Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „С. М.” АД, гр. С., против решение №460/18.11.2010 г., постановено по адм. дело №459/2010 г. по описа на Административен съд гр. П.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна - официален ветеринарен лекар към РВМС гр. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „С. М.” АД против разпореждане № 000325/04.06.2010 г., издадено от официален ветеринарен лекар към РВМС гр. П., за унищожаване на суровини и храни от животински произход.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в периода 03.05.- 08.05.2010 г. в склад на дружеството е извършена инспекция от държавния ветеринарно-санитарен контрол, при която е установено наличие на продукти от животински произход с изтекъл срок на годност, без етикет и за които е било невъзможно да се установи срока на годност. Направен е извод за законосъобразност на оспореният акт като постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че административното производство е започнало по повод получен сигнал за продажба на месо без съпътващи документи за произход, поради което директора на РВМС - Пазарджик е разпоредил извършване на инспекция. Фактът, че проверката е разпоредена с писмено разпореждане, а не със заповед не обосновава, твърдяното от касатора съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законодателят не е предвидил издаване на изрична писмена заповед за започване на административното производство, което може да бъде образувано и с устно нареждане. В АПК са регламентирани лицата, по чиято инициатива може да започне производството, датата на започване и формата на искането, но не и изрична заповед, която да поставя начало на производството.

Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, поради това че на проверката не е присъствало лице, представляващо дружеството и акта също не е връчен на лице с представителна власт. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщението на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата, дадена в чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Обстоятелството, че постановения административен акт е съобщен чрез присъствалия на проверките служител по никакъв начин не опорочава административното производство. Инспекцията е извършена през периода 03.05.2010 г. - 08.05.2010 г. в склад на дружеството - жалбоподател, като проверката е проведена в присъствието на служител на дружеството, работещ в склада на длъжност „краен контрол”, на който са възложени функции по приемане и предаване на стоките в склада и съставяне на всички документи, съпътстващи движението им (трудов договор, длъжностна характеристика). В присъствие на този служител са съставени разпореждането и съпътстващите го документи, като това е удостоверено с подписа на същия служител. По този начин дружеството е уведомено за всички действия на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство.

Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореното разпореждане е издадено в предписаната от закона форма. В него изрично е посочено правното основание - чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД, както и фактическото основание за издаването му, а именно насочване за унищожаване на храни от животински произход, посочени в протокол от 04.06.2010 г., поради изтекъл срок на годност, липса на идентификационна марка за произход и годност (без етикет), като е посочено количеството и са описани автомобилите, които ще ги извозват. Протоколът по образец от 04.06.2010 г., описан в разпореждането, и изготвен на основание чл. 257, ал. 2 от ЗВМД, удостоверява, че стоките от животински произход, негодни за човешка консумация се намират в камера № 2 в склада за търговия на едро на жалбоподателя. Фактът, че стоките подробно са индивидуализирани в отделни описи, съставени на същата дата и подписани от проверяващите лица, не обосновава извод за липса на индивидуализация на същите. В описите изрично е посочено разпореждането за унищожаване, автомобилите, на които се товарят, като последните са описани и в разпореждането за насочване за унищожаване и в протокола по чл. 257, ал. 2 от ЗВМД.

Доводите на касатора, че описите не е следвало до бъдат ценени от първоинстанционния съд, тъй като на същите не е отбелязано, че са неразделна част от административната преписка, са неоснователни. Преценени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства - протоколи, търговски документи за транспортирането в рамките на Европейската общност на странични животински продукти и преработени продукти, непредназначени за консумация от човека, констативни протоколи за прием и идентификация на пратка, писмо от "Е. В.” ЕООД с приложени потвърдителни екарисажни бележки, сочат на единствения извод, че описите са неразделна част от административната преписка.

Неоснователно е твърдението на касатора, че оспореният акт за забрана е издаден, в нарушение на чл. 222 от ЗВМД, а именно административния орган да не е извършил проверка или инспекция и да не е отразил резултатите от нея в протокол съгласно чл. 222, ал. 4 от ЗВМД. Видно от приложения по делото протокол - образец по чл. 222, ал. 4 ЗВМД , е че при извършена проверка на от 03.05. до 08.05.2010 г., е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството с изтекъл срок на годност. Отбелязано, е че в момента на проверката не е установено точното количество на храните, поради което хладилните съоръжения са запечатани с печата на официалния ветеринарен лекар - Стойков. Съставен е акт за забрана №115/10.05.2010 г. и протокол за отговорно пазене от 10.05.2010 година. В периода 04.05.2010 г. - 08.05.2010 г. са направени подробни описи на храните от животински произход с общо количество по оспореното разпореждане са 9678,0 кг. Съставен е и протокол №14/04.06.2010 година, в който е отразена информацията за количество животински продукти, МПС за извозването им, причината - изтекъл срок на годност, както и търговския документ, който придружава извозването им. Ето защо доводът в касационната жалба за липса на съставен протокол по чл. 222, ал. 4 от ЗВМД, е неоснователен.

Първоинстанционният съд е стигнал до заключението за законосъобразност на оспорения акт въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Доводите на касатора, че са събрани доказателства, установяващи незаконосъобразността на оспореното разпореждане, поради което съдът неправилно е допуснал събиране на гласни доказателства и е тълкувал същите превратно, са неоснователни. „С. М.” АД не е ангажирало каквито и да било доказателства, установяващи, че стоките от животински произход, предмет на обжалвания акт са били в срок на годност, респективно са били идентифицирани с производител и срок на годност. Напротив от събраните в административното и съдебно производство писмени и гласни доказателства се установя наличието на фактическите основания за издаване на разпореждането, а именно храните от животински произход са негодни за човешка консумация, поради изтекъл срок на годност, липса на идентификационна марка за произход и годност (без етикет). В тежест на жалбоподателя е било да установи твърдението си, че стоките, предмет на принудителната административна мярка са били в срок на годност, идентифицирани с производител и срок на годност, което не е сторено. Напротив от събраните по делото гласни доказателства е установено, че за част от стоките са били представени документи за уточняване на произхода им, поради което и възбраната за тези стоки е била вдигната. По делото обаче не са ангажирани доказателства, установяващи произхода и качеството на стоката, предмет на оспореното разпореждане. Ето защо и изводите на съда за съответствие на оспорения акт с материалноправните норми, са законосъобразни.

Правилно съдът е приел, че регистрацията на склада по реда на чл. 12 от Закона за храните е неотносима към законосъобразността на обжалвания административен акт. Обектът, в който ще се извършва търговия с храни следва задължително да е регистриран по реда на чл. 12 от Закона за храните. Регистрацията удостоверява съответствието на обекта с изискванията на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните, но не и съответствието на продуктите, предмет на търговия с изискванията на закона.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. П. решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото следва да се осъди касатора да заплати на ответната страна направените по делото разноски за касационното производство в размер на 150 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че уговореното възнаграждение е в размер на 150 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №460/18.11.2010 г., постановено по адм. дело №459/2010 г. по описа на Административен съд гр. П..

ОСЪЖДА „С. М.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к.”Изгрев”, ул. „Тинтява” № 17 А, ЕИК 130542972 да заплати на Българската агенция по безопасност на храните сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

М.М.