Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от К. Г. А. от гр. К., срещу решение № 2196 от 05.03.2007 г., постановено по адм. дело № 8410 от 2006 г. по описа на V отделение на Върховния административен съд.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на процесуални правила и на приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.
Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК по жалба на К. А. е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 238 от 28.06.2006 г. на областния управител на област К., с която на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е постановен административен отказ за изплащане на еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 от приложимия закон и чл. 1, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ.
Преценявайки законосъобразността на административния отказ с оглед доказателствата по делото и становищата на страните, съдът е приел, че жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал правния си извод върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.
Жалбоподателят е подал искане за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ поради незаконна репресия, изразяваща се в заселване по принудителен (административен) ред в периода от 13.07.1973 до 04.11.1974 г., поради което обстоятелство е бил принуден да работи в "Хидростстрой" - Дяково.
Преценявайки представените от жалбоподателя доказателства относно вида на репресията и качеството "правоимащо лице", съдът законосъобразно е приел, че административният отказ е законосъобразен и не са налице данни, които да доказват, че по отношение на жалбоподателя е извършена репресия, основаваща се на неговия произход, политически или религиозни вярвания.
От представените писмени доказателства за осъжданията на жалбоподателя е видно и законосъобразно съдът е приел за установено, че постановените присъди не са за престъпления, посочени в ЗПГРРЛ.
За конкретния случай жалбоподателят не е представил доказателства, че е бил административно заселен по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания, деянието е амнистирано и на това основание следва да се определи като незаконно репресирано и правоимащо лице по чл. 1 ЗПГРРЛ, както законосъобразно е приел съдът.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2196 от 05.03.2007 г. ,
постановено по адм. дело № 8410 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. И./п/ П. Г./п/ В. К./п/ Й. К. П.И.