О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 334

гр. София, 28.04.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 3281 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото „Банка ДСК“ АД срещу решение № 260066/22.03.2021 г., постановено по възз. търг. дело № 766/2020 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната му част първоинстанционното решение № 20316/22.10.2020 г. по търг. дело № 17/2020 г. на Смолянския окръжен съд, са отхвърлени частично, предявените от банката-жалбоподател срещу А. Д. В., установителни искове по чл. 422 от ГПК, за следните суми, претендирани по договор за кредит за текущо потребление от 17.07.2014 г., а именно: главница – за разликата над 21 184.41 лв. до 24 410.94 лв., договорни лихви – за разликата над 3 100.63 лв. до 6 832.88 лв. и санкционни лихви – за разликата над 244.36 лв. до 352.38 лв., които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 63/29.07.2019 г. по ч. гр. дело № 129/2019 г. на Чепеларския районен съд.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответникът А. В. не е подал отговор на касационната жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на банката-жалбоподател, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният правен въпрос: как следва да се определи промяна на цената по договор за кредит, която е предвидена в договора за кредит, но не следва от изменение на референтен лихвен процент по кредита, а от неизпълнение от кредитополучателя на изрично поето в договора за кредит задължение – като едностранна промяна на цената по договора за кредит или като промяна, извършена на основание уговорка в договора за кредит, която уговорка е постигната в резултат на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по договора за кредит; в случай, че се приеме, че промяната не е едностранна, представлява ли тя предвидено в договора основание, което да обоснове извършването на промяна в лихвата по договора за кредит. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 98/25.07.2017 г. по търг. д. № 535/2016 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 299/15.02.2019 г. по търг. д. № 2023/2017 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 205/07.11.2016 г. по търг. д. № 154/2016 г. на І-во търг. отд. на ВКС. В тази връзка се сочат и първоинстанционни и въззивни решения на районен и окръжни съдилища, които очевидно не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касаторът навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В изложението се сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като се излагат съображения и за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че съдът очевидно грешно бил приел, че настъпилата по кредита промяна е едностранна, в резултат на промени в променливата компонента, участваща във формирането на лихвата (БЛП), а случаят не е такъв. Касаторът сочи, че действително в договора няма яснота как се променя променливият компонент (БЛП), участващ при формирането на лихвата, но изтъква, че това не е от значение за конкретния спор, тъй като по кредита няма такава промяна, не се и твърди. Сочи също, че промяната е настъпила в резултат на липса на превод на работна заплата, което е неизпълнение на задължение на кредитополучателя по условията на кредита. С оглед това, банката-жалбоподател поддържа, че в случая увеличаването на лихвения процент не се извършвало едностранно от нея без информираността на кредитополучателя, а било изначално договорено и настъпвало при предварително установените от страната предпоставки. В тази връзка сочи и че доколкото изпълнението на условията е зависело от кредитополучателя, той можел да контролира изменението на лихвения процент и условията по кредита, касаещи дължимата лихва. Касаторът поддържа и че неправилността била явна, защото се извеждала от мотивите на въззивното решение, а не предполагала задължителна проверка и съпоставка на материалите по делото с обсъжданото в мотивите.

По така наведените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел за безспорни по делото обстоятелствата, че между страните е сключен договор за текущо потребление от 17.07.2014 г., действащ при общи условия, по силата на който банката-ищец е отпуснала на ответника-кредитополучател кредит в размер 30 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване; че кредитът е усвоен на 17.04.2014 г.; че е започнало погасяването на ежемесечните погасителни вноски от страна на кредитополучателя; както и че същият не е погасявал тези вноски за периода 05.07.2017 г. - 26.07.2019 г. Поради допусната забава в плащането на главницата и лихвите по кредита, целият кредит е обявен от банката за предсрочно изискуем, като длъжникът е уведомен за това на 25.06.2019 г.

Апелативният съд е посочил, че спорният въпрос във въззивното производство въпрос е дали са неравноправни или не по смисъла на чл. 143, т.10 и т. 12 от ЗЗП клаузата на чл. 8, изр. 2 от договора за кредит и клаузите на чл. 7, т. т. 1-9 от общите условия. С оглед това, съдът е обсъдил съдържанието на тези клаузи, а именно: Съгласно чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 9.5 % годишно или 0.03 % на ден при изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети частно банкиране на банката“ и приложенията към него. При нарушение на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно „Договора за ползване на пакети частно банкиране на банката“. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим за стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за кредит е 14.95 % годишно или 0.04 % на ден. Съгласно чл. 11 от договора за ползване на пакети частно банкиране на банката, банката може да отнеме преференциалните условия по предоставения кредит, без клиентът да отпада от сегмента „Частно банкиране“ и без да се отнемат останалите преференциални условия по пакетите частно банкиране, когато два последователни месеца няма постъпления по разплащателната сметка на суми, представляващи задължително изискване по това приложение за ползване съответния вид кредит, като отнените преференции се възстановяват, когато изискването за ползане на съответните преференции отново е изпълнено. В раздел трети от общите условия е уредено олихвяването на кредита. Съгласно чл. 7.1, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент (БЛП, променлива компонента), определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора. Съгласно чл. 7.2, методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата му. Съгласно чл. 7.3, при промяна на лихвения процент кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на последния посочен от него адрес, определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план. В чл. 7.4 е уредено правото на кредитополучателя в 30-дневен срок от получаване на уведомление за увеличение на лихвения процент, да се откаже от договора, като погаси всички възникнали задължения при лихвения процент, действащ преди промяната. Съгласно чл. 7.5, лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща ежемесечно. В чл. 7.6 и 7.7 е посочено как се броят месецът и годината и начинът на изчисление на лихвения процент, в чл. 7.8 – условията за определяне на лихвения процент, когато кредитът е обезпечен със залог върху влог/депозит, в чл. 7.9 – промяната на лихвения процент при договорена преференциална лихва. В този случай, когато кредитополучателят заплаща преференциален лихвен процент по кредита, при неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен преференциален лихвен процент, кредитополучателят губи право да ползва изцяло или частично съответната преференциална лихва от датата на неизпълнението. Кредиторът определя нов размер на месечната вноска и предоставя на кредитополучателя нов актуализиран погасителен план.

Въз основа на гореизложеното и данните по делото, въззивният съд е приел, че отпуснатият кредит е при условието на чл. 8, изр. 1 от договора – олихвява се с преференциален лихвен процент в размер 9.5 % годишно или 0.03 % на ден. Този лихвен процент е залегнал в погасителния план към договора за кредит; с него се е олихвявал кредита до 05.09.2015 г., към който момент се твърди от ищеца, че са нарушени условията за кредитирането. След тази дата лихвеният процент е променен на 14.95 % и този процент не е променян до обявяване на предсрочната изискуемост, което е установено от съдебно-счетоводната експертиза по делото. Апелативният съд е посочил и че преференциалният лихвен процент е уговорен в чл. 8 от договора за кредит, в чл. 11 от договора за ползване на пакети частно банкиране, съставляващ приложение № 1 към договора за кредит, и в чл. 7, т. 9 от общите условия. Първоначалният преференциален лихвен процент е 9.5 %, като същият подлежи за промяна при условието на чл. 11, а именно – когато два последователни месеца няма постъпления по разплащателната сметка на суми, представляващи задължително изискване по това приложение за ползване съответния вид кредит. В този случай кредиторът определя нов размер на месечната вноска, като изготвя нов погасителен план. Преференциалният лихвен процент се увеличава съгласно договора за ползване на пакети частно банкиране. Посочен е максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент –променливият лихвен процент със съответните изменения на променливата му компонента към датата на сключване на договора за кредит. В договора за ползване на пакети частно банкиране са посочени лихвени проценти плюс съответната надбавка, без същата да е конкретизирана. Тя не е посочена и в самия договор за кредит.

Въззивният съд е приел, че при така постигнатите договорки не става ясно по какъв механизъм ще се увеличи преференциалният лихвен процент при настъпване на условията за неговото изменение. Предвидено е и в договора, и в общите условия кредиторът да може да увеличи приложимия преференциален лихвен процент. Посочен е максималният размер, до който може да достигне увеличението – 14.95 %, който е към датата на сключване на договора. Не става ясно обаче, как ще се промени променливият лихвен процент, по каква методология, дали ще зависи само от обективни критерии или ще има възможност банката да влияе при неговото определяне. Съдът е изтъкнал, че съгласно общия принцип, съдържащ се в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, в договор, сключен с потребител, неравноправни са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Такива са клаузите, позволяващи на търговеца да налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, и да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата – т. 10 и т. 12 на чл. 143 от ЗЗП. С оглед това, въззивният съд е приел, че посочените по-горе спорни клаузи за изменение на преференциален и променлив лихвен процент не са уговорени индивидуално, тъй като процесният договор е сключен при общи условия. Приел е също, че преференциалният и променливият лихвени проценти са едно от съществените условия на договора за банков кредит – в чл. 430 от ТЗ е дадена легална дефиниция за договора за банков кредит, като съгласно ал. 2 от тази разпоредба, заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Съдът е приел и че като съществено условие, той представлява една от характеристиките на услугата, както и че промяната му трябва да е с основание, като кредитополучателят следва да е запознат предварително с посочените клаузи, като следва да е ясен механизмът, по който се извършва, да има конкретно посочена процедура за изчисление на новия лихвен процент. Въззивният съд е изтъкнал, че в случая не става ясно как е увеличен преференциалният лихвен процент, съответно – измененият лихвен процент, и как се е достигнало до олихвяването с максимално посочения 14.95 %. С оглед това е приел и че спорните клаузи за неговото определяне – чл. 8 от договора и чл. 7.1 и чл. 7.9 от общите условия, се явяват неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Посочил е също, че съгласно чл. 145, ал. 5 от ЗЗП, наличието на неравноправна клауза в договора не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага без нищожната клауза. Приел е, че в случая това е възможно на база първоначално уговорената преференциална лихва. По тези съображения въззивният съд е намерил за неоснователни претендираните пред него размери на процесните суми, в които е отчетен промененият лихвен процент, поради което е потвърдил първоинстонционното решение в обжалваната от банката-ищец част.

Видно от изложеното, формулираният от страна на касатора материалноправен въпрос няма никакво отношение към приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение – апелативният съд не е обсъждал такъв въпрос, респ. – не е давал и разрешение по него, този въпрос не е включен в предмета на правния спор по делото и не обуславящ правните изводи на съда, въпросът е и без никакво значение за изхода на делото. Поради това същият не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Не е налице и каквото и да било противоречие между въззивното решение и трите решения на ВКС, посочени от жалбоподателя.

В мотивите към обжалваното решение липсва и правен извод на въззивният съд, „че настъпилата по кредита промяна е едностранна, в резултат на промени в променливата компонента, участваща във формирането на лихвата (БЛП)“, какъвто извод касаторът сочи като очевидно погрешен в изложението си, респ. – неоснователни са и доводите му за очевидна неправилност на въззивното решение.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Съдът намира, че няма и основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260066/22.03.2021 г., постановено по възз. търг. дело № 766/2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: