Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-ЮЦР, против решение № 66/09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 718/2016 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от О. А. Б., чрез процесуалния й представител адв. И. Ц..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от О. А. Б., против заповед № ДК-02-ЮЦР-11/18.07.2016 г. на Началника на ДНСК-ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Разширение на апартамент на първи етаж в пететажен жилищен блок – от изток“, намиращ се в УПИ [номер]-жилищно строителство, озеленяване и гаражи, кв. [номер]

по плана на [населено място], [улица], изпълнен от О. Б., без необходимите строителни книжа. Съдът е прогласил нищожността на процесната заповед.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилно е констатирал, че от доказателствата по делото и приетата и неоспорена СТЕ е установено, че в случая е преустроена „лоджия“, която, съгласно определението, посочено в §5, т. 58 от ДР ЗУТ, представлява използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата. Административният орган неоснователно е приел, че незаконният строеж е от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. Решаващият съд е съобразил разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 4, б.“д“ от ЗУТ и правилно е посочил, че за строежа - предмет на оспорваната заповед, не са събрани доказателства, от които да е видно, че конструкцията на сградата е засегната, поради което правилно е бил определен като строеж от четвърта категория.

В правомощията на началника на ДНСК, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е, да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до трета категория, а за строежите от четвърта до шеста категория, компетентен да издаде заповед е кметът на общината (чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ). Предвид горното, законосъобразно и обосновано решаващият съд е обявил за нищожна оспорената заповед.

С оглед казаното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Този съд не присъжда разноски на ответника в тази инстанция, тъй като макар и своевременно поискани – с отговора по жалбата, такива не са доказани като заплатени.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/09.02.2017 г., постановено по адм. д. № 718/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно.