Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта (ЗКХ) срещу решение № 627 от 14.02.2011 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 6408/2010 година.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и поради необоснованост. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 35 от Закона за хазарта (ЗХ). Приел е, че под предходна дейност трябва да се разбира дейността, извършвана по време на действието на предишното разрешение, а не дейността на лицето въобще. Счел е, че неблагоприятните последици от административното нарушение не може да действат завинаги и следва да се отчита давността по ЗАНН. Съдът обаче не е съобразил, че се касае за привилегирован ред за продължаване на срока на издадено вече разрешително за хазартна дейност и целта на законодателя е да стимулира и насърчи лицата, които стриктно са спазвали изискванията за извършването й, да се възползват от тази възможност. В тази връзка разширителното тълкуване на правната норма е недопустимо.

Предвид изложените доводи се иска отмяна на оспореното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу решение № И-1374/27.07.2010 г. на ДКХ, представляващо отказ да се даде разрешение на "Веледа - Вариете" ООД за продължаване срока на издадено разрешение № 1766/29.09.2009 г. за организиране на хазартни игри в игрално казино за срок от 5 години.

Ответникът "Веледа - Вариете" ООД, счита жалбата за неоснователна и моли решението да се остави в сила. Подробни съображения са развити в писмения отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима предвид подаването й от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като разгледа същата на посочените в нея основания, я намира за основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното:

Ответното дружество осъществява хазартна дейност с игрални автомати от 2000 година. С наказателно постановление № 070/06.03.2003 г. за извършено нарушение на чл. 59, ал. 7 от ЗХ му е наложено административно наказание глоба, която е платена. Преди изтичане на срока на валидно издадено му второ поред петгодишно разрешение да периода 2005 - 2010 г., "Веледа - Вариете" ООД е подало искане за неговото продължаване на основание чл. 35 от ЗХ. Държавната комисия по хазарта е отказала издаването на исканото разрешение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че административният орган незаконосъобразно е отказал продължаване срока на разрешителното и е отменил постановеното решение. Този извод на първоинстанционния съд е неправилен.

Основното твърдение на касатора за неправилно тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 35 от ЗХ е основателно. Нормата създава специален, облекчен ред за издаване на разрешения за извършване на хазартна дейност. Едно от кумулативните изисквания за това е в предходната дейност на лицето да не са констатирани нарушения по ЗХ. Систематическото и граматическото тълкуване на правната норма сочи, че законодателят съзнателно е използвал израза „предходна дейност” и той не включва само периода на изтичащото разрешение. В разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от закона законодателят използва израза „ако не са констатирани нарушения за този период”. Следователно в закона ясно са разграничени нарушенията, извършени в рамките на периода на конкретното разрешение за извършване на дейността и тези, извършени в целия предходен период, т. е. в периода и на предходно издадени разрешения. Настоящата инстанция изцяло споделя доводът на касатора, че нормата на чл. 35 от ЗХ е облагоприятстваща и разширителното й тълкуване е недопустимо.

Поради това наложеното административно наказание за нарушение на ЗХ не лишава касатора от правото да упражнява хазартна дейност. То го лишава само от възможността да ползва създадения от държавата привилегирован ред за продължаване на разрешителното за извършване на дейността. Както посочва и касаторът, целта на законодателя, създавайки този привилегирован ред, е да насърчи законосъобразното упражняване на разрешената дейност и да стимулира тези от лицата, които през целия период на извършване на дейността са спазвали стриктно изискванията за извършването й. Като не е съобразил изложеното съдът неправилно е приложил материалния закон. Ирелевантно в случая е дали за посоченото нарушение по ЗХ, санкционирано с наказателното постановление, е налице или не изтекла давност.

Затова съдебното решение следва да се отмени и предвид издаването на административния акт от компетентния орган, в изискуемата се от закона форма и при надлежна обосновка (т. е. изложени са фактическите и правни основания за издаването му), при спазване на материалния закон и на администивнопроизводствените правила, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 627 от 14.02.2011 г. по адм. дело № 6408/2010 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на "Веледа - Вариете" ООД срещу решение № И-1374/27.07.2010 г. на Държавната комисия по хазарта, с което се отказва да се даде разрешение на дружеството за продължаване срока на издадено разрешение № 1766/29.09.2009 г. за организиране на хазартни игри в игрално казино за срок от 5 години. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ А. Р. Д.Д.