Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Х. М. Б., гражданин на П., срещу Решение № 1349 от 29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 11740 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2015 г. С него жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 8438 от 15.10.2015 г., издадено от заместник – председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, е отхвърлена.

Предвид изложеното в касационната жалба, следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Поддържа се становище, че неправилно е прието от първоинстанционния съд наличието на различия в представената от настоящия касационен жалбоподател бежанска история и тази, представена от него в производството, приключило с постановяване на Решение № 523 от 08.04.2013 г. на председателя на ДАБ, жалбата срещу което е отхвърлена с Решение от 05.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4882 по описа на АССГ за 2013 г. Неправилно е прието също така, че историята му е нелогична и измислена. На следващо място, съдът е извършил неправилна преценка относно обстановката в страната на произход на Ш. Х. М. Б. – П., на която всъщност той се позовава, като твърди, че ако бъде върнат там е налице риск за живота му. Акцентира на принадлежността си към малцинството на шиитската общност в П. и наличието на риск за него ако бъде върнат там. В заключение, се твърди, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на закрила на лицето. Иска...