Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Х. П. и Ц. М. П., подадена чрез пълномощник-адв.Я.-М. против решение № 89 от 09.12.2016г., постановено от Административния съд – Силистра по адм. д. №9/2014 година.

С обжалваното решение е осъдена Областна дирекция „Земеделие”, гр. В. да заплати на В. С. М. сумата от 749 лева, представляваща обезщетение за причинени й вреди от нищожни актове, постановени по преписка с вх.№ 917/03.02.1992г. по описа на ПК (сега ОСЗ), гр.Б. С, както и сумата от 27, 31 лева – лихва. Със същото решение Областна дирекция „Земеделие”, гр. В. е осъдена да заплати на В. С. М. разноски, направени по делото в размер на 723,16 лева.

В касационната жалба се твърди недопустимост, евентуално неправилност на решението. Касаторите считат, че решението е недопустимо, тъй като не е постановено от компетентния местен съд, който според тях е Административният съд-Враца. В тази връзка се иска обезсилване на решението и прекратяване на делото.

При условията на евентуалност, касаторите поддържат неправилност на решението като сочените от тях пороци са, че то е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищцата не е възстановен собственик на имотите, които прогласените за нищожни решения на ОСЗ касаят.

Ответникът в касационното производство – В. С. М. чрез своя процесуален представител – адв. Н. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 18.01.17 година. Възраженията се свеждат до следното: както настоящият, така и постоянният адрес на ищцата са в [населено място], поради което възражението за неподсъдност на делото на Силистренския административен съд е неоснователно. Ответникът счита за правилно решението по съществото на спора, тъй като след прогласяване нищожността на двете процесни решения на ПК, то ищцата черпи собственическите си права върху имотите от решението по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, признаващо правото на...