Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Т. К. от гр. П. против решение № 97 от 25.02.2011 г., по адм. д. 10 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № з-2699 от 0209.2010 г. на Директора на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) Пазарджик, , с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - Директора на ОД на МВР Пазарджик, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита за законосъобразно.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение АС-Пазарджик е отхвърлена жалбата на М. Т. К. срещу Заповед № з-2699 от 0209.2010 г. на Директора на ОД на МВР, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение.
Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл.219 ал.1 АПК, поради което и на основание чл.220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е правилно.
Настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал противоречие в мотивите си, приемайки за установено, че съгласно разпоредбата на чл.268а ал.3 ППЗМВР прекият ръководител може да направи предложение за прекратяване на правоотношението с държавен служител, като в хипотезите на чл.268 и 268а ал.3 ППЗМВР то се прекратява по инициатива на органа по назначаването, след което е посочил, че самото предложение не е задължителен елемент от фактическия състав на прекратяване на служебното правоотношение.
В случая липсва такова противоречие – правилно и съответно на цитираните разпоредби в обжалваното решение е прието, че инициативата за прекратяване на служебните правоотношение по чл.245 ал.1 т.13 ЗМВР е на органа по назначаването, като е предвидена възможност, но не и задължение предложение за това да бъде направено от прекия ръководител. В случая релевантният за спора факт е, че прекратяването е по инициатива на органа по назначаването. Обстоятелството дали производството е започнало по предложение на прекия ръководител или органа по назначението е установил наличие на предпоставките по чл.245 ал.1 т.13 ЗМВР по отношение на Керин по друг начин не води извод за незаконосъобразност на същата. Разпоредбата на чл.245 ал.1 т.13 ЗМВР изрично регламентира правната възможност служебното правоотношение на държавния служител в МВР да се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, като наличието на тези предпоставки не се спори по делото.
Съдът е обсъдил изпълнението на административно производствените правила, като е достигнал до правилен извод, че инициативата на органа по назначението намира израз в предприемане на действия по издаване на индивидуалния административен акт и производството се счита за започнало с първото процесуално действие.
При оспорването на атакуваната заповед не са посочени доводи и факти, които да опровергават приложението на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, не са ангажирани и доказателства, от които да се установява различно фактическо положение от възприетото от издателя на акта.
Наведените в съдебно заседание доводи от пълномощника на касатора доводи, за наличие на два международни акта и висящо дело пред петчленен състав, на които заповедта противоречи са неоснователни. От цялостното съдържание на препоръка -119 – прекратяване на трудовото правоотношение на Международната организация на труда се установява, че същата е насочена към защита на работниците от незаконосъобразно уволнение, но хипотезата на пенсионирането им не е от предвидените. Не са налице и нарушение при издаване на процесната заповед на Директива 2000/78 от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, тъй като съгласно чл.6 ал.2 държавите-членки могат да регламентират фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или групи или категории и използването в контекст на такива схеми на критерий за възраст при статистическите изчисления не представляват дискриминация на основание възраст, като се гарантира, че това не води до дискриминация на основание пол.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 97 от 25.02.2011 г., постановено по адм. дело № 10/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. И.С.