О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3653

гр. София, 14.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №2439/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. №4451/02.05.2025г. на КОНТРАСТ ИНВЕСТ СОФИЯ ЕООД, чрез юрисконсулт Д. Г., срещу определение №163/04.04.2025г. по в. ч. гр. д. №111/2025г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение №284/30.01.2025г. по гр. д. №1130/2024г. на Бургаския окръжен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. №123/2024г. на Бургаския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за липсата на преюдициалност на образуваното т. д. №123/2024г. Моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на производството по него. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1.Следва ли съдебното производство образувано по предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, по който ищецът се легитимира като правоносител на основание договор за учредяване на вещно право на ползване, да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради наличие на предходно образувано съдебно производство по иск за обявяване на нищожност на същия договор за учредяване на вещно право на ползване, в случай, че този иск е частично недопустим и тази недопустимост може да бъде установена от приложените към иска документи?;

2.Допустимо ли е частичната недопустимост на иска, по който е образуван твърдения като преюдициален съдебен спор, да се установява от състава на съда пред който е образуван последващия правен спор, за целите на формиране на преценката му дали са налице предпоставките за спиране на образуваното пред него дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК?;

3.Следва ли при липса на направено от ответника възражение за нищожност по договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване, от който ищеца по ревандикационен иск черпи правата си върху вещта, предмет на спора, производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради висящ процес, образуван по предявен иск за обявяване на нищожност, че договорът е привидна сделка?.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е и очевидно неправилно, тъй като е постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК и на състезателното начало по чл.8, ал.2 ГПК. Излага, че предвид липсата на релевирано в отговора на ДУКАТ-2022 ЕООД възражение за нищожност на договора за учредяване на вещно право на ползване, от който черпи права ищецът, за съда не съществува задължението да се произнесе относно нищожността на въпросната сделка, поради което образуваното т. д. №123/2024г. на Бургаския окръжен съд няма преюдициално значение за разрешаване на висящия спор по чл.108 ЗС и производството по гр. д. №1130/2024г. на Бургаския окръжен съд не е следвало да бъде спирано на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба ДУКАТ-2022 ЕООД не е подал отговор в законоустановения преклузивен срок.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., съобрази следното:

Гражданско дело №1130/2024г. на Бургаския окръжен съд е образувано по предявен от КОНТРАСТ ИНВЕСТ СОФИЯ ЕООД против ДУКАТ-2022 иск с правно основание чл.56 ЗС във вр. с чл.111 ЗС и чл.108 ЗС за признаване правото на КОНТРАСТ ИНВЕСТ СОФИЯ ЕООД на ползвател и предаване на владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], на адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, обект: ресторант; самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №07079.610.213; предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 92.25 кв. м. и върху сграда с идентификатор [№] по КККР на същия адрес; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор [№]; застроена площ: 37.00 кв. м.; брой етажи: 1; предназначение: сграда за обществено хранене, и по съединените и обусловени от претенцията по чл. 108 ЗС искове за осъждане на ответника на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на ищеца обезщетения за ползите от които неоснователно е бил лишен в периода от 01.12.2022г. до 01.07.2024г., както следва: сумата от 54203,20 лв., която е част от общо дължима сума 135508 лв. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] и сумата от 21796,80 лева - част от общо дължима сума в размер на 54492 лв. за сграда с идентификатор № [№], ведно със законните лихви върху сумите считано от дата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че е носител на ограничено вещно право на ползване по чл. 56 ЗС върху описаните недвижими имоти по силата на договор за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 28.06.2018г., №72, том III, рег. №7730.

С депозирания отговор, ответникът оспорва исковете, като заявява, че е държател на спорните имоти в качеството си на наемател въз основа на сключения със собственика на процесните имоти -С. Г., договор за наем. Счита, че е налице основание за спиране на производството по делото до приключване на производството по т. д. №123/2024г. на Бургаския окръжен съд с предмет прогласяване нищожността на договор за учредяване право на вещно право на ползване върху недвижим имот, сключен на 28.06.2018г., обективиран в нотариален акт №72, том III, рег. №7730, от който ищецът в настоящото производство твърди, че черпи своите права.

След извършена проверка, с определение №284/30.01.2025г. по гр. д. №1130/2024г., Бургаският окръжен съд спира производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради наличието на висящ преюдициален спор. Съдът е посочил, че му е служебно известно наличието на висящото т. д. №123/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд, образувано по предявен от С. Г. Г. /наемодател на ответника по гр. д. №1130/2024г./ против КОНТРАСТ ИНВЕСТ СОФИЯ ЕООД иск за прогласяване на нищожността поради привидност на договора за учредяване на вещно право на ползване, обективиран в нотариален акт от 28.06.2018г., №72, том III, рег. №7730. Съдът е приел, че производството по т. д. №123/2024г. на Бургаския окръжен съд е от значение за правилното разрешаване на повдигнатия пред него спор, тъй като настоящият ищец КОНТРАСТ ИНВЕСТ СОФИЯ ЕООД черпи своите права от сделката, прогласяването чиято нищожност се претендира по т. д. №123/2024г.

