О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
София, 18.05.2023 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4006 по описа за 2022г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, както следва: 1/ от Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) срещу решение № 560/18.04.2022г., постановено по възз. гр. дело №1123/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №261696/09.12.2020г. по гр. дело № 4716/2020г. на СГС в частта, с която касаторът – ответник е осъден да заплати на Г. Ф. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Г. Ф. В. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Л. Н., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като посочената в изложението съдебна практика е неотносима към процесния случай. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
2/ от Г. Ф. В., чрез адв. Л. Н., срещу решение № 560/18.04.2022г., постановено по възз. гр. дело №1123/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №261696/09.12.2020г. по гр. дело № 4716/2020г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. В. срещу ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, за разликата над 30 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, и необоснованост.
Насрещната страна – Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Г. Ф. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата над 30 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане.
За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че с постановление от 17.07.2012 г. по досъдебно производство № 19-П/2012 г. на СО-СГП, пр. пр. № 4-1101/2012 г. на СГП, ищецът Г. В. бил привлечен като обвиняем за престъпления за това, че на 08.05.2012г., в съучастие като помагач с извършителите С. и К. и с помагача С. поискал от М. Н. С. и Д. С. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – придобиване на право върху недвижима собственост от строяща се сграда в к. к.“С.б.“, общ.Н., с площ от 480 кв. м, с приблизителна левова равностойност 850 000лв.; на 05.07.2012г., в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. поискал от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – левовата равностойност на 480 кв. м от недвижима собственост от строяща се сграда в к. к.“С. б.“, общ.Н. от 850 000лв.; на 17.07.2012г. в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. приел от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – пари в размер на 50 000лв. – престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, б „а“, вр. чл.301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 4 НК. Съдът приел, че посочените деяния съставляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 11, ал. 2 и чл.93, т. 7 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години.
Съдът констатирал още, че: с Постановление от 17.07.2012г. по отношение на ищеца В. била взета мярка за процесуална принуда – „прокурорско задържане за 3 денонощия“. С протоколно определение от 20.07.2012 г. на СГС, НО, 23 с-в по НЧД № С-198/2012 г., потвърдено с определение на САС по ВНЧД № П78/2012 г., на ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“; С протоколно определение от 17.12.2012 г., влязло в сила на 21.12.2012 г. на СГС, НО, 7 с-в по НЧД № С-322/20212 г. мярката за неотклонение на ищеца била изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. ; С постановление на СГП за отмяна на мерки за неотклонение от 04.02.2014 г. по НП № 4-1101/2012 г. била отменена наложената на В. мярка „паричната гаранция“ и сумата по гаранцията била освободена.
Съдът установил, че с постановление от 03.11.2014 г. прокурор при СГП частично прекратил наказателното производство по отношение на Г. В. за извършеното от същия искане на подкуп на 08.05.2012г. и на 05.07.2012г.
На същата дата, 03.11.2014 г., по същото наказателно производство Г. В. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. 1, пр. последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че: на 27.06.2012г. в съучастие като помагач със С. и К. и с помагач – С., от името на извършителите С. и К. поискал от С. и Христов материална облага – пари плюс имот, която не им се следвала: 687 216лв. – обща левова равностойност по осреднени пазарни цени за тримесечието май – юли 2012г. на 480 кв. м обща жилищна площ на няколко апартамента в строяща се жилищна сграда в к. к.“С. б., общ.Н. /сега хотел Б/, собствени на възложителя на строителството „В. Ко“ Е. – София; реално и безвъзмездно прехвърляне чрез отчуждителна сделка на него, помагача В., на собствеността върху магазин №2, заедно с припадащите му се общи части от сградата в к. к.“С.б.“, общ. Н. /сега хотел Б./, с площ общо 31,05 кв. м и левова равностойност 48 898,78лв. по усреднени пазарни цени за тримесечието май – юли 2012г., собственост на възложителя на строителството „В. Ко“ Е. – София; на 17.07.2012г. в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача Сучев приел от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – пари в размер на 50 000лв, като подкупът бил в особено големи размери, представляващ особено тежък случай.
С определение от 05.06.2015 г. по НОХД № С-40/2015 г. по описа на СГС, НК,18 с-в, наказателно производство, водено срещу ищеца по настоящото дело Г. В., било прекратено.
Съдът посочил, че на 16.05.2016г. последвало внасяне на нов обвинителен акт срещу ищеца, по който с разпореждане от 30.05.2016 г. по н. о.х. д. № 19/2016 г. на СГС производството отново било прекратено, а на Прокуратурата даден едномесечен срок за внасяне на делото в съда, каквото не последвало. Въз основа на изложеното, съдът установил, че производството срещу ищеца продължило четири години (без 17 дни), от които в продължение на 5 месеца той търпял мярка за неотклонение задържане под стража.
Въззивният съд установил още, че задържането на ищеца В. било широко огласено в медиите, като разискването на престъплението, за което бил обвинен продължило и след приключване на наказателното производство срещу него.
Съдът кредитирал показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели, от които приел за установено, че към датата на повдигане на обвинението и задържането му ищецът, бил семеен с една дъщеря; развивал успешно няколко печеливши търговски начинания; бил инициативен, с изграден авторитет сред бизнес-средите, в които работил и приятелския кръг, където се е ползвал с нужното уважение. Установил, че след задържането му и разгласяване на образуваното производство ищецът бил притеснен за себе си и за семейството си. Понесъл тежко задържането му под стража, както заради лошата хигиена, обстановката и храната в ареста, така и заради състоянието на дъщеря му, чието здраве, засегнато от наркотична зависимост, се влошило рязко. Съдът констатирал, че заболяването, от което ищецът страдал към момента на задържането му – дискова херния, се влошило и обострило по време на престоя му в ареста /според приложените епикризи и съдебно-медицинска експертиза по ДП № 19-П/2012 г. по описа на СГП/, което се нуждаело от оперативно лечение. Ищецът изгубил увереността си, накърнени били достойнството и авторитета му. Съдът изложил, че повдигнатото и поддържано обвинение причинило на Г. В. притеснение, несигурност, потиснатост, загуба на част от познатите и колегите му, а разпространената информация за производството уронила добро му име и общественото му положение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод за наличие на елементите от фактическия състав, пораждащ вземането по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, поради което намерил иска за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени за доказан по основание. При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, съдът взел предвид следните обстоятелства: продължителността на наказателното преследване от почти четири години; тежестта на повдигнатото обвинение и характерът на престъплението, което е тежко, тъй като за извършването му се предвижда наказание - лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7; броят на мерките за неотклонение – „задържане под стража“ и „парична гаранция“, взети по отношение на неоснователно обвиненото лице и особено продължителността на първата от тях, която е била с времетраене от пет месеца; общественото и социално положение на увредения, който бил утвърден в сферата на своята дейност търговец, и притежавания от него авторитет в обществото и бизнес-средите, както и факта, че воденото наказателно производство с конкретното повдигнато обвинение се е отразило негативно на репутацията му и върху душевното му състояние. Съдът отчел формираната съдебна практика на ВКС за размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси – решение № 16/02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г., III г. о. и решение № 401/21.10.2011 г. по гр. д. № 483/2011 г., IVг. о., както и публичното разгласяване на процеса и свързаните с това негативни емоционални последици. Във връзка с последните отбелязал, че разгласяването и неговите последици са част от вредоносния резултат настъпил от повдигнатото обвинение, по което наказателното производство е прекратено, поради което направил извод, че тези вреди също подлежат на репариране от субституента на държавата. Съдът отчел и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.
Изложените съображения обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на Г. Ф. В. вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, производството по което е прекратено, е в размер на 30 000лв., като посочил, че осъждането на прокуратурата само по себе си също има ефект на репарация. Присъдил и законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане.
Касаторът – ищец Г. Ф. В. обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ В настоящия случай имат ли и какво количествено изражение върху размера на присъденото обезщетение тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.302а от НК, предвиденото наказание за това престъпление, продължилото 4 години ДП, както и търпяната в продължение на 5 месеца мярка за неотклонение „задържане под стража“?; 2/В настоящия случай какви са базовите критерии и какво е количественото им отражение върху размера на присъденото обезщетение в контекста на тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.302а от НК, предвиденото наказание за това престъпление, продължилото 4 години ДП, както и търпяната в продължение на 5 месеца мярка за неотклонение „задържане под стража“?; 3/ Съпоставими ли са обезщетенията, присъдени за незаконно обвинение по чл.308 от НК, чл.309 от НК, чл.310 от НК, чл.323 от НК с обезщетенията следващи се за незаконно обвинение по чл.302а от НК и тази съпоставка отразила ли се е в отрицателна посока върху присъденото на В. обезщетение за неимуществени вреди?; 4/ Липсата на съдебна практика за обезщетение по ЗОДОВ за незаконно обвинение по чл.302а от НК налага ли създаването на такава или за точното прилагане на закона и развитието на правото е достатъчна и съдебна практика, касателно по-леки престъпления, с най-леките мерки за неотклонение? Създаването на такава практика би ли се отразило, как и защо върху размера на присъденото на В. обезщетение?; 5/ В случай, че се приеме, че създаването на съдебна практика по конкретния казус не е необходимо, коя група от посочените съдебни практики на САС или на ищцовата страна следва да се приложи в случая; коя от двете групи съдебна практика е приложима и сходна към настоящия казус. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях не е налице формирана съдебна практика, по приложение на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с конкретната хипотеза на неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение по чл.302а от НК.
Касаторът – ответник Прокуратурата на Р. Б. обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства – за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и на разпоредбите на т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, защото част от неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. 2/ За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД, обективирана в решение №53/07.05.2019г. по г. д.№3528/2018г. ІІІ г. о.; решение №159/09.10.2019г. по г. д.№89/2019г. ІІІ г. о.; решение №182/05.12.2012г. по г. д.№1331/2016г. ІІІ г. о.; решение №199/29.10.2018г. по г. д.№363/2018г. ІV г. о.
Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от двете страни в производството въпроси касаят начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето му, поради което следва да бъдат разгледани в тяхната цялост. Същите следва да бъдат обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), до един, по-общо формулиран правен въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
Съдът намира, че така формулирания въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело, като по него е налице многобройна и непротиворечива практика на състави на Върховния касационен съд. Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение противоречи на дадените в нея разяснения, тъй като при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които имат значение – не е отчел продължителния период на наложената на пострадалия мярка за неотклонение „задържане под стража“, отразяващо се на интензитета на претърпените вреди и при индивидуализиране на обезщетението.
Предвид изложеното, касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
Касаторът Г. Ф. В. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Жалбоподателят ПРБ не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 560/18.04.2022г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр. д. № 1123/2021 г.
УКАЗВА на касатора Г. Ф. В., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: