Съдебното производство е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд ( ЗВАС).

Образувано е по касационни жалби на Р. К.ва Танева , А. В. Б. и К. Т. А.l срещу Решение от 20.12.2004 г. по адм. дело № 2789/2003 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като касаторите считат, че утвърдената от областния управител на област С. оценка на признатото им право на обезщетение по ЗОСОИ не съответства на чл. 2 ал. 1, т.1 от ЗОСОИ по силата на който текст от закона обезщетението следва да бъде по действителни пазарни цени. В писмена защита приложена по делото поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

Ответната страна - областния управител на област С. не се представлява и не взема становище.

Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение във втората фаза на производството по чл. 6 ЗОСОИ Софийския градски съд е отхвърлил като неоснователни жалбите на Р. К.ва Танева,А. В. Б. и К. Т. А. от гр. С. срещу утвърдената от областния управител на област С. със Заповед № РД -23-139 /18.06. 2003г. оценка на признатото им право на обезщетение със съсобственост за одържавеното имуществото на наследодателя им В. Н. Б. представляващо място от 300 кв. м.Със същата заповед е определена квотата на съсобственост на жалбоподателите равняваща се на 7.7 %.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че експертната оценка, утвърдена от областния управител на област С. на основание чл. 6, ал. 4 ЗОСОИ...