Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).

Образувано по жалба на К. Г. М. от гр. П. срещу заповед № РД 13-165 от 05.12.2006 г. на областен управител на област П., с която му е отказано изплащането на еднократно парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗПГРРЛ.

Ответната страна областен управител на област П. не взе становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и процесуално е допустима за разглеждане.

Жалбоподателят К. Г. М. е сезирал областния управител на област П. с искане рег. № 78/07.04.2006 г. за заплащане на еднократно парично обезщетение за претърпяна от него репресия по присъда по чл. 234, ал. 2 от НК за нетрудови доходи.

С обжалваната заповед, областният управител на област П. отказал изплащането на еднократното парично обезщетение по искането, тъй като изтърпяването на присъда по чл. 234 НК е извън гл. І от НК от 1968 г. и не попада в кръга на изброените репресии в чл. 2, ал. 1 от ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона.

В жалбата не са посочени основанията за оспорване на административния акт, съобразно чл. 146 АПК.

Проверявайки законосъобразността на обжалваната заповед, съдът намира че същата е издадена от компетентен административен орган и в кръга на пълномощията му. Заповедта е правилна и издадена в съответствие с материалния закон - ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона, в сила от 28.04.2006 г. От приложения препис от присъда от 08.12.1977 г. по нохд № 1604/1977 г. на Плевенския районен съд, 4 състав е видно, че на жалбоподателя е наложено наказание...