Съдебното производство по чл. 208 във вр. чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от С. М. Х. - гражданин на Танзания, чрез процесуалния му представител адвокат В. И. от САК, Правна клиника за бежанци и имигранти към СУ"С. К. О.", гр. С. срещу решение от 26.01.2007 г., постановено по адм. дело № 1671 от 2006 г. по описа на Окръжния съд - Пловдив.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и за необоснованост - отменително основание на чл. 209, ал.1, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство, образувано по чл. 145, ал. 1 АПК, за оспорване законосъобразността на заповед № З-2901 от 20.07.2006 г. на Директора на Областна дирекция "Полиция"(ОДП) - гр. П., постановена на основание чл. 44, ал. 6 и 8 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), е приел, че жалбата е неоснователна.

С оспорената заповед административният орган е разпоредил С. М. Х., като чужденец без национален паспорт, без постоянен адрес и средства осигуряващи му необходимата издръжка да бъде настанен принудително в СДВНЧ гр. С., до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна мярка - принудително отвеждане до границата.

Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основание предмета на съдебната проверка, посочен в чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел, че административната заповед е законосъобразна, с оглед основанията по чл. 146 АПК, за оспорване на административния акт.

Обжалваното съдебно решение е правилно, като съдът е основал правния си извод за законосъобразността на оспорената административна заповед върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и...