Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. срещу Решение № 1615 / 13. 03. 2017 г. по адм. д. № 12318 / 2016 г. по описа на Административен съд София – град – 3 състав.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е налице обоснован страх от преследване в страната си на произход. Твърди, че обстановката в Афганистан е възприета безкритично въз основа на представените справки от ДАБ, без данни за лицето, което ги е изготвило и източниците на информация. Позовава се на принципа „забрана за връщане“ в страната си на произход, тъй сигурността му там била застрашена. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на председателя на ДАБ.

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Представя актуална справка за обстановката в Афганистан.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на Р. Д., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 11062 / 08. 11. 2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила.

Съдът е установил, че от проведените интервюта не...