О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50131

София, 19.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д.Цгр. д. № 2711/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 260362 от 27.01.2022 г. по в. гр. д. № 13977/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 192736 от 14.08.2019 г. по гр. д. № 88046/2017 г. на Софийски районен съд, с което Н. И. Н. и С. Л. М. са осъдени на основание чл. 76 ЗС да предадат на В. Р. З. и Ю. Р. З. владението върху реална част от недвижим имот, която реална част е с площ 11 кв. м по протежението на цялата граница между поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], и поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с обща дължина на границата между двата имота 36 м, и с широчина 0.30 м, както и да възстановят съществуващото преди 19.06.2017 г. положение на границата между двата имота. С въззивното решение е уточнено местоположението на реалната част, като е постановено тя да се счита земя от поземлен имот с идентификатор ***по протежение на цялата граница с имот с идентификатор ***, заключена между точки 1-2-3-4-5-6-А-Б-1 по комбинираната скица на в. л. М., която, приподписана от съда, съставлява неразделна част от съдебното решение.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника Н. И. Н. чрез неговите пълномощници адв. В. Л. и адв. Д. Ц.. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим иск. Жалбоподателят поддържа,...