О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50002

гр. София, 14.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 874 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. С. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. Ж. И., против въззивното решение № 121 от 19 ноември 2021 г., постановено по в. гр. д. № 411/2021 г. по описа на Апелативен съд Б., с което е потвърдено решение № 272 от 13 юли 2021 г., постановено по гр. д. № 25/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, за отхвърляне на предявения от С. срещу И. Ф. К., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че С. не дължи на К. сумата от 61800 лева главница и 3090 лева договорна неустойка за забава за периода 09.09.-08.10.2008 г. за задължение, произтичащо от договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в противоречие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът е приел, че по процесното изпълнително производство не е настъпила перемпция. Оспорва се изводът, че в случая не е било налице бездействие на взискателя, тъй като работодателят не е превеждал суми по наложения запор поради наличието на предходни запори върху трудовото възнаграждение на длъжника. Поддържа се, че в случая намират приложение постановките на т. 10 от ТР...