Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „К. Е Ес Енерджи“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Р.М. срещу решение №51 от 24.02.2022г. по в. т.д. №628/2021г. на Апелативен съд - Варна, с което се потвърждава решение №119 от 10.05.2021г. по т. д.№1112/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Енерго–П. П“ АД, [населено място] осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.31, ал.1 ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите: 53 779.34 лева, представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017г. и 14 988.44 лева, представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска; 5 264.51 лева, представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017г. и сума в размер 1 468.15 лева, представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска, 62 586.26 лева, представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. септември 2017г. и сума в размер 16 775.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска, сума в размер 3 939.49 лева, представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. септември 2017 г. и сума в размер 1 098.62 лева, представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им плащане. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че решението е вероятно недопустимо, тъй като е постановено в противоречие с ТР №1/2017г. от 09.07.2019г. по т. д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС - в нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството не е спряно при наличие на преюдициален спор /висящо дело по обжалване на решение СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР, т.1.7./. Излага доводи, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с чл.31, ал.5 ЗЕВИ вр. с §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ. Поддържа, че в нарушение на закона въззивният съд не е приложил последствията от отмяната на т.2.7. и т.2.8. от решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и неправилно е приел, че процесната ВяЕЦ не може да бъде отнесена едновременно до централите, работещи до 2 250 часа и тези работещи над 2 250 часа в рамките на една календарна година, респ. е достигнал до неправилния извод, че по отношение на ищеца са приложими само преференциалните цени по т.8 от решение №Ц-10/2011г. на КЕВР до достигане на 2250 часа работа на централата. Счита, че не са обсъдени всички изложени от него твърдения и аргументи, вкл. съдът не се е произнесъл по валидността на решение СП-5/2019г. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1/ Преюдициален ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК спорът за законосъобразността на индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка?“- твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №410/27.09.2019г. по ч. т.д. №1813/2019 на I т. о., определение №10 от 06.01.2021г., ч. т.д.№2479/2020г., ІІ т. о. и цитираните в тях определение №25/10.01.2013г. по ч. гр. д. №795/2012 на IV г. о.; определение №40/18.01.2018г. по ч. т.д. №2586/2017г. на I т. о. и др. „2/При наличие на предпоставките, предвидени в чл.17, ал.2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта?; 3/Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл.17, ал.2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /ex lege/ правомощие на съда?; 4/ Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл.17, ал.2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение?; 5/ Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на индивидуален административен акт дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?; 6/ Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността в следствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор?“. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по въпрос №1/ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроси от №2 до № 6, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Енерго-П. П“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорва касационната жалба, като излага доводи, че няма основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че предмет на делото са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.31, ал.1 ЗЕВИ и чл.86 ЗЗД, предявени от „К. Е Ес Енерджи“ ЕООД, имащ качеството производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник /ВяЕЦ/ срещу „Енерго-П. П“ АД - краен снабдител на електрическа енергия, за дължими суми, представляващи неплатена цена на изкупена електрическа енергия за м. август и за м. септември 2017г., както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, като споделя мотивите на окръжния съд за тяхната неоснователност. Решаващият съдебен състав отграничава като основен спорен правен въпрос по делото възможността след изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ и приемането на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР процесната ВяЕЦ, собственост на ищеца, да попадне в рамките на едногодишен период последователно в две ценови категории, определени в т.1.7. и 1.8. от същото решение, съответно произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т.8 и по т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР за достигнато нетно специфично производство на ел. енергия, съответно до и над 2000 kWh и до и над 2 250 часа, като едва след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар. Като анализира изменената правна уредба апелативният съдебен състав приема, че заплащането на произведена електрическа енергия от възобновяем източник по преференциални цени става не съобразно фактически произведените количества до един от двата прага на достигнато нетно специфично производство на ел. енергия, а съобразно технологичната годност за работа на обекта през календарната година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две ветрови зони по силата на Решение №Ц-13/28.06.2006г. на ДКЕВР. С оглед мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обн. в ДВ, бр.56/24.07.2015г., в сила от 24.07.2015г./, с който е изменена нормата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, съдът намира, че целта на законодателя е да се създадат условия да бъдат изкупувани по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР, респ. да се постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, изключващ възможността за неоснователно обогатяване на последните. Съдът счита за неоснователно възражението на ищеца за липса на валидно определено нетно специфично производство от КЕВР, като излага и доводи, че законът не допуска гарантирано изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по преференциални цени.

Въззивният съдебен състав прима за безспорно, че съгласно чл.18, ал.1-ал.4 от сключения на 11.05.2009г. между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, технологичната годност за работа на обекта на ищеца през календарната година е до 2250 часа. Предвид изложеното стига до извод, че за тази ВяЕЦ е приложима преференциалната цена за достигнато нетно специфично производство от 2000 kWh годишно – по 188.29 лв/МWh, като произведените над този праг количества електроенергия се заплащат по цени за излишък на балансиращия пазар, респ. няма основание след достигането през м. август 2017г. на производство от 2000 kWh да бъде присъдена разликата до преференциална цена – 172.95 лв/МWh за достигнатото нетно специфично производство електроенергия над 2000 kWh. С оглед изложеното съдът стига до извод, че произведената през м. август и м. септември 2017г. електрическа енергия е надлежно заплатена по цени за излишък на балансиращия пазар, поради което и исковете са неоснователни.

Решаващият съдебен състав излага аргументи, че обжалването пред ВАС на Решение №СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР за установяване на нетното специфично производство на ел. енергия, взето след отмяна на т.1.7. от Решение №СП-1/31.07.2015г. не променя тези изводи, тъй като оспореното по съдебен ред решение е предварително изпълняемо без оглед на предприетото обжалване /чл.13, ал.9 ЗЕ/ и липсва основание за спиране на гражданското дело по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С оглед изложеното като неоснователно е отхвърлено и възражението за допуснато процесуално нарушение поради отказ на първоинстанционния съд да спре производството.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и няма основание за допускане до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият и шестият от поставените от касатора въпроси са относими към поддържаното в касационната жалба оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Тези въпроси съдържат в себе си твърдение за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото поради висящността на преюдициален административен спор, поради което са от значение за произнасянето по допустимостта на обжалваното решение предвид възприетото в ТР №1/09.07.2019г. по т. д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е недопустимо и подлежи на обезсилване. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице сочената допълнителна предпоставка за допускане до касационен контрол по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивното решение е в пълно съответствие с постановената съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №60073 от 16.11.2021г., т. д.№1184/2020г., І т. о., решение №60130/31.01.2022г., т. д.№1681/20г., ІІ т. о., определенията по ч. т.д. №1628/2019г., ч. т.д. №985/2021г., ч. т.д. №429/2021г. на II т. о. на ВКС, както и определенията по ч. т.д. №926/2021г., ч. т.д. №595/2021г. на I т. о. на ВКС и др.

В посочената практика на ВКС, с която въззивното решение е в съответствие, е прието, че съгласно изменението на чл.31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. С §17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. С разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗЕ е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, предвиден в чл.166, ал.1 АПК, като е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, предвид значимостта на регулираните обществени отношения. Такива са и издадените на основание §17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/2015г./ Решение №СП-1/31.07.2015г. и Решение №СП-5/28.03.2019г. /след отмяна на Решение №СП-1/31.07.2015г. /в частта относно т.1.7., касаеща вятърни централи работещи до 2250 часа/. С тези решения КЕВР само установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер във влезлите в сила Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР във вр. с Решение №Ц-013/28.06.2006г. на ДКЕВР нетно специфично производство, което е един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. По силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, следва за процесния период да се зачетат правните последици, към които е насочен.

Цитираната от касатора практика не води до различен извод, тъй като определенията, с които не е допуснато касационно обжалване, нямат правната характеристика на съдебен акт, с който състав на ВКС се произнася по съществото на жалбата.

Останалите поставени от касатора въпроси - относно приложението на чл.17, ал.2 ГПК, не отговарят на общото изискване за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е излагал мотиви относно приложението на чл.17, ал.2 ГПК, а е обсъдил законовата регламентация на процесните отношения, респ. нормативно установеното ограничение за изкупуване на произведената енергия; законодателното разрешение в чл.13, ал.9 ЗЕ - решенията на КЕВР да подлежат на изпълнение, което не подлежи на спиране с обжалването им; обстоятелството, че решенията са породили действие в отношенията между страните и за процесния период следва да се зачетат правните им последици. Предвид изложеното поставените въпроси не са обусловили крайния изход на спора.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да плати на ответната страна разноските за касационното производство в размер на 8 136.00 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №51 от 24.02.2022г. по в. т.д. №628/2021г. на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА „К. Е Ес Енерджи“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на „Енерго–П. П“ АД, [населено място] сумата 8 136.00 лева разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.