административен съд София град, по жалбата на Н. Л., лично и като законен представител на малолетното си дете Т. Н., е отменил Решение № 7600 / 31. 08. 2016 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е осъществено задължителното процесуално изискване на чл. 15, ал. 4 и 6 от ЗЗД – не е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ и не е представен доклад от социален работник. По горните съображения АССГ е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението на съда, е правилно.
Правилна е преценката на съда, че производство пред ДАБ, е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящи се в неизпълнение на изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗД/.
Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на ГПК (Г. П. К.), а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Д. "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.
По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетния чужденец е изпратен социален работник, нито е представен доклад от съответната дирекция. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца.
В тълкуването на посочения принцип, неназначаването на социален работник, както и липсата на доклад или становище от социален работник в рамките на административното производство пред ДАБ, представлява съществено нарушение на производството по предоставяне на закрила на малолетен, обуславящо отмяна на оспорения административен акт.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на касатора, относно присъдените от първоинстанционния съд разноски, тъй като такива се дължат от органа, при отмяна на оспорения акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ, на която се позовава административния орган, тъй като същата касае единствено лицата, търсещи закрила и осигуряваща им достъп до правосъдие. За да се обезпечи такъв достъп, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса и разноските по производството, но не освобождава административния орган от отговорността да възстанови направените от лицето разходи, при отмяната на оспорения акт.
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.
В същото време, е неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, тъй като по делото няма доказателства, че такива са направени, както и не е представен списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1348 / 02. 03. 2017 г. по адм. д. № 11858 / 2016 г. по описа на Административен съд София – град – 15-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.