Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).

Образувано е по жалба на Р. Г. П. от гр. П., обл. Търговище, срещу решение № 105 от 30.12.2008 г., постановено по адм. дело № 33/2008 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата й в качеството й на наследница на свещеник Г. И. М. б. ж. на с. Ц. А., общ. Попово, обл. Търговище против мълчалив отказ на областния управител на област Т. да се произнесе по молба вх.№ 94-590/ 06.11.2007 г. в частта за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.209 т.3 АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на хпреписката на административния орган за произнасяне по същество на искането.

Ответникът - областен управител на област Т. в писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита че жалбоподателката не попада в кръга на правоимащите лица по чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ, респективно чл. 1, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ за изплащане на еднократно обезщетение за неимуществени вреди, тъй като претърпяната от наследодателя й репресия, не се обхваща от хипотезите в тези разпоредби. Поради това претенцията й за изплащане на такова обезщетение е неоснователно и решението на съда следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана...