Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на РДНСК Пазарджик и Н. К. срещу решение № 657 от 29.12.2009 г по адм. д. № 708/2009 г. на Пазарджишки административен съд, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се отвърли жалбата на Р. Д. и И. Д. против заповедта на началника на РДНСК Пазарджик.

Ответниците по касационните жалби вземат становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че касационните жалби са неоснователни.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са допустими и разгледани по същество са основателни.

С касираното решение Пазарджишкият административен съд е отменил заповед № ДК - 10 - 09/25.09.2009 г. на началника на РДНСК Пазарджик и преписката е изпратена на последния да се произнесе със заповед по жалбата. За да постанови решението си съдът е приел, че издаденият през 1998 г. акт за узаконяване не принадлежи към актовете, които не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред. Следователно актът за зуаконяване, издаден преди влизането в сила на ЗУТ и на неговото изменение и допълнение от 2003 г. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ и подлежи на пряко съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от същия закон. Следователно обжалването на процесния акт за узаконяване на главния архитект на община П. пред началника на РДНСК, гр. П. се явява недопустимо. Решението е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 312, ал. 6 ППЗТСУ отм. одобряването на проекта за узаконяване и издаването на акта за узаконяване се извършват по ред и в срокове, определени в чл. 220 и 226. Те подлежат на контрол по чл. 154а от закона, което ще рече от органите на ДНСК. От друга страна правото на обжалване на акта за узаконяване е възникнало при действието на ЗУТ, което прави приложими...