Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. срещу Решение № 2027 / 27. 03. 2017 г. по адм. д. № 2124/2017 г. по описа на Административен съд София – град – 10 състав.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обстановката в Иран може да се характеризира, като въоръжен конфликт. Излага доводи за продължаващото насилие в страната му на произход. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на председателят на ДАБ и делото се върне, като преписка на административния орган, за ново произнасяне.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и с редовно упълномощен адвокат, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя документ за извършено водно кръщение на жалбоподателя. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноските по делото.
Ответникът – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Представя актуална справка за положението в Иран, справка относно правото на свободно движение, както и протокол от заседанието по адм. д. № 2127 / 2017 г. по описа на АССГ, по което се оспорва решението на председателя на ДАБ по отношение молбата за закрила на съпругата на жалбоподателя. Представя подробна писмена защита. Прави възражение за присъждането на разноски на жалбоподателя.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на Д. Х. Д., гражданин на Иран, срещу Решение № 11334 / 06. 12. 2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила.
Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р.България. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил член на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо Д. Х. Д. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка № МД-1128 от 29. 09. 2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ.
Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд.
Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Д. Х. Д. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ.
Основния довод изложен от жалбоподателя е, че поради промяна на религията си, тъй като е приел християнството, ще бъде преследван ако се завърне в родината си. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят представа пред касационната инстанция свидетелство за водно кръщение.
В същото време са налице съществени различия в така посочената бежанска история от страна на жалбоподателя в рамките на проведеното с него интервю и тази посочена от жалбоподателя, в качеството му на свидетел по делото, по което се оспорва отказа за предоставяне на закрила на неговата съпруга.
Видно от протокола от интервюто, Д. е посочил, че е имал проблеми с властите в Иран и е бил задържан, тъй като ходел на църкви, като другия проблем, заради който също бил задържан, е защото продавал алкохол. Изрично сочи, че християнството е приел в България, а в Иран само е посещавал църкви. В протокола от съдебното заседание, в качеството си на свидетел Д. обаче сочи, че християнството е приел в Иран, около два месеца преди да дойде в България. Също така сочи, че е работил в сладкарница и продавал захарни изделия, а не алкохол, както твърди в интервюто. Видно е също така, че като свидетел е посочил, че след като бил задържан в Иран не е оказвано върху него насилие, докато в интервюто сочи, че е бил бит с камшик.
Очевидните разминавания в бежанската история и факта, че при проведеното интервю жалбоподателят не е могъл до посочи нито един християнски празник, сочи че така изложените основания за напускане на страната на произход, са само с цел получаването на статут в България, но същите не сочат за действително преследване спрямо жалбоподателя.
Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на посоченото в нея актуално положение в Иран. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение.
Правилен е изводът на АССГ за това, че в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила.
Видно и от представената пред касационната инстанция справка относно актуалното положение в Иран, страната продължава да бъде критикувана по отношение на проблеми с човешките права, липсата на справедливи процеси, изтезания и други форми на насилие, но тези факти следва да се тълкуват съобразно личното положение на молителя. Както беше посочено, са налице съществени противоречия в бежанската история на жалбоподателя, поради което съдът намира, че същата не отразява достоверно причините за напускане на страната на произход. Видно е също така, че Д. и семейството му са напуснали легално Иран, което би било невъзможно, съобразно представената пред настоящата инстанция справка вх. № МД-52 / 17. 01. 2017 г. на Дирекция „Международна дейност“, ако действително чужденеца е имал проблеми с властите в родината си. Освен това, чужденецът е подал молба за закрила, много след пристигането си във Варна, след като е изтекла туристическата му виза и след като са били задържани от българската полиция, което опровергава твърденията му, че е напуснал Иран с цел да подаде молба за закрила в България.
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2027 / 27. 03. 2017 г. по адм. д. № 2124/2017 г. по описа на Административен съд София – град – 10 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.