Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „С. М.” АД, гр. С., против решение № 474 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 463/2010 г. по описа на Административен съд гр. П.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.
Ответната страна – официален ветеринарен лекар към РВМС гр. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „С. М.” АД против акт за забрана № 00117/14.07.2010 г., издаден от официален ветеринарен лекар към РВМС гр. П., с който е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана на търговията, пускането на пазара и транспортирането на 1617кг. замразени свински уши.
За да постанови този резултат съдът е приел, че в периода 03.05. - 08.05.2010 г. в склад на дружеството е извършена инспекция от държавния ветеринарно-санитарен контрол, при която е установено наличие на замразени свински уши, без етикет на производителя, а само с палетна карта. Направен е извод за законосъобразност на оспореният акт като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че административното производство е започнало по повод получен сигнал за продажба на месо без съпътващи документи за произход, поради което директора на РВМС – Пазарджик е разпоредил извършване на инспекция. Фактът, че същата е разпоредена с писмено разпореждане, а не със заповед не обосновава, твърдяното от касатора съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законодателят не е предвидил издаване на нарочна писмена заповед за започване на административното производство, което може да бъде образувано и с устно нареждане. В АПК са регламентирани лицата, по чиято инициатива може да започне производството, датата на започване и формата на искането, но не и изрично разпореждане, което да поставя начало на производството.
Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, поради това че на инспекцията не е присъствало лице, представляващо дружеството и акта също не е връчен на лице с представителна власт. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че при извършване на инспекцията и съставяне на приложения по делото опис е присъствал служител на дружество, работещ в склада и изпълняващ длъжността „краен контрол”, като на съставените актове и на всяка страница на описа е положен неговия подпис и печат. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщението на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата, дадена в чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. ЗВМД не изисква присъствие на упълномощен представител на търговеца при извършване на проверките/инспекциите. Нормата на чл. 252, ал. 1 от ЗВМД императивно разпорежда при съмнение за отклонение от изискванията за безопасност на суровини и храни от животински произход или на продукти, получени от странични животински продукти, официалните ветеринарни лекари да налагат писмено временна забрана и оставят на отговорно пазене суровините и храните от животински произход и продуктите, получени от странични животински продукти, в склада на собственика или на получателя им, което в случая е сторено, като е присъствал и служител на търговеца.
Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният акт за забрана е издаден в предписаната от закона форма. В него изрично е посочено правното основание – чл. 253, ал. 2, т. 2 от ЗВМД, както и фактическото основание за издаването му, а именно липса на идентификационна маркировка за произход и годност (без етикет) на замразени свински уши – 1617кг. Фактът, че записаното в акта количество е по-малко от това в описа, изготвен на 08.05.2010 г. не води до незаконосъобразност на оспорения акт. Ако принудителната административна мярка е наложена за по-малко количество от действителното количество, което е било без етикет или с изтекъл срок на годност, то за касатора не е налице правен интерес да оспорва този факт, ако е допусната фактическа грешка, то административният орган може да е отстрани по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Освен това от показанията на разпитаната свидетелка Милчева, работеща в дружеството на длъжност „краен контрол”, се установява, че свинските уши по желание на дружеството са били насочени за унищожаване, като жалбоподателят е заплатил и разноските за това. Останали са два палета – 1600 кг., за които е написан акта за възбарана и отговорно пазене.
Неоснователно е твърдението на касатора, че оспореният акт за забрана е издаден, в нарушение на чл. 222 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), а именно административния орган да не е извършил проверка или инспекция и да не е отразил резултатите от нея в протокол съгласно чл. 222, ал. 4 от ЗВМД. Видно от приложения по делото протокол –образец по чл. 222, ал. 4 ЗВМД , е че при извършена проверка на 03.05.2010 г., е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството с изтекъл срок на годност. Отбелязано, е че в момента на проверката не е установено точното количество на храните, поради което хладилните съоръжения са запечатани с печата на официалния ветеринарен лекар – Стойков. Съставен е акт за забрана № 114/03.05.2010 г. и протокол за отговорно пазене от 03.05.2010 г. В периода 04.05.2010 г. – 08.05.2010 г. са направени подробни описи на храните от животински произход с общо количество 316097.348кг. Ето защо доводът в касационната жалба за липса на съставен протокол по чл. 222, ал. 4 от ЗВМД е неоснователен.
Първоинстанционният съд е стигнал до заключението за законосъобразност на оспорения акт въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Доводите на касатора, че са събрани доказателства, установяващи незаконосъобразността на акта за забрана, поради което съдът неправилно е допуснал събиране на гласни доказателства и е тълкувал същите превратно, са неоснователни. „С. М.” АД не е ангажирало каквито и да било доказателства, установяващи, че замразените свински уши, намерени при извършената инспекция са били идентифицирани с производител и срок на годност. Напротив от събраните в административното и съдебно производство писмени и гласни доказателства се установя, че посочения продукт е бил без оригинален етикет, а по палетна карта същият е бил с годност до 24.02.2011 г. Същевременно сертификатът за съответствие, на който се е позовал жалбоподателя сочи срок на годност 04/2011 г., като не са ангажирани доказателства, установяващи, че посочения сертификат е относим за стоките, които са били в склада към момента на инспекцията и върху които е наложена възбраната. Не са ангажирани доказателства, установяващи дали находящите се към момента на инспекцията свински уши са тези получени на 21.12.2009 г., съответно дали са реализирани и каква част от тях. В тежест на жалбоподателя е било да установи твърдението си, че стоките, предмет на принудителната административна мярка са били идентифицирани с производител и срок на годност, което не е сторено. Напротив, както беше посочено по-горе с показанията на свидетелката Милчева, която е присъствала на всички проверки и при изготвяне на описите е установено, че свинските уши по желание на дружеството са били насочени за унищожаване, като са били платени всички разходи за това.
Законосъобразни са изводите на съда за съответствие на оспорения акт с материалноправните норми на ЗВМД и Закона за храните. Правилно е прието, че палетната карта е вътрешно-фирмен документ и не може да замести информацията на етикета относно произхода на стоката и срокът на годност. В подкрепа на този извод е и фактът за различен срок на годност описан в сертификата за произход на свинските уши (ако се предположи, че именно от тази доставка са намерените в склада) и срока на годност посочен на палетната карта. Системата за самоконтрол, въведена от дружество може да даде информация за движението на даден продукт от производителя до реализацията му, но това обстоятелство не изключва и не елиминира задължението за наличие на идентификационна маркировка върху стоките за обозначаване на техния произход, като съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗВМД "идентификационна маркировка" е маркировка, която се поставя върху суровините и храните от животински произход или върху техните опаковки от производителите на суровини и храни от животински произход, с която се гарантира, че суровините и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че такава маркировка липсва.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. П. решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото следва да се осъди касатора да заплати на ответната страна направените по делото разноски за касационното производство в размер на 150 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че уговореното възнаграждение е в размер на 150 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 474 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 463/2010 г. по описа на Административен съд гр. П..
ОСЪЖДА „С. М.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к.”Изгрев”, ул. „Тинтява” № 17 А, ЕИК 130542972 да заплати на Българската агенция по безопасност на храните сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ М. М.
И.Д.