О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 337

гр. София, 29.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4750 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Ж. лично и като законен представител на Ж. И. Ж. против решение №66/28.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 25/2021 г. от състав на АС – Бургас.

Ответникът оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е приел, че искането за разсрочване на изпълнението на решението е неоснователно и го е оставил без уважение.

Макар и подадена като касационна жалба против решение на въззивен съд, жалбата представлява частна жалба против определение, с което съдът се е произнесъл по искане с правно основание чл.241 ГПК, за пръв път с решението си, доколкото е отменено решение на първоинстанционен съд и е постановено ново, с което е уважен установителния иск с правно основание чл.422 ГПК.

Съдът е приел, че искането за разсрочване на изпълнението на решението е допустимо, но независимо от доказаното влошено материално състояние на ответниците съдът намира искането на неоснователно. Възможността за разсрочване на вземането има за цел да облекчи положението на длъжника, но не може да намалява размера на дълга и да влошава положението на кредитора, поради което при разсрочване на изпълнението, след всяко предвидено плащане, върху останалата неизплатена част от задължението съдът следва да присъди законна лихва. В случая исканото разсрочване би довело до значително ново...