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за наличието на преюдициална връзка между настоящото производство и това по т. д. №123/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд. Изложени са съображения, че ищецът КОНТРАСТ ИНВЕСТ СОФИЯ ЕООД носи доказателствената тежест по предявения от него ревандикационен иск за установяване на валидно учредено в негова полза право на ползване върху процесните имоти. В тази връзка съдът е посочил, че по предходно образуваното висящо т. д. №123/2024г., праводателят на ответника, е оспорил валидното придобиване на твърдяното от ищеца по настоящото дело ограничено вещно право на ползване. Според апелативния съд това е достатъчно, за да се приеме, че е налице преюдициалност между делата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като от изхода на спора по т. д. №123/2024г. по описа на БОС зависи и изхода от настоящото дело. Въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на частния жалбоподател, свързани с преценката относно допустимостта на иска, предявен по т. д. №123/2024г, като е посочил, че БОС, разглеждащ гр. д. №1130/2024г. не би могъл да прецени допустимостта на иска, по който е висящо т. д. №123/2024г. по описа на същия съд, още по-малко би могъл да се произнася дали правото на иск на ищеца по това дело е злоупотреба с право. Съдът е посочил, че тези възражения на частния жалбоподател са неотносими за преценката на обстоятелствата по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което е счел, че не следва да бъдат предмет на обсъждане. Бургаският апелативен съд е изложил също, че ищецът по ревандикационния иск носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че е носител на твърдяното ограничено вещно право на ползване върху спорните имоти независимо от това дали ответникът е направил възражение за липсата на валидно учредено право, освен ако изрично е заявил, че не го оспорва, какъвто случаят по делото не е. В заключение, въззивният съд е приел, че установяването на твърдяното от ищеца ограничено вещно право е в главния предмет на доказване по настоящото дело, поради което и доколкото изходът от т. д. №123/2024г. има пряко отношение по този въпрос, е налице преюдициалност, която е основание за спиране на производството по делото до приключване на преюдициалния спор. Посочил е, че след като вече е образувано и е висящо дело по спор относно нищожността като привиден на договора, който легитимира ищеца, съдът по настоящото дело не би могъл да се произнесе по този въпрос, а следва да изчака разрешаването на спора по предходно образуваното дело.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване.

Съгласно чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл.280, ал.2 ГПК. С посочването от жалбоподателя на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационните жалби, респ. частните касационни жалби. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя или от изложените от него факти и обстоятелства в жалбата или от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.

В настоящия случай, поставените от касатора въпроси не отговарят на общия критерии по чл.280, ал.1 ГПК. Първият и вторият от формулираните въпроси нямат обуславящо значение за изводите на съда за наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд не е възприел доводите на частния жалбоподател, че разполага с правомощието да преценява допустимостта на предявения по другото дело /с преюдициален характер/ иск, а напротив – при съпоставяне предмета на двете дела, съобразявайки предпоставките за спиране на производството, е достигнал до извода за наличието на хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Следва да се посочи също, че необосновано е останало наличието и на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. В случая подобна обосновка на въпросите не е изложена - жалбоподателят не е посочил противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена, нито пък твърди необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика или, че произнасянето по въпросите се налага от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясна правна норма. Следователно тези въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и последният формулиран въпрос. Поставянето на този въпрос е във връзка със становището на жалбоподателя, че след като ответникът по иска не е направил възражение за нищожност на сделката, от която ищецът по ревандикационния иск черпи своите права върху вещта, предмет на спора, то за съда не съществува задължението да се произнася относно нищожността на тази сделка, поради което и висящият процес относно същата тази нищожност не се явява преюдициален. Следва да се посочи, че когато формулирането на въпроса е мотивирано от личната интерпретация на жалбоподателя, както е в случая, същият не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касационният съд селектира частните касационни жалби /разрешава въпроса за разглеждането им по същество/ в зависимост от конкретни критерии, един от които /общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК/ е произнасянето на въззивния съд по правен въпрос, включен в предмета на делото. Правен въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл или който е изведен от становище на жалбоподателя не формира общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на поставен обуславящ изводите на въззивния съд въпрос изключва възможността за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. За да приеме наличието на преюдициалност, въззивният съд е изложил съображения, че при предявен иск по чл.108 ЗС, ищецът носи доказателствената тежест за доказване на твърдяното от него валидно притежавано ограничено вещно право на ползване, като по висящото т. д. №123/2024 год. с влязло в сила решение ще бъде установено дали договорът, с който същото е учредено, е нищожен поради привидност.

Неоснователни са доводите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение/определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност повтарят оплакванията в частната касационна жалба за отсъствието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, по които са развити съображения по-горе.

Предвид изложеното касационното обжалване на определението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №163/04.04.2025г. по в. ч. гр. д. №111/2025г. по описа на Бургаския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: