С решение от 07.03.2005 г. по адм. дело № 2669 от 2004 г. Софийският градски съд е отменил експертно решение № 239 от 22.04.2004 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, с което е изменено експертно решение № 3911 от 29.09.2003 г. на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ - Габрово като е намалена от 73 на сто на 59,5 на сто трайно намалената работоспособност и същевременно е постановено връщане на преписката за ново разглеждане.

Против това решение на градския съд Националната експертна лекарска комисия е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Първото оплакване за нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 91 НЕР отм. е неоснователно. С решението на градския съд е отменено обжалваното експертно решение на НЕЛК, след като е преценил, че е незаконосъобразен акт поради нарушаване на принципа за влошаване на положението на жалбоподателя, приложим в административно производство на основание чл. 208, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗАП. За да стигне до този извод, градският съд правилно е приел, че по своята правна природа експертните решения на органите по експертизата на работоспособността са индивидуални административни актове, с които се засягат законни права и интереси на гражданите. Доводите в касационната жалба се основават на неправилно тълкуване на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността отм. , меродавна към момента на издаване на обжалваното експертно решение, която задължава Националната експертна лекарска комисия при всички случаи на обжалвани решения на ТЕЛК да се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 91 НЕР отм. . Произнасянето по тези поводи, не изключва приложението на общото правило с издаденото ново решение да не се влошава положението на жалбоподателя. При издаване на експертното решение по жалба на някое от засегнатите лица, посочени в отменения чл. 16, ал. 1 от...