Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” против решение № 7144/16.11.2016г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д.№ 7920/2015 година.

С обжалваното решение е осъдена А. М да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 20 752,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразни решение на началника на митница Столична (№9600-522/16.09.2010г.;№9600-523/16.09.2010г.;№ 9600-524/16.09.2010г.;№9600-531/23.09.2010г.;№9600-54/24.09.2010г.;№9600-562/01.10.2010г.;№9600-563/01.10.2010г.;№9600-572/07.10.2010г.;№9600-573/07.10.2010г.;№9600-575/11.10.201ог.;№9600-578/11.10.2010г.;№9600-581/14.10.2010г.;№9600-602/22.10.2010г.;№9600-606/22.10.2010г.;№9600-612/22.10.2010г.;№9600-611/22.10.2010г.;№9600-613/22.10.2010г.;№9600-626/04.11.2010г.;№9600-632/05.10.2010г. и №9600-568/01.10.2010г.), както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението за вреди. Със същото решение А. М е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2410 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са за допуснати нарушения от съда на материалноправните и процесуалните разпоредби и необоснованост на решението – чл.209, т.3 АПК. Основното възражение на касатора е, че по делото е останало недоказано, че депозитите, които са в основата на претенцията на ищеца за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху тях за периода на задържането им са внесени от ищеца по силата на индивидуални административни актове на ответника. Сочи се като неустановено обстоятелството - да са издавани изрични решения от митническите органи, с които да са определяни размери на депозити по всеки ЕАД, а същесвувало единствено вписване за размера на депозита по ЕАД направено от митническите органи. Според касатора не е установена и причинно-следствената връзка, както и съдът неправилно се е позовал на решение на СЕС, което е неприложимо за случая, а така също е приложил неправилно и материалния закон, тъй като, както националното законодателство, така и правото на ЕС не допускат връщането на депозита да става с лихва.

Ответникът в касационното производство – [фирма] чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба...