Р Е Ш Е Н И Е

№ 451

София, 14.07.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 1349 /2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационна жалба, подадена от Б. Й. М., с ЕГН [ЕГН] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 450 от 30.11.2023 г. по гр. д.№ 388/2023 г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 180 от 22. 02. 2023г. по гр. д. № 6395 / 2021г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлена предявената от него претенцията на по чл. 346 ГПК срещу П. Й. М., с ЕГН [ЕГН] за разликата над присъдените 1170,60лв., за претендираната сума в размер на още 3925,88 лв., съставляваща платена от него като наследник топлинна енергия за съсобственият апартамент № 31, находящ се в П., на [улица], в повече от припадащата му се част от дължимата сума.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани доказателства и позоваване на непълно заключение, изготвено от в. л. В., несъобразяване на довода във въззивната жалба, че е образувано изп. д. № 894/2015 г. и извършените плащания по него, които са прекъснали течението на погасителната давност и необоснованост на извода, че жалбоподателя е платил погасено по давност вземане. Затова жалбоподателят моли да се отмени решението в обжалваната част и да се върне делото за ново разглеждане или да се осъди П. М. да му заплати сумата 3925,88 лв., съставляваща част от сумата, за която е отхвърлена претенцията.

Ответникът по касация П. Й. М. не взема становище.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: Следва ли въззивният съд да събере служебно доказателства за прекъсване течението на погасителна давност ако има довод във въззивната жалба, че изводът на първоинстанционния съд за основателност на възражението на другата страна за погасяване на вземането по давност е постановено при непълнота на доказателствата относно извършени плащания, които са прекъснали погасителна давност?.

Давността не се прилага служебно, но веднъж въведена като възражение или твърдение в процеса, задължава съда служебно да провери дали давността не е спряла или не е прекъсната на някое от предвидените основания в закона – чл. 115 и 116 ЗЗД. Тези норми са императивни. Когато при позоваване на погасителна или придобивна давност има данни по делото за наличие на основание за спиране или прекъсване на давността, съдът е длъжен да събере доказателството, установяващо съответното основание. В този смисъл виж Решение № 392/11 по гр. д.№ 891/10, І гр. о., Решение № 62/29.03.2016т. по гр. д.№ 5628/2015 г. І гр. д., Решение № 115/26.05.2016 г. по гр. д.№ 352/2016 г. І гр. о. Съгласно приетото по т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция е длъжна служебно да обезпечи правилното прилагане на императивна материалноправна норма, каквито са нормите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, като даде указания за подлежащите на доказване факти и ангажиране на съответните доказателства. Ако е направено оплакване от въззивника, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или са необосновани изводите на съда по определени факти или ако е необходимо събиране на доказателства за прилагане на императивна правна норма, въззивният съд е длъжен да ги събере, съгласно приетото по т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

На основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса: Допустимо ли е ответник по претенция по чл. 346 ГПК, да прави възражение за погасителна давност на суми, дължими по изпълнително дело към трето лице извън страните па делото, по което същия е бил страна и също не е направил възражение за погасяване по давност на същите пред съответния правен субект - носител на вземането, който е взискател по изпълнителното дело?

Условието на въпроса предполага съсобственост и е относим към задължение на съсобственик. Съсобствениците са обикновени другари, а вземането за разноски за съсобствения имот е разделно по аргумент от чл. 30, ал.3 ЗС. Това се отнася и за съсобственост, възникнала на основание наследяване, когато и задължението е наследено от общ наследодател. Съсобственикът има правен интерес да изпълни припадащата се част от задължението на друг съсобственик, ако изпълнението е насочено от кредитор срещу съсобствения с длъжника имот, за да предотврати включване в съсобствеността на трето лице в резултат на изпълнение чрез публична продан. В този случай, поради наличие на правен интерес от плащането дълга на съсобственика, изпълнилият чуждото задължение съсобственик встъпва в правата на удовлетворения кредитор, съгл. чл. 74 ЗЗД, което означава, че може да се ползва от превилегиите, от които е могъл да се ползва и кредитора. Дори обаче да се приеме, че няма интерес от суброгация, или ако не е платил доброволно чуждото задължение, а сумите за погасяването му са събрани от него по принудителен път от съдебния изпълнител, поради неоснователното разместване на блага е налице неоснователно обогатяване. Съсобственикът, платил задължение, произтичащо от съсобствената вещ, припадащо се на друг съсобственик може да иска платената от него част на основание чл. 30, ал.3 ЗС. В производството по този иск, респективно по претенция по чл. 346 ГПК, ако е предявен в делбен процес съсобственика-длъжник може да противопоставя същото възражение за погасителна давност, което е могъл да противопостави и на кредитора, когато платилият чуждо задължение поиска удовлетворяване на вземането си. По тази претенция са допустими и всички защитни средства, включително и възражение, че е платено погасено по давност, т. е. несъществуващо вземане. За възможността да се заяви подобно възражение е без значение дали неплатилия длъжник е бил страна в изпълнителното производство, в което е могъл да направи възражение за погасителна давност директно на кредитора-взискател. Погасителната давност за вземането на платилия чужд дълг започва да тече от плащането.

По касационната жалба:

Производството е във фаза по извършване на делбата между двама съделители, съсобственици по наследство при равни права на два апартамента, които са им разпределени по чл. 353 ГПК. В тази част решението е влязло в сила. Пред ВКС производството е висящо само по предявената претенция от Б. М. по реда на чл. 346 ГПК срещу П. М. в размер на 8457,25лв., която е останала в този размер, след като ответника не е дал съгласие за намаляване на размера. Претенцията е уважена до размер 1170,60лв., а въззивното решение се обжалва в частта, с която е потвърдено решението на РС, с което тя е отхвърлена за сума в размер на още 3925,88 лв., платена от Б. М. по изпълнително дело № 821/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б.. В производството пред първата инстанция, съделителят П. М., е направил възражение за погасителна давност - относно сумите, платени от брат му за погасяване на неговото задължение по това изп. дело. То е образувано по подадена молба през 2019г. от „Топлофикация П.“ЕАД за вземане за топлинна енергия, доставена до имот адрес: [населено място] [улица], [жилищен адрес] вх. „А“, ап. 31 от 2019 г. с първоначален длъжник – наследодателя на страните Й. Б. М. въз основа на изпълнителен лист от 01. 01. 2010 г. по ч. гр. дело № 3194/2009 г. на PC-П.. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението във въззивната жалба, че е било образувано друго изпълнително дело през 2015 г., за събиране на процесните суми. Затова е приел, че след изтичането на пет годишна от издаване на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед по чл. 410 ГПК, т. е. до 01.01.2015г. погасителна давност е изтекла. Тъй като длъжникът по това изпълнително дело Б. М. не е потърсил съдебна защита на своя материален интерес /не е предявил съдебен иск, че сумата е погасена по давност/, а е оставил да му бъде събрана сумата 3925,88лв. чрез запор по това изпълнително дело върху трудовото му възнаграждение, въззивният съд е приел, че тази сума /3925.88 лева/ е събрана от Б. М., след погасяването й по давност и не подлежи на възстановяване от П. М. по аргумент от чл.118 от ЗЗД. Затова претенцията за тази сума е приета за неоснователна. Останалите мотиви се отнасят за суми по други изпълнителни листи, които не са предмет на касационната жалба.

Предвид отговора на първия поставен въпрос, въззивното решение е неправилно, тъй като във въззивната жалба е имало твърдение, че е имало образувано изпълнително дело на 03.09.2015 г. за събиране на несъбраната част от вземането на „Топлофикация П.“ АД по изпълнителния лист от 2010 г. и извършени плащания по него и от този момент до образуване на изпълнителното дело на 31.05.2019 г. не е изтекла петгодишната погасителна давност. ССЕ, приета от РС не е съдържала данни за образуваното изпълнително дело от 2015 г. Въззивният съд не се е произнесъл по това твърдение на въззивника, а е приел недоказаност на възражението, че погасителната давност е прекъсната. Предвид отговора на първия поставен въпрос, решението в частта по претенцията по чл. 346 ГПК е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за изясняване на въпроса образувано ли е изпълнително дело през 2015 г. за събиране на вземането по изп. лист от.2010 г. и има ли плащания по същото. Установяването на тези факти има значение за преценката дали претенцията на касатора е погасена по давност или погасителната давност е прекъсната на основание чл. 116, ал.1 б. „в“ ЗЗД с предприети действия по принудително изпълнение и евентуално извършени ли са плащания на чуждо задължение.

В частта, с която претенцията по чл. 346 ГПК е отхвърлена за разликата над 3925,88 лв. до пълния предявен размер 8457,25лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 450 от 30.11.2023 г. по гр. д.№ 388/2023 г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 180 от 22. 02. 2023г. по гр. д. № 6395 / 2021г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлена заявената по реда на чл. 346 ГПК претенция от Б. Й. М., ЕГН [ЕГН] срещу П. Й. М., ЕГН [ЕГН] за разликата над присъдените 1170,60лв., за претендираната сума в касационното производство в размер на още 3925,88 лв., съставляваща платена от него като наследник топлинна енергия за съсобственият апартамент № 31, находящ се в П., на [улица], в повече от припадащата му се част от задължението на наследодателя им Й. Б. М..

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: