О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 336

София,29.04.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3058 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., чрез назначения му особен представител - адв. М. Д. против решение № 260065/26.04.2021 г. по в. гр. д. № 497/2020 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е потвърдено решение № 270 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 284/2017 г. на Окръжен съд Варна, с което на основание чл.87, ал.3 вр. чл.189 ЗЗД е развален до размер на 5/6 ид. части, договор за продажба, сключен на 27.10.2014 г. с нот. акт № 64, том III, дело № 405/2014 г., на апартамент № 6, находящ се в [населено място] ,[жк], [жилищен адрес] идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 60,90 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 6, както и с 0.7778 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя - поземлен имот с идентификатор [номер], поради неизпълнение на задължението за прехвърляне на собственост, по иска предявен от Б. К. Б. срещу М. Г. М.; на основание чл.189, изр.2, предл.1 ЗЗД М. Г. М. е осъден да заплати на Б. К. Б. сумата от 66 819,17 лв., представляваща платената по разваления договор за продажба цена; на основание чл.189, изр.2, предл.2 ЗЗД М. Г. М. и Г. М. Г. са осъдени при условията на солидарност да заплатят на Б. К. Б. сумата от 1 560,00 лв., представляваща разноски, сторени от ищеца по разваления договор, както и сумата от 4 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете – 28.07.2015 г. до окончателното им изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че изводите на въззивния съд противоречат на събраните по делото писмени доказателства; допуснати са съществени процесуални нарушения, изразяващи се недопускане на гласни доказателствени средства, неконституиране на трето лице помагач на ответниците и съответно предявяване на обратни искове срещу него; неправилно е приложена разпоредбата на 189 ЗЗД, вместо тази на чл.190 ЗЗД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /без посочване на съдебна практика на ВКС, на която обжалваното въззивно решение противоречи/, както и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /без да се излага конкретна обосновка/, следните въпроси: 1/ Може ли съдът да постанови привидност в стойността на сделката, ако ищецът не само не се е позовал на такава, но е представил безспорни доказателства за извършени от предходния собственик на имота подобрения и по основание и по размер; 2/ Когато е уважен иск по чл.108 ЗС, но по делото са представени безспорни доказателства от отстранения купувач за извършени подобрения от предходния собственик на имота, какво следва да върне отстранения от имота купувач – имота, описан по нотариален акт, без извършените в него подобрения или имота с извършените в него подобрения; 3/ Допустима ли е злоупотреба с права от отстранения от имота купувач, когато не упражни правото си на задържане и не поиска от собственика на имота, заплащане на подобренията, а поиска заплащане на същите от продавача, прехвърлил му чужд имот, който вече веднъж ги е платил, извършвайки ги в имота и 4/ Налице ли е правен интерес от иск за връщане на заплатената по договора сума в частта за подобренията срещу лицето, което е извършило последните, или е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът, който е отстранен от имота, се е отказал да упражни правото си на задържане и да претендира стойността на подобренията от собственика на имота. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението, с обосновка, че решението противоречи на събраните по делото доказателства.

Насрещната страна – Б. К. Б., чрез пълномощника си адв. А. Н., в отговор на жалбата аргументира становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта по исковете с правно основание чл.87, ал.3 вр. чл.189 ЗЗД и чл.189, изр.2, предл.1 и 2 ЗЗД, въззивният съд е приел следното от фактическа страна: на 27.10.2014 г. с нот. акт № 64, том III, дело № 405/2014 г., ответниците М. Г. М. и Г. М. Г., представлявана от М. М., са продали на ищеца Б. К. Б. недвижим имот –апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] идентификатор [номер] по кад. карта и кад. регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 60,90 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 6, както и 0.7778 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя - поземлен имот с идентификатор [номер]; през 2015 г. по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Ю. Т. К. срещу Б. К. Б. е образувано гр. д. № 2954/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд с предмет установяване на собствеността и предаване на владението върху процесния имот, което е приключило с влязло в сила на 25.02.2019 г. решение, с което е признато за установено по отношение на Б. Б., че Ю. К. е собственик на имота и Б. Б. е осъден да й предаде владението върху него, като решението е постановено при участие на М. М. като трето лице-помагач на ответника Б. Б. – настоящ ищец. При тази факти, въззивният съд е приел, че продавачите по договора от 27.10.2014 г. не са изпълнили основното си задължение – да прехвърлят собствеността на продавания имот, поради което се явяват неизправна страна по договора. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства купувачът Б. да е знаел за правата на третото лице или да е можел да узнае за тях при положена дължима грижа, предвид липсата на вписвания, сочещи на такива права в публичните регистри по партидата на продавачите, съдът е приел, че последният е добросъвестен и има право да развали договора на основание чл.87, ал.3 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД, като в този случай купувачът е длъжен да му върне платената цена /без значение дали е добросъвестен/ и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта /с оглед установената по делото добросъвестност на купувача/. Във връзка с повдигнатия от ищеца въпрос за симулативността на цената по договора за продажба, посочена в нотариалния акт, съдът е приел за основателни и доказани твърденията му, че реално заплатената от него цена е в размер на 80 183 лв., а не привидно вписаната в акта от 20 000 евро. За да достигне до този извод, съдът е взел предвид сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба от 01.10.2014 г., съгласно който цената на имота е 41 000 евро или левовата равностойност на 80 183,03 лв., като е уговорено заплащане на капаро от 4 1000 евро или 8 018,90 лв. в деня на сключването му, за което договорът има силата на разписка, а остатъкът от 36 900 евро с левова равностойност от 72 170,13 лв. в деня на изповядване на сделката в срок до 01.11.2014 г. Преценявайки приетите по делото три броя платежни нареждания от 27.10.2014 г., съдът е приел за установено, че остатъкът от цената на имота, посочена в предварителния договор, е преведен изцяло от купувача. По повод възраженията на въззивника, съдът е посочил, че предварителният договор, подписан от продавачите и опровергаващ вписаната в нотариалния акт цена от 20 000 евро, съставлява начало на писмено доказателство и за пълното доказване на действителната цена по сделката са допустими свидетелски показания. След като цената от 80 183 лв. е платена от купувача на продавачите, всеки от тях дължи връщане на полученото от него, съобразно квотата в съсобствеността на основание чл.189, ал.1 ЗЗД. Предвид добросъвестността на купувача, последният има право да получи и разноските по сключването на договора, които са установени по делото с писмени доказателства и възлизат на 1 560,00 лв. Съобразявайки разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2012 г., ОСГТК, въззивният съд е приел, че воденото дело по чл.108 ЗС и отстраняването от имота, се е отразило негативно на ищеца в емоционален и здравословен аспект – като глава на младо семейство с малко дете, преживял тежко случилото се, станал тревожен, изпитвал стрес, страдал от безсъние, изпитвал вина към родителите си зареди парите, които му дали за закупуване на жилището. Съдът е приел, че така установените конкретни вреди са пряка и непосредствена последица от евикцията и са следствие на неизпълнението на задълженията на продавачите да прехвърлят собствеността на имота, като тези вреди са обичайни такива и житейски логични, както и предвидими при пораждане на задължението, поради което подлежат на обезщетяване и без да се подлага на преценка липсата на добросъвестност на продавача. Съобразявайки естеството на претърпените вреди, продължителността на производството по чл.108 ЗС от около 4 години и стандарта на живот в страната, съдът е приел, че за обезщетяването им следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 4 000 лв., което се дължи солидарно от продавачите.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:

За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК и решението на въззивния съд да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС. На първо място следва да се посочи, че формулираните в изложението въпроси нямат характер на правни въпроси, тъй като те нямат никакво отношение към предмета на конкретния спор – реализиране правата на купувача при евикция и съответно не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Последният не се е произнасял по въпроси, свързани правото на задържане на имота до заплащането на извършени в него подобрения или по въпроса кога е налице злоупотреба с процесуални права. При липсата на общото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се разглеждат сочените допълнителни критерий, които са бланкетно заявени от касатора. В случая конкретна практика на ВКС, в т. ч. и задължителна такава, не е посочена нито в изложението, нито в касационната жалба. Липсва и обосновка на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не се твърди, че отговорът на поставените въпроси цели отстраняване на противоречива практика, каквато не се сочи, или е налице необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна такава, на каквато също липсва позоваване или пък, че произнасянето по тези въпроси се налага поради непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в конкретна правна норма.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. Фактическият състав на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушение на основни правила на съдопроизводствения ред или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Подобни пороци не са наведени от касатора и не се разкриват от мотивите на въззивното решение.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна по жалбата сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, които са в размер на 1000,00 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260065/26.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 497/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна.

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] – адв. М. Д. да заплати на Б. К. Б. разноски за касационната инстанция в размер на 1000,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: