Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Б. Р., от гр. Б.д, против решение № 183 от 17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 1069/2010 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – началникът на 01 РУ „Полиция” при Областна дирекция на МВР гр. Б.д, в писмено становище, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б.д е отхвърлил жалбата на И. Б. Р. против заповед № 134/09.11.2010 г. на началника на 01 РУП - Благоевград, с която на основание чл. 224, ал. 1 и 2, т. 4 вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с 227, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, като същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно чл. 17, б. „а” вр. чл. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание.

Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че дисциплинарно наказващия орган, на основание чл.237, ал. 2 от ППЗМВР е разпоредил извършване на проверка и е назначил комисия за извършването й. Жалбоподателят е запознат със заповедта. В резултат на проверката е изготвена справка, от държавния служител са поискани обяснения и същият е изслушан, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В тази връзка твърдението на касатора за незаконосъобразност на административният акт, тъй като в същия не са посочени нормите от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са неоснователни. От изготвената в административното производство справка е видно, че служителят е нарушил правилата на чл. 17, б.”а” вр. чл. 13 от кодекса, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, поради което и назначената комисия е направила предложение за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Жалбоподателят е изслушан именно за нарушаване на цитираните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което е съставен протокол, подписан от изслушания. В оспорената заповед административният орган изрично се е позовал на изготвена справка. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая в дисциплинарното производство функция на такъв подготвителен документ притежава справката, изготвена от назначената комисия. Ето защо доводите в касационната жалба за нарушаване на формата на административния акт и респективно за нарушено право на защита на жалбоподателя, са неоснователни.

Законосъобразно и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР вр. чл. чл. 17, б. „а” вр. чл. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По несъмнен начин по делото е установено, че вследствие нарушаване на правилата за движение (чл. 20, ал. 2 от ЗДП, съгласно изготвена справка), жалбоподателят предприема маневра изпреварване на колона автомобили, допуска ПТП, вследствие на което блъска неправилно пресичаща пътното платно пешеходка, която почива на място. С тези действия жалбоподателят е нарушил описаните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” съгласно чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР.

Обстоятелството дали на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение или не е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като съгласно правилото на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.

Доводите в касационната жалба, че извършеното от жалбоподателя деяние е по непредпазливост и същият е направил всичко зависещо от него – не е напуснал произшествието, не е употребил алкохол и не е бил на работа, са неотносими към законосъобразността на административният акт. Ако бе допуснал нарушенията, а именно да напусне мястото на произшествието или да управлява МПС след употреба на алкохол, то същият би осъществил състава на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Обжалваното решение е обосновано.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 1069/2010 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.