Решение №1004/27.07.2017 по адм. д. №793/2017 на ВАС

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” против решение № 7144/16.11.2016г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д.№ 7920/2015 година.

С обжалваното решение е осъдена А. М да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 20 752,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразни решение на началника на митница Столична (№9600-522/16.09.2010г.;№9600-523/16.09.2010г.;№ 9600-524/16.09.2010г.;№9600-531/23.09.2010г.;№9600-54/24.09.2010г.;№9600-562/01.10.2010г.;№9600-563/01.10.2010г.;№9600-572/07.10.2010г.;№9600-573/07.10.2010г.;№9600-575/11.10.201ог.;№9600-578/11.10.2010г.;№9600-581/14.10.2010г.;№9600-602/22.10.2010г.;№9600-606/22.10.2010г.;№9600-612/22.10.2010г.;№9600-611/22.10.2010г.;№9600-613/22.10.2010г.;№9600-626/04.11.2010г.;№9600-632/05.10.2010г. и №9600-568/01.10.2010г.), както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението за вреди. Със същото решение А. М е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2410 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са за допуснати нарушения от съда на материалноправните и процесуалните разпоредби и необоснованост на решението – чл.209, т.3 АПК. Основното възражение на касатора е, че по делото е останало недоказано, че депозитите, които са в основата на претенцията на ищеца за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху тях за периода на задържането им са внесени от ищеца по силата на индивидуални административни актове на ответника. Сочи се като неустановено обстоятелството - да са издавани изрични решения от митническите органи, с които да са определяни размери на депозити по всеки ЕАД, а същесвувало единствено вписване за размера на депозита по ЕАД направено от митническите органи. Според касатора не е установена и причинно-следствената връзка, както и съдът неправилно се е позовал на решение на СЕС, което е неприложимо за случая, а така също е приложил неправилно и материалния закон, тъй като, както националното законодателство, така и правото на ЕС не допускат връщането на депозита да става с лихва.

Ответникът в касационното производство – [фирма] чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...