О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1216

гр. София, 22.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 3931/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Л., М. Р. Л. и И. Р. Л. от [населено място] срещу въззивно решение № 1002 от 12.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2778/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 262117 от 29.07.2021 г. по гр. д. № 13020/2017 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Й. И. Л. е възложен поземлен имот с пл. № * по кадастралния план на [населено място], с площ по графични данни 420 кв. м, за който е отреден УПИ *-* в кв. 83 по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м и същият е осъден да заплати за уравнение на дяловете на М. К. Л. сумата 3221,36 лв., както и на М. Р. Л. и И. Р. Л. по 9461,73 лв.

Процесният имот е допуснат до съдебна делба с влязло в сила решение № 731 от 22.02.2019 г. по гр. д. № 13020/2017 г. на Пловдивския районен съд между М. К. Л. с квота 3670/66060 ид. части, М. Р. Л. с квота 10786,96/66060 ид. части, И. Р. Л. с квота 10786,96/66060 ид. части и Й. И. Л. с квота 40816,08/66060 ид. части. Съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство от И. Р. Л., наследство от И. Х. Л., както и възстановяване на запазена част от наследството на И. Х. Л. чрез намаление на завет, извършен в полза на Й. И. Л.. От становището на гл. архитект на [община], както и заключенията на вещите лица по техническите експертизи от 14.09.2020 г. и от 15.02.2021 г. е установено, че имотът е реално неподеляем. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят Й. И. Л. е поискал имотът да му бъде възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Съдът е приел възлагателната претенция за основателна по съображения, че Й. Л. и съпругата му Ц. Л. са живели в имота и понастоящем не притежават друго жилище, тъй като закупеният от тях през 2003 г. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], е дарен на дъщеря им И. Й. К. на 08.09.2020 г. Изложени са съображения, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала след смъртта на общия наследодател по наследство и независимо от обстоятелството, че общата наследодателка е направила завет, с който е накърнета запазена част и тя е възстановена, тя пак е възникнала въз основа на наследство от общата наследодателка. Във въззивната инстанция е назначена нова експертиза за пазарната цена на имота, която е установила, че цената му е 57 700 лв.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Приложим ли е чл. 349, ал. 2 ГПК като способ за извършване на делба на неподеляемо жилище при наличие на комбинирана съсобственост, доколкото делбеният имот представлява съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт”, и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства”. Поддържат, че решението е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата Й. И. Л. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият поставен от касаторите въпрос е формулиран според тяхната теза и не кореспондира на приетото от съда и на данните по делото, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Изводите на въззивния съд, че в случая не е налице т. н. смесена съсобственост са в съответствие с константната практика ВКС, обективирана в решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г., I г. о., решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г., I г. о. и решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., с която е прието, че понятието „смесена съсобственост“ се употребява в съдебната практика във връзка с приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), аналогична на чл. 349, ал. 2 ГПК, за да се означи съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили правото на собственост върху вещта по наследяване, а останалите - на друго основание. Когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм.), при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество. В посоченото от касаторите решение № 122 от 05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г. на ВКС, II г. о. е прието, че смесена съсобственост е налице щом в делбата участва съделител, който не е придобил правата си по наследство, а въз основа на сделка и впоследствие прекратена съпружеска имуществена общност. Доколкото в настоящия случай всеки един от съделителите е придобил правата си върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, то изводът на въззивния съд за основателност на искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК съответства на цитираната съдебна практика, както и на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Вторият поставен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, също е решен в съответствие с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите, според която съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви, тъй като въззивният съд се е произнесъл именно по този начин, като е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните факти, както и доводите и възраженията на страните, и е направил и самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Обстоятелството, че касаторите не са съгласни с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излагат аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение също не е налице. Във фазата по допускане на касационната жалба до разглеждане ВКС, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за евентуалната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая от съдържанието на мотивите на обжалваното решение не се разкрива въззивният съд да е нарушил императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, да е приложил правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуалноправна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Съгласно дадените в т. 7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС разяснения право на възлагане има съделителят - наследник, който не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата, дори същият да се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес, поради което и този извод на съда, във връзка с който касаторите считат, че решението е очевидно неправилно, е направен в съответствие със задължителната практика на ВКС и закона.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация сторените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1002 от 12.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2778/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.

О с ъ ж д а М. К. Л., М. Р. Л. и И. Р. Л. да заплатят на Й. И. Л. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: