3№ 800/21.04.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, в закритото съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3848 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 60/03.05.2022 г. по гр. д. № 135/2022 г., с което Апелативен съд – Варна, потвърждавайки решение № 16/09.02.2022 г. по гр. д. № 107/2021 г. на Окръжен съд – Силистра, е осъдил М. Д. Р. да заплати на Д. Б. Е. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 29 265.00 лв. – връщане на платеното по предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място].

Решението се обжалва от М. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материално-правен въпрос: Представляват ли евентуалните негативни последици за купувача от възбрана върху имота, предмет на предварителния договор, предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД на купувача по предварителния договор? Касаторът намира въпроса включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и счита, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – с Решение № 153/28.12.2012 г. по търг. д. № 1022/2011 г., I-во ТО, Решение № 231/13.02.2013 г. по търг. д. № 1268/2011 г., II-ро ТО и Решение № 22/03.04.2013 г. по търг. д. № 821/2011 г. I-во ТО (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 20 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД) и е необосновано. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касация Д. Е. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред Върховния касационен съд.

Въззивният съд е основал изводите си за разваляне на предварителния договор от 28.05.2020 г. на клаузите по чл. 2, ал. 1 и ал. 2, с които ответникът-продавач се е задължил да предаде имота без каквито и да е вещни, облигационни или други чужди права и задължения, тежести, претенции или каквито и да било обстоятелства, които ограничават правото на собственост в неговия пълен обем или могат да доведат до пълно или частично съдебно отстраняване от имота на ищеца-купувач. Съобразил е безспорните по делото факти, че към сключване на предварителния договор имотът е обект на възбрана, наложена на 02.09.2010 г. като обезпечителна мярка в наказателно производство, по което ответникът-купувач е привлечен за обвиняем (чл. 72 НПК), и към 16.11.2020 г., когато окончателният договор е следвало да бъде сключен, а продавачът да предаде имота на купувача, възбраната не е заличена, защото наказателното производство е висящо. Въззивният съд е заключил, че за ищеца-купувач се е породило правото на разваляне на договора (чл. 87, ал. 1 ЗЗД); че потестативното право е упражнено с иска, с който ищецът-купувач претендира последиците от развалянето на предварителния договор, и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ответникът-продавач дължи да му върне сумата 29 265 лв. – платената авансово част от цената на имота.

Въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника, пренесено пред него и като оплакване във въззивната жалба срещу първоинстанционното осъдително решение. Продавачът по предварителния договор е твърдял, че правото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД не е възникнало, защото страните са се съгласили да сключат окончателния договор в 30-дневен срок от плащането на остатъка от уговорената цена (60 000 лв.), а плащане няма. За да отхвърли възражението, въззивният съд се е мотивирал с това, че към изтичане на срока, в който продавачът е следвало да предаде имота (16.11.2020 г.), възбраната е породила действието по чл. 451 – чл. 453 ГПК, защото имотът, предмет на предварителния договор е собственост на ответника. продавач (така нот. акт №272/02.09.1997 г. за дарение), но обезпечителната възбрана не е могла да бъде заличена, защото наказателното дело е висящо. Добавил е, че за извода за виновното неизпълнение на задълженията по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от предварителния договор е без значение, дали ищецът-купувач е платил или не остатъка, а и неговото знание за вписаната възбрана.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението, но начинът, по който той му е отговорил, не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд. В трите цитирани от касатора решения се приема, че евентуалните негативни последици за купувача от ипотекирането на имота сами по себе си не представляват основание за разваляне на предварителния договор, а само доколкото са резултат от виновно неизпълнение на поето за това задължение на продавача по предварителния договор. След като страните са се споразумели, че продавачът се задължава да предаде имота без тежести и ипотеки, правно релевантният момент, към който следва да се преценява изпълнението на задължението, е този на предаване на имота. Приетото важи за задължението на продавача да предаде имота без каквито и да е тежести, претенции или каквито и да било обстоятелства, които ограничават правото на собственост в неговия пълен обем или могат да доведат до пълно или частично съдебно отстраняване от имота на ищеца-купувач (чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от предварителния договор от 28.05.2020 г.). Това е така, защото възбраната е наложена като обезпечителна мярка в наказателното производство, по което ответникът-продавач е обвиняем, и доколкото имотът е негова собственост, е породила действието по чл. 451 - 453 ГПК. Правно релевантният момент за преценката, дали ответникът-продавач по предварителния договор е във виновно неизпълнение на задължението по чл. 2, ал. 1 и ал. 2, е 16.11.2020 г. Към този момент наказателното производство, по което той е привлечен като обвиняем, е висящо, т. е. към релевантния момент – последната дата на срока за сключване на окончателния договор - няма законово основание възбраната да бъде заличена. Обещаният окончателен договор подлежи на вписване, но прехвърленото с него вещно право на собственост не би могло да се противопостави на държавата (арг. от чл. 72 НПК, вр. чл. 453, т. 1 ГПК). В съответствие с цитираните решения на Върховния касационен съд, въззивният съд е приел, че виновното неизпълнение на задължението по чл. 2, ал. и ал. 2 е породило правото на разваляне на предварителния договор по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, упражнено с иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а искът е изцяло основателен. Следователно по повдигнатия въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Касаторът се позовава, но не обосновава в какво се изразява очевидната неправилност на въззивното решение, а това е достатъчно, за да изключи основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника/сега касатор следва да се поставят разноските пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 60/03.05.2022 г. по гр. д. № 135/2022 г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА М. Д. Р. ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Ч. Е. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 250.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.