Производството е образувано по касационни жалби на Л. Г. К., В. Г. К., Г. Г. К., чрез процесуалния им представител, адв. А. З., С. Н. Г., Б. Н. Г. и Е. П. В., чрез процесуалния им представител адв. В. Т. и от Кмета на община П., Район "Северен", чрез процесуалния си представител, ст. юрисконсулт Н. И., срещу решение № 58 от 15.01.2008 г., постановено по адм. д. № 491/2007 г. на Административен съд - гр. П.. В касационните жалби се навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдение за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна.

Ответните страни Н. Й., Е. Г., "Химснаб-Пловдив" ООД и Кмета на община П.-район "Централен" не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния преклузивен срок, а разгледани по същество са основателни.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил Заповед № РД-09-118 от 04.04.2007 г. на кмета на община П., район "Северен" с която е попълнен кадастралния план на кв."А. А." с нов ПИ пл.№ 557, попадащ в УПИ І комплексно жилищно застрояване, кв.8/нов/ и частично в улична регулация по кафявите линии и др. от 28.01.2007 г., неразделна част от заповедта. В мотивите е прието, че административния орган е издал обжалвания административен акт при нарушение императивната норма на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР, поради което е незаконосъобразен.

По делото безспорно е установено, че административното производство е инициирано от С. Г., с искане за попълване на кадастралния план на кв. "А. А.", гр. П., с нов ПИ 557, попадащ в УПИ-І за комплексно жилищно застрояване, кв.8/нов/. Вследствие на административното производство е издадена процесната Заповед, която се обжалва от "Химснаб-Пловдив" ООД, като в жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд жалбоподателят твърди, че е налице спор за материално право, като претендират, че част от новонанесения имот е тяхна собственост.

Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира че първоинстанционния съд се е произнесъл по една недопустима жалба. В мотивите последния се е ограничил само с това да отрази, че жалбата е допустима без да изложи аргументи в тази насока, още повече, че становището на страните по делото, са били в насока, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати, за което са изложили правни и фактически аргументи, подкрепени с доказателства. Параграф 1, т. 13 от ДР на ЗКИР изчерпателно е посочил кръгът на заинтересованите лица, а именно собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Жалбоподателят "Х. П." ООД гр. П. не притежава качеството на заинтересовано лице, по смисъла на горе цитирания параграф, чиито права да се засягат от изменението.Последният не се легитимира като собственик, /не представя нот. акт за собственост и не фигурира в разписния лист приложен по делото/, а и самия той не твърди, че е собственик или насител на ограничени вещни права, върху недвижим имот пл.№ 577, попадащ в УПИ-І, кв.8/нов/ и частично в уличната регулация по плана на кв."А. А." гр. П.. Доказателства в горната насока не е представил както пред административния орган, така и пред първоинстанционния съд въпреки дадените му указания в тази връзка. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. Изхождайки от тези доводи и с оглед материално правните разпоредби на ЗКИР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане с изменението на кадастралния план не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя пред първата инстанция. Представените по делото доказателства - Разрешение за строеж № 23/01.06.1982 г., Разрешение за строеж от 01.11.1983 г., Протокол № 22/01.06.1982 г. доказват единствено, че на "Химторг" ЕООД гр. П., чийто правоприемник е жалбоподателя е разрешено изграждане на временна сграда - павилион по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ отм. , която не е с траен градоустройствен статут и собственикът не се ползва с никакви права върху терена, върху който същата се намира. По делото е установено, че жалбоподателят е предявил установителен иск за собственост върху идеални части от процесния недвижим имот с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК. Искът по това дело е бил отхвърлен на първа инстанция /решението не е влязло в законна сила и не формира СПН/, но само по-себе си подаването на жалба срещу процесната Заповед за попълване на кадастралната основа, указва несъмнено на недопустимост на жалбата. Това производство не е преюдициално спрямо предмета на спора и неправилно първоинстанционния съд е приел, че в административното производство се решават въпроси за собственост, които се решават предварително по общия исков ред. Следва да се отбележи, че при успешно доказване на установителния иск за собственост и снабдяване на жалбоподателя с титул за собственост върху идеални части върху процесния недвижим имот, то последния може да проведе успешна процедура за промяна на кадастралната основа.

Предвид горното, без да се обсъждат другите наведени отменителни основания в касационните жалби, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че първоинстанционния съд като не се съобразил с изложеното по-горе и е приел жалбата срещу административния акт за допустима, след като жалбоподателя не може да се легитимира по изложените по-горе съображения като активна страна, с право жалба, поради което и подадената от последния жалба е процесуално недопустима. Като е приел за разглеждане недопустима жалба, която е разгледал и постанови решение по нея същото е процесуално недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № Решение № 58 от 15.01.2008 г., постановено по адм. д. № 491/2007 г. на Административен съд - гр. П..

О. Б. Р. като процесуално недопустима жалбата на "Х. П." ООД гр. П., против Заповед № РД-09-118/04.04.2007 г. на Кмета на О. П., Район"Северен" и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.

ОСЪЖДА "Х. П. ООД гр. П. да заплати на Л. Г. К., В. Г. К. и Г. Г. К. сума в размер на 15.00 лв., на С. Н. Г. сума в размер на двеста и десет лв. направени разноски по делото за двете инстанции и реално платени, както и на Район"Средец"-О. П. юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции в размер на 160.00 лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ М. Д. М.Д.